Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
По-лесно е камила да мине
през иглени уши, нежели богат
да влезе в царството Божие
(Мат. 19:24)
Благослови, отче!
Нищо друго не размътва ума на човека така, както сребролюбието. Защото
от него се ражда омраза между съседи, недоверие между приятели,
убийство и други безчестни злини. Който иска голям разкош и телесен покой
на този свят, изпада в сребролюбие, с което изгубва Небесното царство и си
наврежда много, защото сребролюбието направи Елисеевия ученик Гиезий
целият рана, то предаде Ананий и Сапфира на смърт (вж. Деян. 5:1-10), то
направи Иуда предател, то е съсипало много села и градове, то е напоило
земята с човешка кръв, то кара човека да изостави Бога и да върви след
дявола и неправдата, както ще чуете сега от Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Мaтeй, зaчaлo 77
В онова време един момък се доближи до Иисус, поклони Му се и рече:
Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той
му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но
ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А
Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не
лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си, обичай ближния си като
себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини, какво още
ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай
имота си, и раздай на сиромаси, ...па дойди и върви след Мене. Като чу
момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус
рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството
небесно, и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши,
нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му
твърде много се чудеха и думаха: кой тогова може да се спаси? А Иисус,
като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко
е възможно. (Мaт. 19:16-26)
ТЪЛКУВAНИE
Този младеж не отишъл да изпитва Христа с лукавство, а желаел да
разбере, как може да влезе в Небесното царство. И не знаел, че Христос
е Бог, а мислил, че е човек, учител. Затова и Христос го попитал: Защо Ме
наричаш благ? Естествено, никой не е благ, освен един Бог. А хората могат да
бъдат добри единствено с Божията благодат. Когато момъкът попитал Христа
какво да прави, за да получи Небесното царство, Христос веднага го препратил
към Божиите заповеди, първо, за да не кажат евреите, че е противник на
закона, и второ, за да научи младежа, че не може да бъде съвършен само
със стария закон, докато не изпълни и евангелския. И когато младежът
заявил, че е изпълнил всички заповеди, тогава Христос му рекъл:
„Изпълнил си ги лицемерно, само на думи, а не на дело. Ако искаш да
бъдеш съвършен, изпълни ги истински“. Този младеж бил много богат, а
около него имало доста сиромаси и ако той бе обичал ближните си като
себе си, както казва законът, би им дал от своето имущество и те нямаше
да бъдат по-бедни от него. Както правим и ние сега - вярваме в
Евангелието, но не вършим това, което то ни заповядва, защото кой от нас
обича съвършено ближния си? Струва ми се, че няма такъв, или ако има,
е голяма рядкост, защото ние не обичаме ближните си (сиромасите), нито
им помагаме в нуждата им, а гледаме с някоя лъжа и хитрост да грабнем от
тях и онова, което имат, за да забогатеем с техния труд, а те да останат
голи и гладни. И също като този младеж се хвалим, че изпълняваме Божия
закон. Но тежко ни и горко, защото ще бъдем осъдени на вечно мъчение и
ще бъдем отделени от Христа, като днешния младеж, на когото Христос
казал да раздаде цялото си имущество, понеже го видял, че е златолюбец.
Но тъй като обичал много собствеността си и не искал да се раздели с
нея, богатият младеж не дал на Христа никакъв отговор и си отишъл
натъжен. Тогава Христос, като видял, че богатството му е по-мило от
Небесното царство, рекъл на апостолите: По-лесно е корабно въже да мине
през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Христос казал
това не за да укори богатите и притежаването на собственост, а за да укори
онези, които не знаят как да използват богатството. И мнозина богати,
които са обичали парите повече от Бога, са изгубили Небесното царство,
както казва днешната притча, защото както дебело въже не може да мине
през иглени уши, така и богаташът, който е затлъстял от светски
удоволствия и грехове, не може да мине по райския път, докато не изтънее с
пост, молитви, милостиня и покаяние. Защото пътят към рая е скръбен и
малцина са онези, които ходят по него. Като чули колко мъчно ще влезе
богат в Царството небесно, апостолите се натъжили и си казали помежду
си: „Щом е така, тогава кой богат може да влезе в Небесното
царство?“ А Христос ги погледнал кротко и рекъл: „Докато е свързан
от сребролюбието и граби безмилостно, за богатия не е възможно да
влезе в Небесното царство, но като повика Бога на помощ, като раздаде
на сиромаси от богатството си и угаси сребролюбивото си желание,
тогава с Божията помощ влиза лесно, защото за Бога всичко е
възможно“.
ПОУЧEНИE
Благочестиви християни, всички вие чухте, че богат човек мъчно влиза в
Царството небесно. Но да не мислите, че богатството е криво и лошо.
богатството само по себе си нито е добро, нито е зло, то става добро или
зло в зависимост от нашата воля. Както с езика си можем да говорим и
лоши, и добри неща, така и с богатството си можем да правим и зло, и
добро, както иска волята ни. Затова не бива да корим богатството и да
казваме, че то ни пречи за спасението, а трябва да укоряваме злата си воля,
която не ни оставя да вършим добро. Защото богатството ни вреди само
тогава, когато имаме зла воля и немилосърдие, като онзи богаташ, пред
чиято вяра сиромахът Лазар лежеше гол и гладен, а той от скъперничество
и немилосърдие нито го облече с някоя съдрана дреха, нито някога го
нахрани, и когато той хвърляше трохи на кучетата, тогава и сиромахът
Лазар се хранеше. богаташът изгуби душата си, защото беше немилостив,
а не защото беше богат (вж. Лук. 16:19-31). Така изгуби душата си и онзи
богаташ, който казваше: „Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи
и ще събера там всичките си храни и благата си. А после ще ям и ще пия и
няма да давам на други“ (ср. Лук. 12:18, 19). Ето, и тук не е криво житото,
което се е родило в голямо количество, а са криви скъперничеството и
немилосърдието му. Нали и Авраам беше богат? Защо тогава не изгуби
душата си, а за любовта си към странниците и заради праведността си стана
пръв в Небесното царство и прославен по целия свят? Нали и Иов беше
много богат? Защо не изгуби душата си, а Сам Бог каза за него, че няма
друг праведен и лишен от недостатъци човек като него? Защото бил търпелив
и обичал сиромасите като свои деца, за които сам казва: „Аз бях очи за
слепите, нозе за хромите, баща за вдовиците и сиромасите и никой не е
излизал от дома ми с празни ръце“ (ср. Иов. 29:15, 16). Ето, ясно виждаме, че
богатството не е лошо нещо, лоша е нашата воля. Богатството нито спасява,
нито погубва човека. Спасява ни или ни погубва свободният ни избор. По
подобен начин и сиромашията нито спасява онзи, който не я търпи с
благодарност, нито погубва онзи, който я търпи с благодарност като Лазар и
Иов. Защото Бог приема и богатия, и сиромаха според делата им. Направил е
някого богат, за да се откупи от вечната мъка с милостиня, а другиго е
направил сиромах, за да влезе в Небесното царство чрез търпение и
благодарност, защото всичко, което Бог е направил, е добро, полезно и
спасително. Нему слава във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар