(Апокал. II гл., 1—7 стих)
архимандрит Кирил Рилски
Римската църква е основана от първовърховните св. св. апостоли Петра и Павла, които и са пострадали в Рим мъченически във времето на римския езически император Нерон. Първоначално евангелското Христово учение е било пренесено в Рим от Йерусалим от римляните, които са слушали проповедта на св. апостола Петра в Йерусалим на празника Петдесятница (Деян. II глава). Отсетне от двамата първовърховни апостоли св. св. Петър и Павел това евангелско учение са го разпространили във всемирната столица Рим и е била основана Римската църква, която на първия вселенски събор е получила своите църковни и граждански привилегии.
"Зная делата ти, труда ти и търпението ти, и че не можеш да търпиш лошите; зная, че си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжци;." (Апокал., гл. II, ст. 2)
Тези пророчески слова в Апокалипсиса се отнасят до Римската църква и до нейния блаженейши и светейши архиепископ, главата на римската църква. В това пророческо място в Апокалипсиса се говори за добрите и самоотвержени дела на блаженейшите римски папи от първите векове на християнството, когато римските блаженейши папи самоотвержено са проповядвали евангелското христово учение помежду езическите народи. Някои от римските папи, от първите времена на християнството, са претърпели мъченическа смърт за учението Христово, каквито са били напр. римските папи: св. свещеномъченик Климент, св. Лин и много други римски папи, които са занимавали римския папски престол в първите векове на християнството и са пострадали мъченически за евангелското христово учение. В същата II глава и 2 стих в Апокалипсиса се говори пророчески за съществуващия спор помежду блаженейшите архиепископи Римския и Цариградския за основанието на цариградската църква от св. апостол Андрей Пързозванний. Римският блаженейши архиепископ, като не се говори никъде в Свещеното писание за основанието на цариградската църква от св. апостола Андрея Първозванний, то той е оспорвал това предание, че е основана цариградската църва от св. апостола Андрей Първозванний, като е намирал това предание за лъжливо и нарочно измислено с користолюбива цел от цариградските архиепископи, за да предадат по-голямо историческо апостолско значение на своята Цариградска църква. Както е известно, във времето на земния живот на св. апостоли малкия тракийски градец Визант е бил незначителен, в който в първите векове на християнството е живеел прост епископ, който е бил подчинен на каноническата църковна власт на Ираклийския матрополит в Тракия. Когато първия християнски римски император св. Константин Велики е пренесъл римско-императорския престол от Рим в малкия тракийски градец Визант, когото той е нарекъл по неговото име Константинопол, то тогава вече, под покровителството на императорската власт II вселенски събор е въздигнал простия епископ на тракийския градец Визант, сега вече столица на римската империя, в патриаршеско достойнство, като му било дадено място по преимущество на чест, подир римския блаженейши архиепископ, като на епископ на Константинопол—новия Рим. Това древно историческо право на ираклийския митрополит над цариградския патриарх се запазва и до настояще време, и напомня някогашното каноническо църковно подчинение на простия епископ на малкия тракийски градец Визант под църковната власт на ираклийския митрополит. То се състои в следния древен обичай, който се пази като историческа традиция в цариградската църква и до настояще време: Когато се избере нов цариградски патриарх, и ако избраното лице няма епископски сан, то ираклийският митрополит го ръкополага, а ако ли избраното лице за цариградски патриарх има епископски сан, то тогава ираклийският митрополит възкачва новоизбрания цариградски патриарх на патриаршия престол и му връчва патриаршия пастирски жезъл. Всички поместни църкви, основани подир земния живот на св. апостоли, в които се пази в първобитната чистота апостолското учение са църкви апостолски и заради това съвсем не е било уместно да се спори за никакво си историческо основание от св. апостоли на поместните църкви, защото всички църкви са апостолски, като основани подир земния живот на св. апостоли от техните приемници—епископите, в които се пази в първобитната чистота апостолското учение.
"Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш." (Апокал., гл. II, ст. 4 и 5).
В това пророческо място на Апокалипсиса се говори пророчески за отпадването на римския блаженейши архиепископ в 1054 година от вселенското църковно единство и му се напомня да си спомни откъде е отпаднал той, да се разкае искрено и пак да си завземе първото почетно място по преимущество на чест в православната вселенска църква, каквото място римския блаженейши папа е занимавал и до неговото отпадание от вселенското църковно единство в 1054 година, като отстрани той всички причини, които са послужили за причини за неговото отпадвание от вселенското църковно единство. Римският папа, като приемник на св. апостола Петра, трябва да последва и примера на св. апостола Петра и искрено се разкае в своето прегрешение направено от него против Духа Светаго в 1054 година с налаганието на схизма на всички православни църкви, загдето те не са искали да приемат новоизмислените догмати и разни други новшества на римския папа, които не са били известни в църковния живот на древната апостолска римска църква.
"Но ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя." (Апокал., гл. II, ст. б)
В това пророческо място на Апокалипсиса се говори пророчески за римския блаженейши папа, който и подир отпадването от вселенското църковно единство в 1054 година, по причина на новоизмислените догмати и различни други новшества, които не са били известни в църковната практика в древната апостолска римска църква, но са се запазили по традиция доста добри църковни традиции и добри дела в живота и на сегашните римски папи, които добри църковни традиции и добри дела напомнят от живота на римските папи от първите векове на християнството. Така напр. римските папи са преследвали всички еретически и лъжливи человечески учения които не са били съгласни със Свещеното Писание и свещеното предание, каквито са били всички сектански лютерански учения, които еретически учения пророчески се разбират в Апокалипсиса под думата „Николаитите“, които сектански лютерански учения ненавижда и преследва римския папа, като несъгласни със свещеното предание и Свещеното Писание. (II Солуниянам, гл. II, ст. 15).
Няма коментари:
Публикуване на коментар