Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Помилуй ни Иисусе, Сине Давидов!
(Мат. 9:27)
казва днешното Евангелие
Благочестиви християни, когато някое малко дете иска от баща си
нещо голямо, баща му, като разумен не му го дава скоро, а изчаква
определено време и тогава му го дава, за да накара детето да цени високо
това, което получава. Така и Бог не ни дава бързо, когато искаме нещо, а
изчаква определено време, за да ни направи по-усърдни, да Му се молим
от сърце и да подтикне другите към вяра, както направил с днешните
двама слепци, за които ще чуете сега от Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Матей, зачало 33
В онова време, когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му
двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато
дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате
ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до
очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а
Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като
излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха,
ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът
биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога
не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва
бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове
и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на
царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
(Мат. 9:27–35)
ТЪЛКУВAНИE
Тези двама слепци чували от хората, че Христос върши големи чудеса,
повярвали, че Той е Месия, за Когото са писали пророците, и затова
отишли край пътя, откъдето щял да мине Иисус, и като усетили, че
минава, почнали да викат с висок глас: „Помилуй ни, Иисусе, Сине
Давидов! Изцери очите ни, та и ние да видим този свят.” Нарекли Го
Иисус като Бог, а Син Давидов – като човек. Нарекли Го Син Давидов още
и поради това, че Бог бе рекъл, че Христос ще се роди от Давидовото
коляно, както и се роди от Света Дева Мария, която беше от Давидовото
коляно. И така, след като Христос им отвори очите, те Го познаха и Го
почитаха като Бог. Виждате ли как Христос не изцерил слепите на пътя, а ги изчакал да
влязат вкъщи, само и само завистливите юдеи да не кажат, че прави
това на пътя, за да Го хвалят хората? И като влезли в тази къща, която
била на един верен човек, Иисус ги попитал: „Вярвате ли, че мога да ви
отворя очите?”. Не че Христос не знаел тяхната вяра, а ги попитал, за да
подкани с това другите към вяра. Защото Христос вършел чудеса не само
заради болните, но в много по-голяма степен, за да гледат другите и да
повярват. И като рекли: „Вярваме, Господи”, те разбрали, че Той е
истинският Бог и затова получили изцеление. Защото, който иска с вяра,
получава всичко, като тези слепци, които всесилната Христова ръка
изцери, като се допря до очите им. Това е голям укор за евреите, защото
слепите по гласа познали Христа, а евреите виждали с очите си толкова
чудеса и пак не Го познали. Понеже завистта им била заслепила разума, затова и Христос, за да не предизвиква тяхната завист още повече, и за да не
Го хвалят хората, рекъл на слепите да не казват на никого за това чудо. С
това Христос ни учи да бягаме от човешката слава, а не сами да искаме
хората да ни хвалят. Но слепите, понеже били благодарни за изцелението
си, не скрили Неговото добро, а го проповядвали на всички хора. За нас
това е пример, който ни учи, щом направим някоя добрина, да не търсим
хвала и слава, а когато получим от другиго някоя добрина, да не мълчим,
нито да крием благодетелят си, а да го проповядваме открито като онези
слепци, които Христос изцери със Своята власт. Защото и пророците, и
апостолите вършеха чудеса и изцеряваха, но с Божията помощ, а Христос
не прави така, а с властта Си повелява на морето и на вятъра, на бесните и
на слепите, на болните и на починалите, и всички Го слушали като Бог,
защото Той може всичко и прави всичко, както иска. Той и сега ни
изцерява, стига само да имаме несъмнена вяра в Него, а който няма вяра,
не получава и изцеление.
ПОУЧEНИE
Братя християни, чухте ли как слепите повярвали в Христа и тръгнали
след Него? Така трябва и ние да вярваме и да постъпваме според
Неговите заповеди. Защото животът ни преминава и смъртният час
наближава, да се приготвим, прочее, с добри дела, докато сме на този свят.
Защото там няма покаяние, нито спасение, ако не сме го придобили
(спечелили) оттук. Защото Бог приема тук и сълзи, и покаяние, когато са
от чисто и съкрушено сърце и спасява. А там, на Страшния съд, не приема
молби и не проявява милост и дори да пролеем реки от сълзи, нищо няма
да ни помогнат, ако не сме постъпвали в съответствие с Божиите заповеди
и ако не сме слушали Неговото повеление. Сега е време, братя, да се
потрудим и да се помъчим да посеем тук добродетели според силата си, за
да събираме там почивка за душите си. Защото, който не е проявил
милост, смирение и любов, не ще види Небесното царство. Християни, я
помислете, колко се трудим за гнилото си тяло и колко хиляди грошове
харчим за неговата слава, което утре ще стане гной, смрад и пръст, а за
душата си, която е безсмъртна и безкрайна, изобщо не се грижим, а отгоре
на това ежедневно я затрупваме с грехове. Но знайте, че който изповядва
греховете си пред духовник и не се откаже от греховете си, то срамните му
грехове ще се открият на Страшния Божи съд пред целия свят и пред
всички ангели. Затова сега е време да се каем, докато сме живи, и да
измием греховете си с пост, сълзи и молитви, за да не плачем там
напразно. Сега е време да коленичим пред Бога и да Му се молим да
просвети душевните ни очи, както е просветил днешните евангелски
слепци, та дано и ние да познаем непобедимата Му сила, да тръгнем по
Неговите заповеди и да възложим върху Него цялата си надежда и тогава
и Той да ни упъти към правия път, за да получим онова вечно блаженство
с всички праведници за слава Божия и за наша душевна радост. Нему
слава във вечни векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар