Чедо, прощават ти се греховете!
(Мат. 9:2)
казва Христос в Евангелието.
Благослови, отче!
Благочестиви християни, както пчелите събират от цветовете на
овошките медена сладост, така и църковните проповедници събират
от Божието Писание различни душеполезни хубави неща, подобни на
медна сладост, които, като биват прочитани в Божията църква, трябва да
ги слушаме с тишина и голямо внимание, а не да разговаряме, защото
съгрешаваме пред Бога, а грехът е голямо зло за човека, тъй като не само
погубва душата, но и докарва болест на тялото, както ще чуете сега от
днешното свето Евангелие.
Eвaнгeлиe oт Матей, зачало 29
В онова време Иисус влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в
града Си. И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на
постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо,
прощават ти се греховете! Тогава някои от книжниците казаха в себе си:
Той Богохулствува. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите
лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се
греховете ли, или да кажа: стани и ходи? Но за да знаете, че Син
Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на
разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана,
взе си постелката и отиде у дома си. А народът, като видя това, почуди се
и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците. (Мат. 9:1–8)
ТЪЛКОВAНИE
Евангелските разслабени са двама – единият бил в Иерусалим, в
къпалнята Овчи порти в съботния ден (вж. Иоан 5:1–15), а днешният,
донесен от четирима, бил в Капернаум. На онзи Христос рекъл: Ето, ти
оздравя, недей греши вече (Иоан 5:14), а на този рекъл: Чедо, прощават
ти се греховете, защото и той и онези, които го носели, имали голяма
вяра и за това получил изцеление. Както хананейката повярвала и дъщеря
и́ получила изцеление и стотникът повярвал, и слугата му получил
изцеление, така и тези, които носели разслабения, повярвали и за това той
получил изцеление. Но и самият разслабен имал голяма вяра, затова
търпял да го носят на такова голямо разстояние, през толкова улици и
пазарища, а не както има някои, които предпочитат да лежат и да се мъчат,
но не позволяват да ги поместят, нито пък казват на другиго за болестта си. А днешният разслабен търпял всичко с вяра, затова получил
изцеление. И понеже с вяра всичко се получава, затова и Христос първо
му простил греховете, а после го изцерил, за да ни покаже, че вярата е
погубител на греховете и да ни увери, че много болести на тялото идват от
греха, както казал пророк Иеремия за Иерусалим: „Ще бъдеш наказан с
рани и болести за беззаконията си”, и когато изцерил разслабения, го
нарекъл чедо заради вярата му, защото, където има оставяне на греховете,
там има осиновяване. Затова и ние не можем да се наречем синове Божии,
докато не измием греховете си с покаяние, като онзи разслабен, за когото
се чудели книжниците. Защото и други свети човеци изцерявали телесни
болести, но никой не успявал да направи така, че на някого да му бъдат
простени греховете. Само Бог може да прави това, затова книжниците си
помислили за Христос, че богохулства, като рекъл на разслабения:
Прощават ти се греховете. Но Христос веднага показал божеството Си с
това, че им познал мисълта и рекъл: „Защо мислите лошо в сърцата си? За
Мен е възможно и съвсем лесно да му простя греховете и да го направя да
ходи, за да разберете, че имам власт, като Бог на земята да прощавам
греховете, макар да Ме виждате, като човек и да Ме мислите за такъв.”
Християни, виждате ли, че греховете се прощават на земята?
Трудете се да премахнем греховете си, докато сме на земята, защото, като
отидем там, няма да има нито покаяние, нито изповед. Тогава Христос,
като простил на разслабения греховете му, му казал да си везем одъра и да
си ходи, за да не казват завистливите книжници, че това е илюзия, а да
видят и те, че Той наистина го е изцерил. И той станал, взел си одъра пред
всички и си отишъл в къщи, а народът, като видял, че Иисус го изцери
само с една дума и му даде сила да стане и да си вземе одъра, почуди се и
прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците. Затова не вярвали,
че Той е Иисус, а мислели, че е човек чудотворец.
ПОУЧEНИE
Благочестиви християни, всеки от нас, който е грешен е разслабен с
душевните си сили, но ако искаме лекарство за душевните си сили,
трябва, като днешния разслабен да отидем в Капернаум, тоест в светата
Църква със смирение, покаяние и изповед. И като отидем с тези добри
дела пред Бога, тогава и ние ще чуем сладкия Христов глас: Чедо,
прощават ти се греховете! И като се излекуваме от греховете си, да
вземем, като одър тялото си и да вървим с него по Божиите заповеди, да
вършим добро според силата си. И ако искаме да не съгрешаваме повече,
трябва да мислим, че Бог знае всичко, вижда всичко и въздава всекиму
според делата му, както мислела някога и целомъдрената Сусана (вж. Дан.
гл. 13,14). Защото, макар израилевите старци да я заплашвали, че ще я
убият с камъни, ако не съгреши с тях, тя пак не се съгласила да стори грях,
а си казала: „Ако съгреша, Бог ще види и ще ме изпрати на вечна мъка, а ако не съгреша, ще ме предадат на съд и ще ме убият с камъни като
блудница според закона.” Затова най-накрая си казала: „По-добре да ме
убият безгрешна, отколкото да съгреша пред Бога, Който вижда всичко
и въздава всекиму според делата.” След като Сусана се опазила от греха,
Бог веднага я избавил от смъртта чрез пророк Даниил, а старците, които я
принуждавали да съгреши с тях били убити с камъни. И така всеки
получава справедлива отплата от Бога.
И ние трябва да правим така. Който не е съгрешил, да се пази добре
като Сусана, за да не съгреши. А който като човек е съгрешил, да не се
бави много, а бързо да тича, към покаянието, защото човек носи тяло и не
е възможно да не съгреши – или поради незнание, или поради някоя друга
причина. Затова човек, щом съгреши, бързо да тича към покаяние и
изповед, да не се бави в греховете си, защото не знае смъртния си час и
ако той го изпревари да го грабне без покаяние, то е вече изгубен. Затова
пророк Давид казва: Блажен е оня човек, който в пътя на грешници не
стои и в сборището на развратители не седи (Пс. 1:1), тоест: блажен е,
който не съгрешава и който е грешен, но не се бави дълго време в греха си,
а бързо тича към покаяние. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар