Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
„Бог избира онова, що е безумно
На тоя свят, за да посрами мъдрите!”
(1 Кор. 1:27)
Благослови отче!
Когато Адам пристъпи Божията заповед и бе изгонен от рая, заради
него всички човеци станаха осъдени на смърт и изпаднаха в много
лоши обичаи, телесни грехове, в безбожно идолопоклонство и станаха
роби на дявола. Затова милостивият Бог слезе от небето, роди се
непостижимо от Пресвета Дева Мария и стана човек, за да избави
човеците, да ги упъти към правия път и да ги поведе към онова вечно
блаженство, от което бяха изпаднали. Но за да остане проповядваната Му
истина незабравена завинаги, трябваше да има свидетели, които да
проповядват Неговите чудеса по целия свят и да просветят всички народи.
Затова Христос ходи и по суша, и по море, за да освети всичко с ходенето
Си, като отиде и на Галилейско море, за да си събере ученици и апостоли,
за да проповядват чудесата Му, които извърши на земята, както ще чуете
сега от днешното свето Евангелие.
Евангелие от Матей, зачало 9
В онова време, като вървеше покрай Галилейско море, Иисус видя
двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят
мрежи в морето, понеже бяха рибари, и казва им: вървете след Мене, и Аз
ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите и тръгнаха
след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова
Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха
мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха
след Него. И им проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше
всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 4:18–23)
ТЪЛКУВAНИE
Първовърховният апостол Петър и брат му Андрей били евреи от
селището Витсаида. Петър се занимавал със земни дела и изхранвал
стария си баща. А брат му Андрей, за да няма земни грижи, отишъл и
станал ученик на свети Иоан Кръстител. Андрей и Иоан Богослов, като
видели Христа, веднага оставили Иоан Кръстител и тръгнали след Христа.
После Андрей завел при Христа и брат си Петър. А Христос, като видял Петър му рекъл: „Симоне, отсега нататък ще се наричаш Петър,
защото ще имаш вяра, като камък” (ср. Мат. 16:18). След това Христос
повикал Иаков и Иоан, които също били рибари и се трудели да изхранват
баща си на старини. Вижте колко добро дело е човек да изхранва баща си
и майка си на старини, като тези двама братя, които били сиромаси и
нямали средства да купят нова мрежа, а кърпели старата. Освен това били
и послушни, защото, когато Христос ги повикал, веднага оставили и
мрежата, и баща си, и тръгнали след Него. Оттук научаваме, че когато
някой ни отделя от Бога и от вярата, дори да ни е баща или майка, или
роднина, пак да не го слушаме, а да го напускаме, като неприятел. Като
повел тези апостоли след Себе Си, Христос ходел из Галилея и поучавал
по синагогите. Защото евреите имали по всички села и градове синагоги,
тоест места, където се събирали да тълкуват Божия закон и да се поучават.
В тези синагоги ходел и Христос и проповядвал пред всички, за да слушат
учението Му, та да не кажат после, че е поучавал нещо противно на закона
и пророците. Но наред с проповядването вършел и множество дивни
чудеса и изцерявал всяка болест и всяка немощ у народа.
Благочестиви християни! Виждате ли, какви хора избрал Христос за
апостоли – избрал не мъдри, а рибари, неграмотни, прости и сиромаси, за
да посрами горделивата мъдрост на елините, които не можели да познаят
Божията премъдрост. Защото като гледаме небето и земята и всичко по
тях, познаваме Бога, Който е направил всичко от нищо, а елините, макар и
да били толкова мъдри и да гледали мъдрите Божии създания, пак не
можели да познаят Бога. Затова Бог избра глупавите, за да убеждават с
кротост и смирение, а не с мъдрост и насилие. Понеже пред Божията
мъдрост всяка човешка мъдрост се изгубва и става на нищо, защото
апостолското учение посрами и потъпка елинската философска мъдрост и
това, което мъдри философи и силни царе не можаха да свършат, го
свършиха с Божията помощ неграмотните и глупави рибари – убедиха
целия свят и го привлякоха, към истинското Богопознание. А защо ли Бог,
като избра тези апостоли, ги повика по двама? Не за друго, а за да покаже,
колко добро и необходимо нещо е човек да има другар, защото като е сам,
ако падне, няма кой да го вдигне. Бог показа това първо върху Адам, като
каза: „Не е добре за човека да бъде сам, нека да му направя помощничка”
(ср. Бит. 2:18), защото когато човек е сам, не може да се осъзнае и поправи
когато съгреши, нито има към кого да прояви любов, на която се държи
целият закон и пророците (вж. Мат. 22:40).
ПОУЧEНИE
Благочестиви християни! Иисус Христос, както тогава е викал
апостолите, така и сега вика и нас и казва: Дойдете при Мене всички
отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:29), но никой не
слуша божествения Му глас, нито приема Неговия покой. Но защо ли е
така? Дали Божието слово е отслабнало и не може да склони човешкото
сърце? Не е отслабнало, защото Божието слово не се изменя, но каквото е
било при Адам и Ной, при Авраам и Моисей, при апостолите и пророците,
такова е и днес и вовеки. Но сега не въздейства така, както е въздействало
по време на пророците и апостолите поради това, че сега много хора идват
на църква и слушат Божието слово, но излизат пак грешни, остават
непоправени и умират в греха си. А защо е така? Не поради нещо друго, а
защото не се грижим за спасението си и защото гледаме само светските
неща, така че и когато сме в храма, и тогава сме вътре само с тялото, а
умът ни остава навън по нашите дела, и по други светски грижи.
О, колко
глупав е този човек, който почита този живот повече от вечното Божие
царство, в сравнение с което този живот и този свят са като капка вода в
морето, или като песъчинката, сравнена с целия крайморски пясък.
Напразно се трудим да строим високи и красиви къщи, когато сами не
знаем колко ще седим вътре, има и мнозина, които умират, преди още да
са довършили строежа, и не са могли поне един ден да се повеселят в
къщите си. Напразно се трудим да събираме много богатство и стока,
когато не знаем за кого събираме и ще си тръгнем от този свят с празни
ръце. Напразно се трудим толкова за тялото си, което ще стане пръст,
смрад и гной, а за душата, която е безсмъртна, не се грижим как ще я
спасим.
Ние сме на този свят като на заточение, но знаете ли как живее
заточен човек в чужда страна? Той винаги чака и гледа кога ще му дойде
заповедта да се върне в родината си. И ние така трябва да живеем на този
свят, защото сме чужденци в него. Днес ако сме живи, утре ще умрем и ще
отидем в небесното си отечество, откъдето е душата ни. Затова никога не
трябва да привързваме сърцето си към този свят и към неговите дела,
защото е чужд. Утре, като умрем, всичко ще остане тук, а ние ще отидем
там с празни ръце. Върху това трябва да размислим и да осъзнаем каква
загуба имаме за душата си от това, че не се грижим за спасението и́. Да
помислим за Страшния Божи съд за Небесното царство и за вечната мъка
на грешниците. И всеки ден да се самоизследваме, коя Божия заповед сме
потъпкали, какво покаяние и какво добро дело сме направили. Да няма
ден, в който да не си спомняме за Бога, за душата си и за онзи свят. И ако
правим така, ще живеем на този свят като чужденци и ще изпращаме
всичките си добри дела на небето, та когато дойде смъртният час и
напуснем радостно този жалък свят, в който сме били, като заточени, и
отидем весело в нашето отечество при всички светии и ангели в славата на
Триипостастното Божество, където Христос да удостои всички ни да
влезем в онази безкрайна радост. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар