За Христовите войни

Вярващите хора сме в една непрекъсната борба с поднебесните духове на злобата, проявяващи се при различни обстоятелства в ежедневието ни. Ние сме Христови войни и трябва храбро да се бием с тях в името Христово! При нас го няма сладникавото ежедневие на светските хора, от което понякога се съблазняваме. Ако нашите стремежи не са свързани с този свят, светското няма да ни мами и съблазнява.  Искаме ли да сме Христови войници трябва да се държим като такива, иначе ще сме роби на този свят и няма да заслужим място си в Небесното Христово царство! А по какво се разбира, че един човек е Христов войн.. На първо място по това, че се е отказал от този суетен свят и в сърцето си като е приел Христа, е приел Христовата участ за себе си. Какво се изисква от нас:
Да бъдем бедни духом, според св. Йоан Златоуст това значи да сме смирени и съкрушени по сърце по своя воля.
Да бъдем плачещи, но плачещи за своите грехове. Във сърцето на всеки християнин, който е смирен се ражда плач, осъзнавайки своето недостойнство пред Бога.
Да бъдем кротки и смирени, защото кротостта, ражда самопознанието и обръща волята на човека към Бога.
Да бъдем гладни и жадни за правда, което е не само стремеж към Божествената справедливост, а и следване и покоряване  на Божията воля.
Да бъдем милостиви, а милосърдието в името на Христа не търси награда от Христос и не откупва нашите грехове, то е породено от любов към Христа в лицето на нуждаещите се.
Да бъдем чисти по сърце, като малките деца, които са незлобливи, чисти по сърце и душа.
Да бъдем миротворци на духа си. Както е казал Св. Серафим Саровски: "Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе." Това е и целта на християнския живот на всеки православен християнин. 

Митрополит Климент казва: "Целта на човешкия живот е да се открие царството Божие вътре в нас."  Евангелието ни благовестява: “Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21). Царството Божие е „правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Рим. 14:17) „Който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него“ (Лука 18:17).
Тези обаче, които искат да живеят благочестиво обикновено са осмивани, подигравани и понякога дори гонени, защото Господ казва:  „Ако Мене гонеха, и вас ще гонят“, казва Христос (срв. Йн. 15, 20). 

Ето това е пътя на Христа и който живее с Него в сърцето си трябва да очаква Неговата съдба и да приема всичко без ропот. Когато понасяме скърбите достойно Бог ни изпраща Своето утешение, което е по-сладко от всичко друго на този свят. Точно затова мъчениците са умирали с радост в сърцето си, въпреки големите мъчения. Защото те са били изпълнени  с това Божествено утешение, което само Бог може да даде на своите избраници.

автор: Грета Костова-Бабулкова