Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Разделиха дрехите Ми
помежду си и за облеклото Ми
хвърлиха жребие
(Мат. 27:35, Пс. 21:19)
Благослови, отче!
Слeд като уми нозете на апостолите и ги причасти, Иисус Христос
премина потока Кедрон и влезе с апостолите в една градина. Взе със
Себе Си Петър, Иаков и Иоан, отдалечи се от другите апостоли и рече:
„Стойте тук будни“. И като се поотдалечи от тях, коленичи, молеше се
на Бог Отец и казваше: „Отче, ако е възможно човешкият род да бъде
избавен без Моята смърт, нека да не бъда предаван. Но нека да стане,
както иска Твоята воля“. Оттам се върна при апостолите, намери ги
заспали и рече: „Не можахте ли да постоите един час будни? Бъдете
будни и се молете, за да не ви победи дяволът. Защото духът е бодър, а
тялото е немощно и иска помощ от Бога“ (ср. Мат. 26:40, 41). След като
се помоли така три пъти, се предаде на Божията воля и започна само да се
моли с голямо усърдие, така че от Него капеше червена, като кръв пот (вж.
Лук. 22:44). Тогава се яви Божий ангел и Му казваше да не се бои от
смъртта: „Защото Бог така иска да пролееш кръвта Си и да изкупиш
творението Си“.
След това, когато отиде при апостолите и ги завари заспали, Христос
каза: „Спете, прочее, и почивайте! Защото Иуда се приближава, за да Ме
предаде!" И докато Той още говореше, дойде Иуда с войници, дадени от
Пилат, и с много хора от страна на първосвещениците, на които бе казал:
Когото целуна, Той е Иисус, хванете Го. И Иуда се приближи до Иисуса и рече:
радвай се, Рави! И Го целуна. А Иисус му рече: Друже, ако си дошъл, като
приятел, защо си довел толкова войници? Ако ли пък си дошъл, като враг,
защо Ме целуваш?” (Мат. 26:48-50). О, голяма Христова кротост! Как не
хвърли гръм да изгори всички, а рече тихо на войниците: Кого търсите! И
като Му казаха: Иисуса Назорея, Той рече: Аз съм (Иоан. 18:4, 5). Тогава
войниците се засрамиха и паднаха по очи. Но Иисус пак им каза: „Ако
търсите Иисус, ето Ме, хванете Ме, а учениците Ми оставете“. Тогава
войниците и слугите на първосвещениците Го хванаха и започнаха да Го
бият, да скърцат срещу Него със зъби и Го вързаха, като разбойник. Като
видя тази безчовечност, апостол Петър извади нож и удари Малх, слугата на
първосвещеника, и му отряза дясното ухо. Тогава Иисус му рече: „Петре,
прибери ножа в ножницата. Защото който нож вади, от нож умира“. А
войниците грабнаха Иисус оттам и Го заведоха при първосвещеника Анна,
където дойде и Петър, който три пъти се отрече с клетва, че не е Христов
ученик, но щом пропя петел, той си спомни Христовите думи, излезе вън и
плака много. Там Анна попита Иисус какво е учението Му. Иисус му рече:
„Защо питаш Мене? Питай хората, които Ме слушаха, те да кажат, какво е учението Ми, добро ли е или е лошо“. Тогава един слуга удари Иисус по
лицето и каза: „Така ли се говори на първосвещеник?“. А Иисус му рече: „Ако
говорих зле, докажи злото, ако ли добре, защо Ме биеш.?“ (Иоан. 18:19-23).
Оттам заведоха Иисус при Каиафа, който през тази година беше
първосвещеник, където се бяха събрали книжниците и еврейските старейшини
и се бяха наговорили да Го убият. Там дойдоха и двама лъжесвидетели,
които казаха: „Чухме от устата Му да казва, че е Син Божий“. Тогава
Каиафа каза: „Чуваш ли какво казват за Теб? Защо не отговаряш?“ Но
Иисус мълчеше. А Каиафа каза: „Заклевам Те в Бога, кажи, Ти ли си
Месия?“. Тогава Иисус рече: „Ти казваш, че съм Аз. Но Аз ви казвам: отсега
нататък ще Ме виждате от дясната страна на Бог Отец и в последния ден,
когато дойда да съдя живите и мъртвите, (ще Ме видите) на облаци с
голяма слава“. Като чу това, Каиафа раздра дрехата си и каза: „Чувате ли
какви хули говори? Какво заслужава?“. А те рекоха: „Заслужава смърт“.
Тогава покриха лицето Му с кърпа, удряха Го и казваха: „Кажи, лъжлив
Месия, кой Те удари?“, и Го заплюваха. Оттам всички първосвещеници и
старейшини станаха и заведоха Иисус при Пилат. А Пилат, като ги видя,
излезе навън и ги попита: „Какво зло е сторил този Човек, та Го водите
тук вързан?“. Те казаха: „Ако не беше сторил зло, нямаше да Го доведем
тук да Го убиеш“. Пилат каза: „Докато не разследвам добре
престъплението Му, не разрешавам да Го убивате“. А те казаха: „Какво
престъпление искаш още? Той нарушава закона ни. Казва, че е еврейски цар,
Син Божий и учи хората да не плащат данък на кесаря“. Тогава Пилат рече:
Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. А те казаха: Нам не е позволено
да убием никого (Иоан. 18:31). Тогава Пилат влезе вътре, викна Иисус и Му
рече: „Ти ли си Иудейският Цар? Ето, Твоите лоши хора Те предават на мен,
като злодей и искат смъртта Ти. Кажи какво Си сторил?”. Тогава Иисус
рече: „О, Пилате! Ако царството Ми беше тук, на земята, щях да имам
войска и нямаше да бъда предаден в ръцете ти, но знай, че Царството Ми не
е на този свят и поради това не съм враг на кесаря”. Тогава Пилат излезе
навън и каза на евреите: „Този Човек не е извършил никакво престъпление,
заслужаващо смърт. От завист искате да Го убиете. Но ще извършите
голям грях”. А евреите викаха: „Малко ли е това престъпление, че разбуни
цялото население от Галилея до Йерусалим?”. Щом чу, че Иисус е от Галилея,
която бе под управлението на Ирод, който пък по това време бе дошъл в Йерусалим, Пилат Го изпрати при Ирод, който много разпитва Иисус, но
Той не му отговори нищо, понеже знаеше, че няма да Му повярва. Тогава
Ирод се разгневи на Иисус облече Го с една бяла дреха и Го изпрати пак
при Пилат, а Пилат повика евреите и им каза: „Нито аз, нито Ирод
открихме в този човек някаква вина за престъпление, заслужаващо
смърт. Но понеже имате обичай да ви пускам за празника по един
затворник, ако искате, да ви пусна Иисус“. А те всички викаха в един глас:
„Пусни разбойника Варава, а Иисуса разпни“. Тогава Пилат, за да
успокои гнева на евреите, заповяда да вържат Иисус за един стълб и Го биха толкова много, че от тялото Му течеше кръв, като река. После Го
развързаха, облякоха Го с една стара червена дреха, поставиха на главата
Му венец от тръни, сложиха Го на един стол, дадоха Му в ръката една
тръстика, като скиптър, покланяха Му се, като на Цар, заплюваха Го в
лицето и Го биеха по главата. След като Му причиниха тези безчестия,
Пилат каза на евреите: „Ето, наказах Го според вината Му затова, че е
казал, че е Цар, но не намерих в Него вина за престъпление, заслужаващо
смърт“. Но евреите викаха: „Съгласно нашия закон Той трябва да умре,
защото прави Себе Си Син Божий“. Тогава Пилат пак влезе в преторията
и каза на Иисус: „Откъде си?“, и след като Иисус не му отговори нищо,
Пилат каза: На мене ли не отговаряш.? Не знаеш ли, че имам власт да Те
разпна, и власт имам да Те пусна? А Иисус Му рече: „Нямаш никаква власт
над Мен, ако не ти е дадена от Бога“. (Иоан 19:11) Като чу това, Пилат се
уплаши и търсеше повод да Го пусне, а евреите викаха: Ако Го пуснеш, не
си приятел на кесаря, защото който прави себе си цар, е противник на
кесаря. Тогава в петък в шестия час, като видя, че не млъкват, Пилат
излезе на съдилището, където доведоха и Иисус да Го осъдят, и каза на
евреите: „Ето вашия Цар! Какво ще Го правите?“. А те в един глас
ревяха и казваха: Разпни Го! Ние нямаме друг цар, освен касаря (Иоан.
19:10-12, 14, 15). А Пилат поиска вода, уми си ръцете и каза: „Нямам грях
(Невинен съм) за кръвта на Тоя Праведник“. А те рекоха: „Кръвта Му да
бъде върху нас и върху чедата ни, само Го разпни“ (Мат. 27:24, 25). Тогава
Пилат видя, че не искат да се укротят и даде заповед да Го разпнат на
кръст. И те Го поведоха, като агне на заколение и Го натовариха с кръста
да го носи до Голгота. Поведоха и още двама разбойници заедно с Христа, а
след тях вървеше стотникът с войниците, други мъже и жени, които
плачеха. А Иисус, като се обърна, им рече: „О, жени Йерусалимски, не
плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си, защото ще дойде
време, когато ще се молите на мъртвите да отворят гробовете, за да
влезете вие“ (ср. Лук. 23:28, 29).
В това време, щом чу, че водят обичния и́ Син, за да Го разпнат,
Христовата майка се затича към пътя, по който щеше да мине Иисус, и
като Го видя, не можа да Го познае, понеже беше потънал в кръв от
ударите. Той като видя майка Си, прималя и падна на земята с кръста.
Стотникът, като видя това, се уплаши да не би да умре по пътя, затова
отидоха на мястото, където щяха да разпнат Иисус и четиримата войници,
които Го пазеха, Му съблякоха дрехите и ги разделиха помежду си. После
сложиха кръста на земята, разпнаха Иисус на него, приковаха Му ръцете и
нозете, изправиха Го между двамата разбойници и написаха на кръста:
„Този е Иисус Назореец, цар Иудейски“, за да четат хората и да знаят за
какво е разпнат. Тогава Иуда, като видя, че разпнаха Иисус, разкая се, върна парите на старейте и отиде, та се обеси. А стареите купиха с тези
пари грънчаревата нива, за да погребват там чужденци. О, зло лукавство
Иудино и безчовечност хорска! Иисус им направи толкова добрини, а те
Го разпнаха на кръст, хулеха Го и казваха: „Лъжлив Месия, Ти казваше, че
ще разрушиш Божия храм и за три дни ще го построиш. Хайде слез сега
от кръста, та да повярваме“. Така и единият от разбойниците Го хулеше,
а другият казваше: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството
Си, за което Иисус му рече: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:42, 43).
Там край кръста стояха Йоан Богослов и Иисусовата майка, която
плачеше и нареждаше: „О, обични ми Сине, къде отиваш и на кого
оставяш прескръбната Си майка? Как ще живея без Теб?“. Тогава Иисус
посочи с поглед Иоан Богослов и рече: Жено, ето син ти! А на него рече:
„Ето майка ти, поверявам я на теб” (Иоан. 19:26, 27). Тогава Иисус рече:
„Ожаднях”. И лукавите евреи, които бяха приготвили в един съд жлъчка,
смесена с оцет, натопиха (в сместа) гъба, забиха я на исопова тръст,
вдигнаха я до устата Му и Той пи и рече: „Свърши се“. И като извика:
Отче! В Твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46), наведе глава и предаде
дух, в петък, в шестия час. Тогава слънцето потъмня по цялата земя до
деветия час, завесата на храма се раздра, земята се разтресе, скалите се
напукаха и мнозина починали възкръснаха. И стотникът, като видя това,
рече: „Този наистина е Божий Син”. А след деветия час евреите
помолиха Пилат да изпрати войници да счупят пищялите на разпнатите,
за да умрат по-бързо и да не останат на кръстовете в събота. Тогава
войниците счупиха пищялите на разбойниците, а на Иисус, понеже беше
умрял, не Му счупиха пищялите. Но един войник на име Лонгин Го прободе
в ребрата, откъдето изтекоха кръв и вода: кръв за причастие, и вода за
кръщение.
Вижте Пилатовия съд, Пилaт сам казал за Иисус, че не е виновен за
смърт, а след това дал разрешение да Го убият. Умил си ръцете пред народа,
а после се подписа за Христовото убийство. И евреите мислеха, че
кръстната смърт е най-безчестна, но Бог прослави този кръст и на земята, и
на небето, а евреите направи за смях и укор на целия свят. Христос
претърпя толкова мъки и хули само, за да ни освободи и да ни прослави.
О, човеколюбиви Христе, приеми нашето покаяние и си спомни за
нас в Небесното царство, както ще си спомниш за благоразумния
разбойник, помилвай ни по голямата Си милост, дай ни воля да се
поклоним на честния Ти Кръст и да целунем пречистите Ти нозе за
опрощаване на греховете ни и за слава на пречестното Ти име сега и
винаги, и във вечните векове, амин
Няма коментари:
Публикуване на коментар