ВEЛИКA СЪБОTA, ЗA ХРИСTОВОTО ПОГРEБEНИE

Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Слязъл си в преизподнята, Христе, и си строшил вечните порти.  

Благослови, отче! 

Благочестиви християни, вчера видяхме нашия Спасител Иисус Христос прикован, към кръст за Адамовото престъпление и умрял с големи хули за нашето спасение от беззаконните юдеи, които убиха своя Благодетел, като ехидна, която прояжда утробата на майка си и я убива при раждането. Биха Го, като роб, приковаха Го към кръст и Го поставиха в тъмния гроб за нашите грехове. Пресветата Дева плачеше, ангелите трепереха, а лукавите юдеи се смееха, природата трепереше, а евреите молеха Пилат да изпрати войници да убият по-бързо разпнатите, за да бъдат свалени от кръста, както им пишеше Моисей: „Когато обесите някого, го свалете и погребете същия ден преди залез слънце“ (ср. Втор. 21:23). 

А войниците, като видяха Христа умрял, един от тях Го прободе в ребрата, от където изтече кръв и вода. Света Дева Мария много се наскърби от последната рана. Тя плачеше и нареждаше: „О, любими мой Сине, като се разделяш с мен, на кого ме оставяш, кой ще ме утеши и кой ще се грижи за мен? Така ли се надявах да получа скръб и рани? Архангел Гавриил ни донесе радост при зачатието Ти, а каква е сега тази радост да Те гледам унизен, изпонаранен и мъртъв? Къде е сега Петър, който щеше да умре с Теб? Да дойде поне мен да утеши. О, сладки ми Сине! Отвори сега прекрасните Си очи и погледни скърбящата Си майка. Ах, чедо мое, къде е прекрасното Ти лице, къде са сладките Ти думи и мъдрото Ти учение? О, неверен и беззаконен еврейски роде! Не познахте ли Създателя си поне тогава, когато слънцето потъмня и земята се разтресе? Ами ти, о, лукави Иудо? Какво зло видя от моя Син, та Го предаде на смърт? Нали Той и на теб дари същото, каквото дари и на другите апостоли? Нали и ти изцеряваше болни? Нали уми първо твоите нозе и първо теб причасти? А ти защо Го предаде? Отвън си бил ученик, а отвътре враг. Но горко ти, защото вечно ще се мъчиш в ада с убийците на моя Син“. 

 Християни! Колко безчестия претърпя Христос и никой не Го съжали. Единствен Йосиф Ариматейски, който бе еврейски съветник и таен Христов ученик, се съжали, като гледаше Христа умрял на кръста, затова отиде с голямо смирение при Пилат и рече: „Моля те, Пилате, подари ми тялото на Този изпонаранен Мъртвец, за да Го смъкна от кръста и да Го погреба. Дай ми Този Чужденец, Който няма нито дом, нито подслон, стига Му тази люта смърт, която претърпя от завистливите юдеи. Ето желанието им бе изпълнено и завистта им угасна. Дай ми сега Този Незнаен Мъртвец да Го погреба“. Така се молеше този уважаван велможа Йосиф. Пилат се смили и му даде Христовото тяло. Когато Йосиф приготви необходимите за погребението неща, дойде и Никодим, който беше висш съветник в Синедриона и таен Христов ученик. Тези двама уважавани хора отидоха при кръста с голямо благоговение, поставиха стълба, снеха тялото от кръста и го дадоха на майка Му Мария, която Го прегръщаше и целуваше раните Му, обливаше го със сълзи и казваше: „Ах, мили ми Сине! Колко си изпонаранен и лишен от красота и повяхнал като цвят“. И другите жени, които бяха с нея, плачеха безутешно. Но понеже не бе възможно да се бавят много, затова го погребаха по-скоро, но с големи почести. Защото Йосиф имаше там наблизо градина, в която имаше нов гроб, изсечен в скалата за самия него, Йосиф и Никодим поставиха Христовото тяло там. Tам бяха дошли и Йоан Богослов и безброй ангели, които пееха заедно с Йосиф и Никодим. Йосиф и Никодим донесоха сто литри много скъпо и благоуханно миро, помазаха с него Христовото тяло, обвиха го с платно, обвиха главата Му с кърпа според еврейския обичай, положиха Го в скалния гроб и поставиха голям камък върху гроба. С разрешението на Пилат иудеите запечатаха този камък и оставиха стража от сто войници да пазят гроба до третия ден. Вижте колко безчестно умря Христос, а колко почетно и славно бе погребан. Така се прославя след смъртта си и всеки, който търпи на този свят хули и обиди, както казва пророк Давид: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6). О, почтени и благообразни Йосифе, блажени са нозете ти, с които си ходил до Пилат, и устата ти, с които си измолил пречистото Христово тяло, и очите ти, с които си го гледал и ръцeтe ти с кoитo си Гo погребал. О, мили Христов приятелю, Йосифе, колко приятно сте пели с Никодим и сте плакали горчиво за нашия Избавител, както и Неговата майка плачеше и нареждаше: „О, сине мой, слез сега в ада да избавиш праведните души и на третия ден да възкръснеш, както много пъти си ми казвал. Възкръсни и се яви на прескръбната Си майка. Знам, Сине мой, че три дни ще бъдеш погребан, но на мен това ще ми се стори, като цяла вечност. Ето, Чедо, сега Те оставям и си тръгвам, но оставям сърцето си и душата си при Теб. Защото не е възможно да Те забравя чак до смъртта си“. Но като положиха Христа в гроба, адът разбра, че ще изгуби душите, които държеше от създанието на света, и затова плачеше и нареждаше: „О, горко ми! Каква е тази голяма сила, която идва върху мен? Кой е Този, Когото не можах да победя, като другите? Ах! Приех Го, като мъртъв, сега треперя, като от безсмъртен, приех Го, като човек, а сега треперя, като от съдия. О, мои слуги, дяволи, бързо заключете портите на ада, защото гибелта ни наближи. Разбрах, че Сам Бог идва да разруши ада, но елате да се скрием на дъното на ада“. Докато дяволите говореха така, Христос достигна с божествената Си слава и с ангелски песни до ада и ангелите веднага започнаха да викат на дяволите: „Вдигнете, дяволи, портите и отворете, защото иде Царят на славата“. И когато дяволите попитали: „Кой е тоя Цар на славaтa?“, ангелите отговорили: „Крепкият и силният Господ, Той е Цар на славата (ср. Пс. 23:7-10), Той е Онзи, Който ви свали от небето за гордостта ви, Той е Синът Божий. Не Го ли познахте по Лазаровото възкресение? И при разпването, когато слънцето потъмня и земята се разтресе, не разбрахте ли, че Той е Крепкият и силен Господ!“. Щом ангелите изрекоха тези думи, портите на ада се строшиха и Христос славно влезе в ада с Божеството Си и душата Си и там намери Адам, Ева, Авел, Сит, Ной, Авраам, Искаак, Иаков, Моисей, стареца Симеон (Богоприемец), Йоан Предтеча и всички праведници и грешници. Когато Христовото идване изгря, всички, които бяха в ада, се зарадваха, защото разбраха, че са освободени. Тогава старецът Симеон каза: „Минаха тридесет и три години, откакто Го приех в ръцете си, като малко Дете“, а Йоан Предтеча каза: „А откакто Го кръстих в Йордан, минаха три години“. Докато говореха така, ето, Христос пристигна в ада и рече на Адам: „Излез сега оттук, напусни тази тъмница и ела в голямата светлина, напусни това плачевно и скръбно място и ела в радостния весел рай. Защото раят бе отворен, херувимът се махна и дяволът бе потъпкан. Стани да видиш, как заради теб станах Човек и каква безчестна и хулна смърт претърпях заради теб и твоя род, за да ви измъкна от тази тъмница. Стани сега, защото Аз съм вашето избавление“. Като изрече това, Христос избави Адам и всички праведни души, които вярваха, а които не вярваха, ги остави в ада. Христос живя на земята тридесет и три години, а в ада стоя тридесет и три часа. Той предаде дух в петък в деветия час, а възкръсна срещу неделя в шестия час, които се събират така: 3+24+6=33, всичко тридесет и три. И като извади Адам и всички праведници от ада, заведе ги в рая, където намериха разбойника, за когото Адам се чудеше и казваше: „Когато бях в рая, там нямаше друг човек. Ами този откъде е?“. 

Имам още много да ви говоря, но сега спирам дотук и накрая ви казвам, че мнозина християни имат навик да чакат за днес и за утре да се изповядат и причастят, но това е неправедно и грешно. Защото никой не може да се причасти с това страшно тайнство, ако не е подготвен от много време, ако не се очисти от лошите си дела и ако не поиска прошка и не прости на този, с когото има кавга. Защото който се причасти недостойно, приема в себе си огън. Затова мнозина, които са се причастили недостойно, се разболяват и умират без надежда (ср. 1 Кор. 11:29, 30). Защото е голям грях човек да се причасти недостойно и непостил. Такъв човек прилича на Иуда, който си изгуби душата. А който от все сърце иска своето спасение, трябва да се подготвя още от началото на поста и да изпълни установеното, заради своите грехове съгласно църковните заповеди, а не да чака Великата седмица и Велика събота, и чак тогава да се изповядва и причастява. Затова трябва да се причастяваме след голяма подготовка, ако искаме да придобием от Причастието полза, здраве, радост и веселие и да наследим Небесното царство, като благоразумния разбойник, където непрестанно ще се веселим с ангелите и ще славим Бога. Нему слава във вечните веков, амин.