Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Син Човеческий ще бъде
предаден на разпятие
(Мат. 26:2)
Благослови отче!
Благочестиви християни, днес човешките грехове предават нашия
Спасител Иисус Христос в ръцете на беззаконните евреи да Го съдят,
да Го хулят и да Го убият без никаква причина. О, небе, покрий лицето си
с облаци, за да не гледаш, и ти, ясно слънце, скрий светлината си,
разтрепери се, земьо и цяло творение, Божии ангели, заплачете, като
гледате вашия цар на този несправедлив съд, изпълни се с жал и ти,
многогрешна наша душо, като гледаш сега нашия Господ и Създател
вързан пред беззаконните еврейски първосвещеници.
А ти, о, Пресвета
Дево Марийо, облечи се сега с черни дрехи и пролей с нас сълзи, като
река, защото днес ще гледаш обичния си Син вързан пред
несправедливите съдници: Анна, Каиафа и Пилат, и прикован към кръст
между двама разбойници. Там ще Го чуеш, как иска малко вода, но не ще
можеш да му дадеш и капка. Няма вече да Го видиш жив, кръстното дърво
ще Го приеме, като нова майка и Той ще стане на него жертва, като кротко
агне за нашите грехове.
Християни! Виждате ли каква позорна смърт прие Христос за
нас? С нея Той укроти Божия гняв и донесе мир между Бога и хората. Затова сме длъжни винаги да Го славим, да поменаваме любовта Му и да
оплакваме доброволната Му смърт.
Някога евреите оплаквали безутешно Моисей тридесет дни, когато
той умрял в Моавската земя (вж. Втор. 34:5-8). А ние, като гледаме Иисус
Христос изпонаранен и прикован към кръст, умрял не на сто и двадесет
години като Моисей, а млад - на тридесет и три години, и не при своите
роднини с утешение, а с удари и охулване между двама разбойници, как да
не поплачем за нашия благодетел и Господ, ако не тридесет дни като,
евреите за Моисей, то поне днес, като Го гледаме изпонаранен за нашите
грехове от ръцете на човеци грешници, като от някакви свирепи вълци?
Едно време цар Давид плакал и се съкрушавал за сина си Авесалом,
който се обесил с косата си, когато се бил опълчил срещу баща си, за да му
отнеме царството (вж. 2 Царств. 18:9-15, 33). А ние как да не поплачем,
като гледаме днес Иисуса Христа окачен и изпонаранен на кръста за
нашите грехове?
Едно време Иаков оплаквал окървавената риза на Иосиф, като самия
Иосиф, държал я на коленете си и я прегръщал (вж. Бит. 37:34, 35). Ами
ние, като гледаме Иисуса Христа окървавен от глава до пети, как да не
плачем? И ако не за Христа, то поне за пречистата Му майка, която плаче
и се съкрушава за обичния си Син, като Го гледа гол, изпонаранен и
прикован към кръст от беззаконни човеци.
Но помислете, че Христос претърпя всичко това заради нашите
грехове. Ако не бяха те, нито Иуда щеше да Го предаде, нито Анна щеше
да Го хули, нито Каиафа да Го обижда, нито Пилат да Го осъди, нито
войниците да Му сложат венец от тръни, нито евреите да Го разпнат и да Го
погребат в тъмния гроб, но всичко това го направиха нашите грехове. Те
предадоха Христа и те Го разпнаха, но нека поне отсега нататък да се
откажем от греховете си, за да не разпваме Христа втори път заедно с тях.
Християни! Чуйте сега, за да разберете как Христос предсказва на
апостолите доброволните Си мъчения. На велика сряда Той повикал
апостолите Си и рекъл: „Любими Мои ученици, след два дни ще Ме
предадат и ще Ме разпнат“ (ср. Мат. 26:2), както се и случи. Защото
тогава първосвещениците и книжниците се събрали в къщата на Каиафа и
се наговорили да заловят Иисус тайно и да Го убият, но се пазели това да
не стане на празник, понеже се боели от народа, който много обичал
Христа. Но по Божия воля пак се случи на празник така, че когато евреите
щяха да ядат агнеца, тогава Христос стана жертва за целия свят, като
агнец. Защото тогава сребролюбивият Иуда, като чул, че стареите са се
събрали на съвещание, веднага отишъл при тях, поклонил им се и рекъл: „О,
господари! Благодаря на Бога за това, че ме просвети да разбера, че
Христовото учение е лъжовно. Аз съм Моисеев ученик и се подчинявам на
заповедите на пророците. Затова дойдох днес да ви предам Иисус, за да
Го убиете и да избавите хората от лъжливото Му учение. Виждам, че
сте добри хора и спазвате пророческите предания, но не можете да
намерите време да Го убиете. Ето, аз ще направя едно добро за еврейския
народ и ще ви Го предам в ръцете, но съм сиромах, какво ще ми дадете, за
да ви Го предам?“. А те се зарадваха и му обещаха тридесет сребърника.
Тогава Иуда каза: „Утре ако ми падне сгоден случай (Мат. 26:16), ще
дойда да ви съобщя, ще взема войници от Пилат и ще ви Го доведа“.
В този ден Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени
(Мат. 26:6), а на сутринта, преди да тръгне за Иерусалим, изпрати напред
апостолите да приготвят пасхата. И като дойде и седна вечерта на
трапезата, рече: „О, чеда мои! С голямо желание исках да ям за последен
път пасхата с вас, преди Моите мъки“ (ср. Лук. 22:15). Като каза това,
стана, съблече си дрехата, препаса се с престилка, наля вода в умивалника и
започна да мие нозете на апостолите и да ги изтрива с престилката, за да
ни покаже пример на смирение. Първо умил нозете на Иуда, за да ни
научи да правим добро на враговете си. После, когато Иисус отиде да
умие нозете на Петър, той Му рече: „Ти си мой Господар и Учител, не е
възможно да ми умиеш нозете“. А Христос му рече: Което върша Аз, ти
сега не знаеш, а отпосле ще разбереш (Иоан. 13:7). Но Петър пак не си
даваше нозете. Тогава Иисус рече: „Ако не си дадеш нозете да ги умия, не
си Мой ученик“. Като чу този страшен отговор, Петър рече: Господи, умий не само нозете ми, но и главата (Иоан. 13:9). А Иисус каза: „Чистите
нямат нужда от измиване. Ще ти умия само нозете, а главата и ръцете
са умити. Вие сте чисти, ала не всички“ (Иоан. 13:10). И като уми нозете
на всички апостоли, облече се, седна и рече: „Видяхте ли какво
направих? Ако и вие правите така, ще бъдете блажени“.
И като седнаха на трапезата, Той взе хляба, погледна към небето,
благослови го (хляба) и като го начупи, даде по малко на апостолите и рече:
„Вземете, яжте, това е Моето тяло, което се раздробява за опрощаване
на греховете“. А след вечерята напълни чашата с вино и като я
благослови, им даде и рече: „Пийте от нея всички, защото това е Моята
кръв, която се пролива за вас и за мнозина други за опрощаване на
греховете“ (Мат. 26:26-28, Марк. 14:22-24, Лук. 22:19, 20). Като каза това,
започна да скърби, като гледаше каменното сърце на Иуда. Тогава рече:
„О, апостоли! Един от вас ще Ме предаде на смърт и Аз ще умра, както
предрекоха пророците, но горко на онзи, който ще Ме предаде, за него
щеше да е по-добре, ако не бе се родил“ (ср. Мат. 26:21, 24, Марк. 14:18,
21). Като чуха това, апостолите се наскърбиха много и един по един
започнаха да питат: Да не съм аз, Господи? (Мат. 26:22). И когато Иуда каза:
,Да не съм аз, Рави?“ (Мат. 26:25), Иисус рече: „Ти знаеш, но каквото ще
вършиш, върши го по-скоро“ (Иоан. 13:27). Тогава той излезе и отиде да Го
предаде. Апостолите си мислеха, че отива да купи нещо за празника,
понеже той носеше общата кесия (вж. Иоан. 13:29). Тогава
първосвещениците, като го видяха, се зарадваха и веднага изпратиха своите
слуги и войници от Пилат да заловят Иисус през нощта, докато хората
спяха, за да не настъпят безредици сред народа, който почиташе Христос,
като пророк за чудесата Му. Когато Иуда отиде да предаде Христос, Иисус
каза на апостолите: „Дойде часът Моят Отец да прослави и Мен, защото
при разпъването Ми ще станат големи чудеса“. Като каза това, Христос
се помоли на Отца за апостолите, утеши ги и отиде в Гетсимания. Ето,
ясно видяхте какво безчестие причиниха на Бога нашите грехове. Откажете
се от тях, та да получим Небесното царство, което Иисус Христос придоби
за нас със страданията Си. Нему слава във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар