Св. Николай Велимирович
Рече Господ: който яде Моята плът
и пие Моята кръв, има живот вечен,
и Аз ще го възкреся в последния ден.
(Иоан 6:54)
На днешния ден Спасителят на света е сложил трапеза, която не се
вдига. В това е славата на този ден. Ето, изминали са 2000
години, откакто Той е сложил тази трапеза и тя все още стои поставена;
не се е вдигала и няма да се вдигне до края на времената. По-чудна от
тази трапеза никога не е била предлагана от сътворението на света до
днес – нито в Рая, нито на земята. Дори нашите прародители в Рая не са
виждали такава чудна трапеза, а още по-малко техните потомци извън Рая. В
Рая имало дърво на живота, от което всеки, който би ял, би имал вечен
живот. На Адам и Ева не било забранено да ядат от това дърво, но те не
яли от него. Вкусили от забраненото дърво, а от разрешеното дърво на
живота, от което се живее вечно, не вкусили. А когато съгрешили и яли от
забраненото дърво за познаване на доброто и злото, тогава Бог им
забранил да ядат от дървото на живота, за да не се увековечи тяхното
греховно състояние. Това дърво на живота посред Рая било предобраз на
Господ Христос.
На днешния ден, братя, Спасителят на света е сложил трапеза, която не
се вдига. На тази Своя трапеза е поставил ястие, което не е ял Адам в
Рая и което никой от Адам до апостолите не е вкусил. Домакинът е сложил
трапеза и върху нея е поставил истинското Дърво на живота. Христос е
сложил трапеза и е поставил на нея самия Себе Си за ястие и питие.
О, братя мои, как безкрайно тайнствено и чудно е всичко, което Бог
твори! Когато евреите бяха гладни в пустинята, викаха срещу Бога и,
хулейки, говореха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята (Пс. 77:19)? Ала всемогъщият Бог се разгневи на неверния народ и наистина му приготви трапеза в пустинята. И ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски (Пс.77:27) И пусна храна от небето, и ги нахрани като с хляб. И ги храни
така четиридесет години в пустинята. Но те пак небрежаха за своя Бог, не
почувстваха Неговата любов, не запомниха Неговото всемогъщество. А
когато Божият Син се яви на земята, когато слезе от небесата като Хляб
на Живота и обяви на същия този народ, че ще сложи нова трапеза в
човешката пустиня, те Му се подиграха и рекоха: как може Той да ни даде плътта Си да ядем (Иоан 6:52) Как може? На тези техни думи Христос отговори: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот
(Иоан 6:53). Но те, късопаметните и безбожните, поклащаха глава и си
казваха един на друг: как може? Как може? Може така, както Бог може!
Така, както нахрани вашите бащи в някогашната пустиня с месо и хляб,
така и сега може да сложи трапеза в тази нова пустиня, в пустинята на
смъртта, на духовната суша и моралното блудство. В пустинята, в която
няма нищо зелено, освен зелената злоба на вашата завист; и в която няма
никакви други възвишения, освен надгробните могили на вашата гордост; и
никакъв път, освен преплетените пътеки на вашите блудства – в тази нова
пустиня, по-страшна от първата пясъчна пустиня под Хорив, Той – само
Той, може да сложи чудесна трапеза от Своите тяло и кръв. Как може? Как
може? Може така, както може само небесната любов, за която вие сте
вкаменили сърцата си и сте затворили очите си.
О, братя мои, как неизказано тайнствена и чудесна е Божията любов?
Майките могат да разберат донякъде тази любов. Защото майката държи
готова трапеза за своето чедо на гърдите си. Детето се храни с тялото и
кръвта на своята майка. Детето суче млякото на майка си, а в млякото е
кръвта, в кръвта е душата, а в душата е любовта. Нека майката не дава
своето дете на дойки; нека го кърми сама. Защото дойката ще му дава
своята кръв, а в кръвта е душата – в нейната кръв не е душата на
майката, а душата на наемницата. И това ще се прояви в душата на детето,
в неговата съдба. И така, майките могат донякъде да разберат тази
тайнствена и чудесна трапеза, върху която Спасителят Христос е поставил
за храна на хората Своето тяло и Своята кръв. И всички деца, откърмени на гърдите на своите майки, могат донякъде
да разберат тази Христова трапеза на любовта. Те са се хранили с млякото
на своите майки, а в млякото е кръвта, в кръвта е душата, а в душата е
любовта на майката – на истинската майка, а не на наемницата. Любовта
дава особено свойство на душата, душата дава същото това свойство на
кръвта, а кръвта придава това свойство на онзи, който я пие във вид на
мляко.
Затова, когато майката храни детето със своята кръв, тя не храни само
детското тяло, но и детската душа. И детето расте в любовта на своята
майка и ѝ връща любов за любов през целия си живот. И братята могат донякъде да разберат тази Христова трапеза на
любовта. Защото са свързани с кръвта на една и съща майка, съединени са
със свойствата на нейната душа и стоплени от нейната любов. Защото в
млякото е кръвта, в кръвта – душата, в душата – любовта, а в любовта –
живот.
И обикновените лекари от нашето време могат донякъде да разберат тази
Христова трапеза на любовта. Именно лекарите от нашето модерно време,
които извършват преливане на кръв от един човек на друг, т. нар.
трансфузия на кръв. Слабата или болна кръв на един човек се лекува с
внасянето в нея на кръв от здрав човек. По този начин слабата кръв се
усилва, а болната кръв – оздравява. Но тук трябва да се внимава за
нагласата на онова лице, което дава своята кръв на болния. Трябва да се
внимава за неговата душа. Който дава, трябва да дава от любов, а не по
принуда или срещу заплащане. Затова при кръвопреливане е най-добре да се
взема кръв от роднини или приятели, а не от наемници. Защото кръвта
никога не е сама; в кръвта е душата, а в душата – или любов или злина.
Широко разпространената практика на кръвопреливане в нашето модерно
време е символ на огромната потребност на съвременните хора от
Христовата кръв, т. е. от кръвта на най-здравия и най-добър приятел; на
Онзи, Който от любов е сложил Своята кръв на трапезата за всички, които
желаят да я приемат и да бъдат здрави.
Така също и учените от нашето време могат донякъде да разберат тази
чудна трапеза с Христовите тяло и кръв във вид на осветени хляб и вино.
Именно учените и вещи хора са успели да превърнат много неща от едно
състояние в друго. Така се е стигнало до мляко във вид на прах и до въздух във вид на течност. И тъй, съществува прах, който на вид е прах,
всъщност е мляко; и съществува течност, която на вид е течност, а в
действителност е въздух. Така и на Господнята трапеза има хляб и вино,
които привидно са хляб и вино, а в действителност са тяло Христово и
кръв Христова. За всеки хляб и за всяко вино може да се каже, че са
човешко тяло и кръв, защото е нужно само да бъдат поставени под
въздействието на стомаха, за да се превърнат наистина в човешко тяло и
кръв. Как създателят на стомаха да не може да направи онова, което
стомахът прави? Когато Спасителят на света благословил хляба и виното на
своята трапеза и казал за хляба: вземете, яжте: това е моето тяло (Мат. 26:26), тозчас хлябът станал Негово тяло; и когато казал за чашата: пийте от нея всички, това е Моята кръв,
виното тозчас станало Негова кръв. Същото се случва и днес, когато
свещеникът благослови хляба и виното върху светата Господня трапеза. Не
питай как свещеникът може да направи това. И Моисей някога в Египет
превърнал водата в кръв. В действителност не Мойсей със своята сила
направил това, а Бог чрез Мойсей. Така и чрез Христовия свещеник Бог Дух
Свети действа върху предложените на светата трапеза хляб и вино и прави
от тях тяло и кръв Христови.
О, братя мои, как чудно е всичко, което нашия Създател твори! Колкото
чудна е Неговата мощ, толкова по-чудна ни си вижда Неговата Любов.
Заради тази Своя чудна любов Той, като нежна майка е взел на гърдите Си
гладните човешки синове, за да ги нахрани със Своята кръв. Заради тази
чудна Своя любов Той, като здрав брат е дал Своята здрава кръв на
болните Си братя. И ето, вече деветнадесет века Той непрестанно върши
това и не Му е омръзнало; и ще го прави до края на времената и няма да
Му дотегне. Напротив, колкото по-гладни, по-болни, по-грешни и
слабокръвни са хората, с толкова по-голяма грижа Той им предлага Своята
трапеза, която откакто е била сложена, никога не се е вдигала или
опразвала.
Източник- https://pravoslaven-sviat.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар