Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Когато постиш, освободи се
от всяка неправда.
Благослови, отче!
Благочестиви християни!
Голяма радост имам днес в сърцето си, като
гледам вашето благочестие с какво голямо усърдие сте се събрали да
слушате днешното божествено поучение. Изоставили сте днес яденето и
пиенето и сте дошли с голямо желание на тази духовна трапеза. Ето че
показвате на дело Христовите думи: не само с хляб ще живее човек, а с
всяко слово, което излиза от Божии уста (Мат. 4:4, Втор. 8:3). Но знаете
ли какво правят добрите орачи? Като видят нивите си изорани и чисти, те
радостно хвърлят на тях семената си. Така и ние, църковните учители,
трябва радостно да сеем Божието слово във вашите сърца, като виждаме
днес, че с Божията помощ сърцата ви са чисти от телесни смущаващи
страсти и умовете ви са тихи от бурни помисли. Защото, когато не постим,
умът ни е помрачен от ситост и пиянство и не може да разбере Божието
поучение. Затова сега, когато тялото ни е смирено по отношение на
лошите желания е време да проповядваме за поучение и наставление към
добри дела. Защото постът е почивка за душата, красота на старите,
чистота на младите и венец на всички прекрасни хора. Ето, сега няма
клюкарство, няма кавга, няма месо, а всичко се е променило и е
изчезнало. Вижте силата на поста, колко бързо промени вчерашните
безчинства и как доведе всеки човек, не само обикновените хора, но и
господарите и слугите, и свободните, и мъжете и жените, и богатите и
сиромасите, и самите силни и Боговенчани царе, до смирение и покаяние.
Сега няма разлика между трапезата на богатия и сиромаха, а навсякъде
има проста храна и мирно приготвяне, всеки се храни на проста трапеза, а
не както по-рано, с много ястия и питиета. Виждате ли силата на поста?
Но постът не означава само да не ядем месо, постът изисква и да се
въздържаме от зло. Затова който пости, трябва да укроти гнева си, да
бъде смирен, да има съкрушено сърце, да прогонва от ума си лошите
помисли, винаги да има пред очите си Страшния Божи съд, да има щедра
към сиромасите ръка и да не бъде злопаметен, към никого. Ето това е
истинският пост, както казва Сам Бог, чрез устата на пророк Исаия: „Ако
изтъниш шията си като сърп от пост и ако постилаш под себе си
вретище и пепел, това пак не е истински пост, нито е приятен на Бога, а
истинският пост е да скъсаш с всяка неправда, да скъсаш разписката,
която си написал на някого за заем, да разделиш хляба си с гладните, да
подслониш в дома си бездомни сиромаси, и като направиш така, тогава постиш истински и бързо получаваш изцеление на греховете си“ (ср. Ис.
58:5-8).
Християни, виждате ли какъв е истинският пост? Такъв пост трябва
да извършваме, а не като онези, които се задоволяват само с това да не
ядат до вечерта. Това не става със сила, а само трябва да се въздържаме от
вкусни ястия и от душевредни дела. Защото който пости, трябва да има тихо
и кротко сърце, да не гледа светската слава, а да гледа към Бога, Който
познава човешките сърца и мисли, и да бъде милостив към сиромасите с
милостиня, която може да заличи греховете ни и да ни избави от геенския
огън. И когато даваме милостиня, да не даваме само за да ни хвалят хората,
а да даваме от милост към сиромасите. Така да не вършим и други добри
дела за похвала от хората, защото от това няма полза. Макар да постим и
да се молим, и да вършим други добри дела, нямаме полза, ако те не бъдат
извършени само за Бога, Който знае човешките помисли. О, човече, щом
чакаш награда за добродетелта си от Бога, защо търсиш похвала от хората,
мнозина от които са злонравни и тълкуват добрите ни дела, като зли. За
какво ти е човешка похвала, щом Бог вижда всичките ни дела и помисли,
за които ще даваме отговор? Затова да не седим със скръстени ръце, а да
се трудим за добродетелите, защото те ще ни избавят от вечната мъка и
ще ни подарят Небесното царство, ще ни покрият на този свят от нашите
врагове, които враждуват против нас, не само от хората, но и от самите
дяволи, които са врагове на нашето спасение.
Ах, добродетел! Няма нищо по-високо от нея. Но що е добродетел?
Добродетел е да не се привързваме към светските неща, които са като сън и
сянка и пречат на спасението ни, а винаги да мислим за вечните блага. И
щом някоя страст ни подтикне към гняв, завист или друго зло, да
помислим за Бога, Който живее в нас и ще пропъдим тази мисъл далеч от
нас. Затова трябва да се засрамим от Бога, Който ни дава толкова блага, и
да скъсаме с всичките си злини, за да бъдем удостоени при второто
пришествие да получим вечна радост с нашия Господ Иисус Христос. Нему
слава във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар