АЛИЛУИЯ

 архимандрит Серафим

Седя в зелени злак под стръмни склон,

във разговор унесен със цветята.

Там връх един чак в сини небосклон

се възвисил, а долу пей реката.

Около мен пълзят, журчат, хвърчат

безбройни насекоми из полето.

И сещам аз, как лъха аромат

от чашката на всяко диво цвете.

Благословен и многолик живот!

Погледнеш ли добре между стъблата,

ще видиш бубулечки в пълен ход,

залутали се нейде из тревата.

А по нататък спрял се е щурец

и пее... и ликува... до забрава.

Тук всяко насекомо е певец,

и всичко Бога по свой път възпява.

Благоговейно се заслушвам аз

във тая непринудена симфония,

де всеки полъх е нечуван глас,

и де цветята пеят с благовония.

О, час на радост! Час неповторим!

Аз чувам, как като вълшебна струя

се лей около мен вълшебен химн.

Тук всичко пее Богу: „Алилуия!“