ПРИЗНАТЕЛНОСТ

архимандрит Серафим

О, Господи, как ни обичаш!...

Кат мравки, загубени в пътища разни

ний все суетим се по ширния двор

на ширния свят. Всичко земно ни блазни...

Към Теб ний почти не издигаме взор.

А тако над нази небето разляно

ни праща живот и безбройни лъчи,

и топли ни Твоето слънце засмяно,

и гледат ни бащински Твойте очи,

О, Господи, как ни обичаш!...

През целия ден ние тичаме морни

по къра и работим с устрем и страст

и, слепи за Твойте зари благотворни,

ний мислим, че всичко е в нашата власт.

Не помним, че Ти благославяш отгоре

невидимо наш'та пшеница и ръж,

че Ти, Промислителю благ от простора

ни пращаш навреме и слънце и дъжд.

О, Господи, как ни обичаш!...

Понявга от работа полска сломени,

се връщаме вечер, облени във пот,

а нашите ниви, от пек изсушени,

не капне ли дъжд ще останат без плод.

Но щом се събудим на утрото ние

и видим, че мокри са всички поля,

в очи ни сълза се неволна открие.

Ти ... Ти през съня ни си всичко полял!

О, Господи, как ни обичаш!...