От какво зависят съдбите на народите? Съществуват ли някакви
специални исторически закони? Историците твърдят, че такива има. Какви
са тези закони, които диктуват житейската драма на народите?
Болшинството от съвременните европейски историци идентифицират
историческите закони с естествените. Всички формули, с които оперират
физиката, химията и биологията по отношение на неорганичната природа,
тези историци прилагат към живота на отделните народи - разцвет или
упадък, подем или погибел.
Тези историци разсъждават за еволюцията на човешките общества, за
борбата на народите за съществуване, за условията на живот, климата,
почвата и други подобни фактори в съдбата на всеки народ. С други думи,
естествените закони се явяват едновременно и исторически такива. И в
това е една от фаталните заблуди на западното човечество. Вследствие на
това то пребивава в постоянен страх и безпокойство, в състояние на
непрекъсната борба, въстания, преврати и войни. И всичко това произлиза
от презрението му към нравствения закон на Бога, който действа
неотменимо и изисква нужното уважение спрямо себе си. Поклонението пред
естествените закони в Европа е най-чист вид отстъпление от единия Бог и
ново езичество и идолопоклонство.
Нека да отворим Книгата на Живота и да прочетем какво е казано там за
съдбите на народите. Там е описана най-изчерпателно историческата съдба
на еврейския народ. От седемдесетте души, които праотецът Иаков завел в
Египет, след време се появил многочислен народ. Този народ страдал 430
години в египетско робство. Господ го извел от робството и сключил с
него Завет, като му дал Своя закон. От тогава всичко в съдбата на
отделните човеци и на целия народ зависело от този закон. Ето как
Псалмопевецът обобщава злочестата съдба на своя народ:
“Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики
дела в Египет...те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му... и
се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела...проливаха
невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха
жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв. И разпали се
гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето
наследие и ги предаде в ръцете на езичниците. Много пъти Той ги
избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за
беззаконието си“ (Пс.105).
Така говорел свети цар Давид за своето време. Обаче трагичният
край на евреите дошъл по начин, който с удивителна точност предрекъл още
пророк Мойсей: “И ще те разпилее Господ (Бог твой) по
всички народи, от край - земя до край - земя...Но и между тия народи
няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там
Господ ще направи сърцето ти да трепери...ще трепериш денем и нощем и
няма да бъдеш уверен за живота си” (Втор. 28: 64-66). Ние сме свидетели днес на изпълнението на това пророчество, което Господ повторил, казвайки на евреите: “Ето, оставя се домът ви пуст” (Мат.23:38).
Защо е изчезнал древният Египет? Защо жителите на една от
най-древните и развити цивилизации са изчезнали до един (с изклчение на
един милион копти, считащи себе си за потомци на древните египтяни; но и
те не щяха да оцелеят, ако не бяха приели Христовото кръщение), а
Египет бил заселен от арабите от пустинята? Заради мерзкото му
езичество, с множеството му идоли и гадатели. Заради високомерието и
разгулния живот. Защото египетският фараон казвал: “Река Нил е моя и аз
сам я създадох за себе си”. И дошъл Божи съд над Египет: “Аз съм против твоите реки, и ще направя земята Египетска пустиня над пустините” (Иез. 29:10).
Защо е изчезнал древният Вавилон? Защото, според словото на пророк
Иезекиил, Господ казал, че той ще бъде по-слаб от другите царства и не
ще се вече превъзнася над народите (Иез. 29:15), или съгласно пророк
Иеремия, той въстана против Господа... дигна се против Господа
(Иер. 50:24;29). Освен това Вавилон е бил заличен и заради идолите си,
на които продължавал да се покланя. А пророк Исаия е казал: “И Вавилон, красота на царствата, гордост на халдейци, ще бъде съборен от Бога, както Содом и Гомора”
(Ис.13:19). Идолопоклонството и покварата били причините да се
превърнат в прах могъщи народи, обладаващи висока и богата култура.
Защо е погинал богатият търговски град на финикийците Тир?
Започнал е да се гордее със своето богатство и да преследва онези, които
се покланяли на истинния Бог. Затова и погинал безвъзвратно...
с голямата си мъдрост, чрез търговията си, ти умножи богатството си, и
умът ти се възгордя с твоето богатство, - затова тъй казва Господ Бог:
понеже ти туряш твоя ум наравно с Божия ум, ето, Аз ще доведа против
тебе другоземци, най-върлите измежду народите, и те ще извадят мечовете
си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък (Иез. 28: 5-7). С
многото си беззакония в неправедната твоя търговия ти оскверни твоите
светилища; и Аз ще извлека изсред тебе огън, който ще те и погълне; и Аз
ще те обърна в пепел на земята пред очите на всички, които те видят.
Всички, които те знаеха между народите, ще се слисат за тебе; ти ще
станеш за ужас, и няма да те има навеки (Иез. 28: 18-19).
Подобна съдба заради същите грехове постигнала и Сидон, Моав, Газа, Аскалон и Асор.
В свое време, заради праведността и благочестието на управляващия,
Господ дава на целия народ мир, благоденствие, здраве и разцвет. За
пример могат да ни послужат управленията на Самуил, Соломон, Езекия,
Осия и другите праведни властелини на евреите. Но понякога заради греха
на управниците страда целият народ, търпейки глад или попадайки в
робство. Ужасна съдба е постигнала народа на халдеите и техния цар
Валтасар. Този цар, ограбвайки Иерусалимския храм, устроил победоносен
пир и поднасял вино на своите гости в тези свещени съсъди, възпявайки
своите идоли. Тогава пророк Даниил предрекъл близката смърт на Валтасар.
Това станало още същата нощ, а властта приел персийският цар Дарий
(виж. Дан. гл. 5).
Всички тези народи се различавали изключително много помежду си.
Древен Египет имал изход на море, а Вавилон и Асирия нямали. Тир и Сидон
били крайморски търговски градове, а в Израил се занимавали със
земеделие и скотовъдство. Страната на моавитяните била разположена от
другия край на Мъртво море. Едни от тези народи били силни и
многочислени, а други малобройни. И въпреки всички тези различия, тях ги
постигнала една обща участ. Ако тяхната съдба се управляваше от така
наречените естествени или исторически закони, подобен резултат би бил
изключен. Защото според тези исторически закони народите, които живеят в
съвършено различни условия, не могат да преминат по абсолютно еднакъв
исторически път.
От тук следва, че с никакви други закони, освен чрез нравствения,
не бихме могли да си обясним съдбата на тези народи, градове, държави,
защото друг закон освен Божия и не съществува във вселената. Той е
всемогъщият фактор, решаващ и определящ съдбите на всички човеци и
народи по света. Цялата природа и цялата история се намират в зависимост
от този единствен закон.
 |
Колелото на живота, с. Арбанаси |
Няма коментари:
Публикуване на коментар