МОЛИТВАТА- св. Ефрем Сирин

Молитвата - това е велико оръжие, неоскъдно богатство, неизчерпаемо съкровище, спокойно пристанище, корен на мира, майка на хиляди добрини: молитвата е нещо по-силно и от царството! Случва се нерядко, човек облечен в диадема, да лежи болен на одър, да гори в силен огън, да го заобикалят лекари, телохранители, военачалници и роби; и при все това: нито изкуството на медицината, нито разнообразието на лекарствата, нито грижите на домашните, нито присъствието на приятелите, нито скъпоценната обстановка, нито количеството на парите, нито пък каквото и да е човешко средство са в сила да го облекчат и да го въздигнат от леглото. Ако, обаче, при болния дойде човек, с дръзновение пред Бога и се докосне до тялото му и направи над него чиста и сърдечна молитва, може да прогони от страдащия недъга му - и това, което не можаха да направят: силата, богатството, слугите, знанието, опитът, величието - направи го молитвата на бедния и нищ духом човек с вяра!

Разбирам и разбирайте молитва не хладна, формална, небрежна, словесна - а молитва на духа, придружена с болка на сърце, с напрежение на ума, с неотстъпност на волята: защото такава молитва възлиза на небето. Водата, докато тече в равнина и има шир да се разлива, никога не може да се насочи към височина. Когато, обаче, средствата и ръцете на техниците я каптират в низината и я затворят във водопроводни тръби, тогава тя, стеснена, по-бърже от стрела, се изкачва на високо: така е и с човешката душа - поради голяма свобода, тя се разсейва и разлива в света; когато, обаче, жизнени случки я стесняват, тогава в този промислителен гнет тя отправя нагоре чиста и усилна молитва за подкрепа. Затова и псалмопевецът казва: "Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу" (Псал. 119:1).

Велика е мощта на молитвата - тя е угасила пламъка на огъня, обуздала е яростта на лъвове, сразявала е полкове, укротявала е бури, изгонвала е бесове, отваряла е вратите небесни, разкъсвала е веригите на смъртта, изцерявала е недъзи, отстранявала е бедствия, закрепвала е колебливи крепости; спирала е удари отгоре, пресичала е човешки клевети - с една дума, спасявала е от всякакви беди! Разбирам пак молитва не обикновена, която лежи на устните, а молитва, която произлиза от дълбочините на сърцето. Както дърво, което има дълбоки корени, може да посрещне и издържи ветрове и бури, без да се прекърши или изкорени, така и молитвата, отправена от дълбочината на душата, дълбоко вкоренена в сърцето, се простира към небесата, без да се прекъсва от какъвто и да е изкусителен помисъл. Така се е молил и свети пророк и цар Давид: "От дън-душа викам към Тебе, Господи" (Псал. 129:1).