Молитвата - това е
велико оръжие, неоскъдно богатство, неизчерпаемо съкровище, спокойно пристанище,
корен на мира, майка на хиляди добрини: молитвата е нещо по-силно и от
царството! Случва се нерядко, човек облечен в диадема, да лежи болен на одър,
да гори в силен огън, да го заобикалят лекари, телохранители, военачалници и
роби; и при все това: нито изкуството на медицината, нито разнообразието на
лекарствата, нито грижите на домашните, нито присъствието на приятелите, нито
скъпоценната обстановка, нито количеството на парите, нито пък каквото и да е
човешко средство са в сила да го облекчат и да го въздигнат от леглото. Ако,
обаче, при болния дойде човек, с дръзновение пред Бога и се докосне до тялото
му и направи над него чиста и сърдечна молитва, може да прогони от страдащия
недъга му - и това, което не можаха да направят: силата, богатството, слугите,
знанието, опитът, величието - направи го молитвата на бедния и нищ духом човек
с вяра!
Разбирам и
разбирайте молитва не хладна, формална, небрежна, словесна - а молитва на духа,
придружена с болка на сърце, с напрежение на ума, с неотстъпност на волята:
защото такава молитва възлиза на небето. Водата, докато тече в равнина и има
шир да се разлива, никога не може да се насочи към височина. Когато, обаче,
средствата и ръцете на техниците я каптират в низината и я затворят във
водопроводни тръби, тогава тя, стеснена, по-бърже от стрела, се изкачва на
високо: така е и с човешката душа - поради голяма свобода, тя се разсейва и разлива
в света; когато, обаче, жизнени случки я стесняват, тогава в този промислителен
гнет тя отправя нагоре чиста и усилна молитва за подкрепа. Затова и
псалмопевецът казва: "Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу"
(Псал. 119:1).
Велика е мощта на
молитвата - тя е угасила пламъка на огъня, обуздала е яростта на лъвове,
сразявала е полкове, укротявала е бури, изгонвала е бесове, отваряла е вратите
небесни, разкъсвала е веригите на смъртта, изцерявала е недъзи, отстранявала е
бедствия, закрепвала е колебливи крепости; спирала е удари отгоре, пресичала е
човешки клевети - с една дума, спасявала е от всякакви беди! Разбирам пак молитва
не обикновена, която лежи на устните, а молитва, която произлиза от дълбочините
на сърцето. Както дърво, което има дълбоки корени, може да посрещне и издържи
ветрове и бури, без да се прекърши или изкорени, така и молитвата, отправена от
дълбочината на душата, дълбоко вкоренена в сърцето, се простира към небесата,
без да се прекъсва от какъвто и да е изкусителен помисъл. Така се е молил и
свети пророк и цар Давид: "От дън-душа викам към Тебе, Господи"
(Псал. 129:1).
Няма коментари:
Публикуване на коментар