Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля
Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля
(Лук. 2:34)
Благослови, отче!
Благочестиви християни! Днес Пречистата Дева Мария, майката
Господня, на четиридесетия ден след раждането Му, донася Младенеца
Иисус Христос в Божия храм, където имаше един престарял мъж на име
Симеон, човек праведен и благочестив. Той посрещна Христа в храма, взе Го в
ръцете си и рече на Света дева Мария: О, Девице! „Този твой Син лежи за
падане и ставане на мнозина в Израиля“ (ср. Лук. 2:34). Когато Младенецът
се роди, ангелите казаха на витлеемските пастири: „Ето, днес се роди
Спасителят на света, който е очакването на езичниците, надеждата на
Израиля и животът на всички“ (ср. Лук. 2:11). А днес старецът Симеон
казва, че „той лежи за падане на мнозина“, което противоречи на ангелските
думи. Защото ако беше рекъл, че ще бъде за падане на вавилонците и
езичниците, които не познаваха Бога, нямаше да е толкова чудно и скръбно,
но той каза, че ще бъде за падане на мнозина от израилтяните, които
познаваха Бога. Но това бе казано не само от стареца Симеон. То бе
пророкувано още от пророк Исаия, който каза: „Тъй казва Господ: ето, Аз
полагам на Сион за основа камък (ср. Ис. 28:16), но мнозина ще се препънат
в него и ще паднат“ (ср. Ис. 28:16). Бог не казал, че полага този камък за
спъване и падане, а казал: „за основа“, но се случва мнозина да се спъват и
да падат. Това падане обаче не е от Бога, а от нашата зла воля, както казва
Бог чрез Исаия: „О, Израилю! Твоята гибел не е от Мен, а от теб“. Но
да насочим сега вниманието си към Симеоновото пророчество и да
видим, как камъкът лежи за падане на мнозина? Наистина мнозина са се
спъвали в този камък и са падали, както и днес падат.
Първо паднали евреите, които се съблазнили по отношение на Христа, когато Той отишъл при тях в смирен и сиромашки вид, защото мислели, че Месия ще дойде, като земен цар, тържествено, със слава и войска в столицата Иерусалим, за да възстанови падналия Давидов престол и да ги освободи от римската власт, която тогава владеела целия свят. Както бе казал Божият ангел на Света Дева Мария при зачеването нa Спaситeля: „Бог ще Му даде престола Давидов и ще царува вечно над израилтяните“ (вж. Лук. 1:32, 33). Но Неговото царство е духовно, тоест утвърдено в сърцата на вярващите, така и победата му бе духовна, това че победи ада и идолослужението. Затова Христос дойде от Витлеемската пещера, като последен бедняк, поради което и евреите се погнусиха от такъв цар, и се отрекоха от Него пред Пилат, когато казаха, че нямат друг цар, освен кесаря (вж. Иоан. 19:15). И така се съблазниха и паднаха тежко и не могат да станат и до днес. Паднали всички еретици, които се съблазнили, едни за Христовото божество, други за въчовечаването Му, а трети за учението Му. Паднали арианите, манихеите, несторианите, севирианите, всеки със своята ерес. Паднали лютераните, калвинистите и католиците, и най-вече атеистите, които твърдят, че няма Бог, и казват: „Ако имаше Бог, Той щеше да се грижи за хората и лошите хора нямаше да водят по-добър живот от добрите“. Но не мислят, че Божиите дела са непостижими. Я помислете, защо не се променя небесното движение? Как земята виси на нищо? И как човек се зачева в майчината си утроба и се ражда на бял свят? И това е достатъчно, за да ни убеди, че има Бог, макар да не са ни открити много от Неговите тайни. А защо добрите хора живеят на този свят зле, а лошите добре, това не можем да разберем напълно.
Някога Бог бе излял голямо богатство и благополучие върху самийския мъчител Поликрат, защото през живота си той не познавал нито скръб, нито болест. И когато хвърлил скъпия си пръстен в една дълбока вода, веднага му го донесли едни рибари, които го били намерили в една риба. А праведният патриарх Иаков живял на този свят много зле. Оттук можем да направим известно общо разсъждение, защо Бог управлява така света по отношение на добрите и лошите хора.
Първо, защото Бог е милостив и обича всички хора, и добрите, и лошите, и им дава дъжд и слънце поравно.
Второ, защото е справедлив. Затова тук дава краткотрайно добро на злите и грешни хора за някое тяхно добро, което са сторили някому, та там да ги накаже вечно с цялата справедливост. А на добрите дава скърби и беди за някое тяхно съгрешение, за да им даде там вечно веселие.
И трето, Бог дава беди на добрите хора, за да ги изпита дали са постоянни в добродетелите си. А на злите дава добрини, за да ги доведе до разбирането, че трябва да се покаят и да скъсат със злините. „Тоя лежи за падане и ставане на мнозина“. Не само преди нас са падали мнозина, но и сега падат, защото който ходи в кривото еретическо учение, който се търкаля в грехове и се надява да се оправдае пред Бога само с вяра без добри дела, той пада лошо. Който се надява на Божията милост и върши всякакви грехове, и казва, че Бог ще му прости по голямата Си милост, и без наказание, вече е паднал.
Който се отчайва за спасението си и казва, че е много грешен и не е възможно да получи спасение с покаяние и изповед, също пада. Човече! Какъв грях си извършил? Да не би да си убил Иисус Христос? Може ли да има по-голям грях от този да убиеш твоя Господ Бог? Но и този грях е простен, мнозина от онези евреи, които разпнаха Христа, получиха прошка и приеха свето Причастие. А ти защо се съмняваш? Побързай да се покаеш и ще бъдеш спасен. Падат и онези, които, надявайки се на Божията милост, постоянно грешат и не получават от Бога никакво наказание. Те не мислят, че Божието дълготърпение ги води, към покаяние и че ако не се покае, тo такъв човек си събира Божий гняв за Страшния съд (ср. Рим. 2:5). Защото Бог е милостив, но и справедлив, затова е страшно грешен човек да попадне в Божиите правосъдни ръце (ср. Евр. 10:31). Ако не вярвате, помислете за смрадното горене на Содом и Гомор, за страшния потоп при Ной, за Датан и Авирон, които получили своето наказание от справедливия Бог. Затова трябва да се пазим от лоши дела и от грехове. Но за да се опазим от греховете, трябва да направим така, както направил някога един пустинник. Той нарисувал на едната стена на килията си милостивия Бог като Баща, Който протяга ръце към блудния син, приема го милостиво и му се радва, понеже е дошъл да се покае. А на отсрещната стена нарисувал правосъдния Бог, като страшен Съдия, Който изпраща грешник на вечно мъчение. И когато съгрешавал нещо, веднага поглеждал образа на блудния син и бързал да се покае, а когато му хрумвала мисъл да съгреши, веднага поглеждал образа на страшния Съдия-Бог и се въздържал. Така да постъпваме и ние, първо да мислим за Божията милост, и второ за Неговото правосъдие. И след като видяхме за кого Христос е бил за падане, да видим сега и за кого е бил за ставане съгласно Симеоновото пророчество. Той е бил за ставане най-вече на нас, защото заради Него бяхме освободени от греха и от Божия гняв. Той ни изправи от вечното осъждане, изправи гонителя Павел и го направи проповедник на вярата. Така постъпи и с отстъпника Петър, с митаря, с разбойника и с мнозина други. Защото никой грешник не може без Неговата помощ да стане от своето падение. Затова трябва сами да тичаме към покаянието, за да измолим помощ от Бога. Христос е за ставане на мнозина, но не на всички. Истина е, че Бог желае спасението на всички ни, но не всички получаваме спасение, защото спасението зависи от нашата воля, от това дали го искаме. Затова трябва усърдно да тичаме към покаянието. Но коленичете сега мислeнo пред днешния Младенец Иисус Христос, Когото Симеон държи на ръце, да Му се помолим да ни удостои в последния ден да Го посрещнем на небесни облаци. Тогава Той ще бъде страшен и неумолим Съдия на грешниците, които не са се каяли на този свят за греховете си. Сега е времето да се приближим до Бога и да Го помолим за греховете си, та да се вселим там с ангелите и с всички светии. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.
Първо паднали евреите, които се съблазнили по отношение на Христа, когато Той отишъл при тях в смирен и сиромашки вид, защото мислели, че Месия ще дойде, като земен цар, тържествено, със слава и войска в столицата Иерусалим, за да възстанови падналия Давидов престол и да ги освободи от римската власт, която тогава владеела целия свят. Както бе казал Божият ангел на Света Дева Мария при зачеването нa Спaситeля: „Бог ще Му даде престола Давидов и ще царува вечно над израилтяните“ (вж. Лук. 1:32, 33). Но Неговото царство е духовно, тоест утвърдено в сърцата на вярващите, така и победата му бе духовна, това че победи ада и идолослужението. Затова Христос дойде от Витлеемската пещера, като последен бедняк, поради което и евреите се погнусиха от такъв цар, и се отрекоха от Него пред Пилат, когато казаха, че нямат друг цар, освен кесаря (вж. Иоан. 19:15). И така се съблазниха и паднаха тежко и не могат да станат и до днес. Паднали всички еретици, които се съблазнили, едни за Христовото божество, други за въчовечаването Му, а трети за учението Му. Паднали арианите, манихеите, несторианите, севирианите, всеки със своята ерес. Паднали лютераните, калвинистите и католиците, и най-вече атеистите, които твърдят, че няма Бог, и казват: „Ако имаше Бог, Той щеше да се грижи за хората и лошите хора нямаше да водят по-добър живот от добрите“. Но не мислят, че Божиите дела са непостижими. Я помислете, защо не се променя небесното движение? Как земята виси на нищо? И как човек се зачева в майчината си утроба и се ражда на бял свят? И това е достатъчно, за да ни убеди, че има Бог, макар да не са ни открити много от Неговите тайни. А защо добрите хора живеят на този свят зле, а лошите добре, това не можем да разберем напълно.
Някога Бог бе излял голямо богатство и благополучие върху самийския мъчител Поликрат, защото през живота си той не познавал нито скръб, нито болест. И когато хвърлил скъпия си пръстен в една дълбока вода, веднага му го донесли едни рибари, които го били намерили в една риба. А праведният патриарх Иаков живял на този свят много зле. Оттук можем да направим известно общо разсъждение, защо Бог управлява така света по отношение на добрите и лошите хора.
Първо, защото Бог е милостив и обича всички хора, и добрите, и лошите, и им дава дъжд и слънце поравно.
Второ, защото е справедлив. Затова тук дава краткотрайно добро на злите и грешни хора за някое тяхно добро, което са сторили някому, та там да ги накаже вечно с цялата справедливост. А на добрите дава скърби и беди за някое тяхно съгрешение, за да им даде там вечно веселие.
И трето, Бог дава беди на добрите хора, за да ги изпита дали са постоянни в добродетелите си. А на злите дава добрини, за да ги доведе до разбирането, че трябва да се покаят и да скъсат със злините. „Тоя лежи за падане и ставане на мнозина“. Не само преди нас са падали мнозина, но и сега падат, защото който ходи в кривото еретическо учение, който се търкаля в грехове и се надява да се оправдае пред Бога само с вяра без добри дела, той пада лошо. Който се надява на Божията милост и върши всякакви грехове, и казва, че Бог ще му прости по голямата Си милост, и без наказание, вече е паднал.
Който се отчайва за спасението си и казва, че е много грешен и не е възможно да получи спасение с покаяние и изповед, също пада. Човече! Какъв грях си извършил? Да не би да си убил Иисус Христос? Може ли да има по-голям грях от този да убиеш твоя Господ Бог? Но и този грях е простен, мнозина от онези евреи, които разпнаха Христа, получиха прошка и приеха свето Причастие. А ти защо се съмняваш? Побързай да се покаеш и ще бъдеш спасен. Падат и онези, които, надявайки се на Божията милост, постоянно грешат и не получават от Бога никакво наказание. Те не мислят, че Божието дълготърпение ги води, към покаяние и че ако не се покае, тo такъв човек си събира Божий гняв за Страшния съд (ср. Рим. 2:5). Защото Бог е милостив, но и справедлив, затова е страшно грешен човек да попадне в Божиите правосъдни ръце (ср. Евр. 10:31). Ако не вярвате, помислете за смрадното горене на Содом и Гомор, за страшния потоп при Ной, за Датан и Авирон, които получили своето наказание от справедливия Бог. Затова трябва да се пазим от лоши дела и от грехове. Но за да се опазим от греховете, трябва да направим така, както направил някога един пустинник. Той нарисувал на едната стена на килията си милостивия Бог като Баща, Който протяга ръце към блудния син, приема го милостиво и му се радва, понеже е дошъл да се покае. А на отсрещната стена нарисувал правосъдния Бог, като страшен Съдия, Който изпраща грешник на вечно мъчение. И когато съгрешавал нещо, веднага поглеждал образа на блудния син и бързал да се покае, а когато му хрумвала мисъл да съгреши, веднага поглеждал образа на страшния Съдия-Бог и се въздържал. Така да постъпваме и ние, първо да мислим за Божията милост, и второ за Неговото правосъдие. И след като видяхме за кого Христос е бил за падане, да видим сега и за кого е бил за ставане съгласно Симеоновото пророчество. Той е бил за ставане най-вече на нас, защото заради Него бяхме освободени от греха и от Божия гняв. Той ни изправи от вечното осъждане, изправи гонителя Павел и го направи проповедник на вярата. Така постъпи и с отстъпника Петър, с митаря, с разбойника и с мнозина други. Защото никой грешник не може без Неговата помощ да стане от своето падение. Затова трябва сами да тичаме към покаянието, за да измолим помощ от Бога. Христос е за ставане на мнозина, но не на всички. Истина е, че Бог желае спасението на всички ни, но не всички получаваме спасение, защото спасението зависи от нашата воля, от това дали го искаме. Затова трябва усърдно да тичаме към покаянието. Но коленичете сега мислeнo пред днешния Младенец Иисус Христос, Когото Симеон държи на ръце, да Му се помолим да ни удостои в последния ден да Го посрещнем на небесни облаци. Тогава Той ще бъде страшен и неумолим Съдия на грешниците, които не са се каяли на този свят за греховете си. Сега е времето да се приближим до Бога и да Го помолим за греховете си, та да се вселим там с ангелите и с всички светии. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар