ДЯДОВА ПРИКАЗКА

Змей Горянин

Било е страшно робството - без радост и без песен
били са дни без слънце и вечери без месец,

звънтели само мечове и дрънкали окови,
а робите жевеели за робска смърт готови...

Тогава Господ се смилил: изпратил ни Апостол,-
той бил с Иисусово сърце: лъчисто, чисто, просто.

И тръгнал бос из нивите без слънце не узряли,
и видял как жътварите мъртвешки са заспали. 

Разбудил ги със песен той и тихо занареждал:
"Станете, братя българи! Аз нося ви надежда! 

"Защо да спим? - Защо търпим? Защо мълчим и жалим?
"Ний много, сме! Със сърцата си и слънце ще запалим!"

За тези Божии слова, за тази дивна песен
Апостолът във София бил мъчен и обесен. 

Но щом духа си Богу дал, изкупил ни от злото,
а сам той на звезда станал: - ей горе, на небето.

И гледа ни сега от там и вижда ни щастливи
от край до край да жънеме узреялите ниви...

От Шар до Емине- бурун, от Видин до Марица
благоухаят розите и люшка клас пшеница,

и всеки клас, и всеки цвят и всяка Божа билка
с тимян кади днес спомена за святата бесилка,

А ний мълвим: - Апостоле, на́ клетва да дадеме!
за Майчица България, кат тебе ще умреме!

сп. Бранникъ
6/19 февруарий 1943, София