От затвора- 19 ноември 1945

Змей Горянин

Май още малко ми остава
в затвора да си полежа,
и, вярвайте, не съжалявам,
нито пък мисля да тъжа.

Тук беше хубаво, безспорно:
храна, квартира и среда,
но все пак, бремето затворно
си е беда!... (Е, да! Е, да!)

Но вън какво ще правя, братя,
това ума ми не сече!
Не съм съюзен проф-писател,
а пиша, тъй да се рече.

Чиновник никакъв не мога
да стана - нямам си права,
търговец също (Слава Богу!),
работник... остави това!

Тогаз не е ли по-удобно
да си остана тук докрай?
Щастливо, тихо и беззлобно
душа ми да лежи и трай.

Докато Господ я повика
в селенията си отвъд,
където няма политика,
ни Карцер, ни Народен Съд!...
* * *
Запомнете тази проста истина:
една душа в затвор пречистена
отива в Рая без препятствие...
... Утехата - това е щастие!