КЪМ ХРИСТА

архимандрит Серафим

О, Христе, нарамил кръст огромен,

Ти вървиш сред падналия свят,

Вечен дом градиш Ти, Сам бездомен,

за захвърлените в земний ад.

Ти си морен и от скръб посърнал.

Ще отдъхнеш... прикован на кръст,

Как с любов света би Ти прегърнал!

Но не обич срещаш Ти, а — мъст!

И пак чакаш с любещо търпение

да обърнат вси към Тебе взор

и притихнали в свето смирение

да потърсят родния простор.

И до днес с разтворени обятия

и с повехнало от скръб лице

Ти привикваш Свойте малки братя,

за да ги притиснеш до сърце.