архимандрит Серафим
Не знам, защо все тъй се вглеждам
Не знам, защо все тъй се вглеждам
в топящите се снегове,
защо в земята все
поглеждам,
дали тревата веч расте.
Не знам, защо се
вслушвам с трепет,
ще чуя ли в гората звук,
ще доловя ли нежний
шепот
на топлий лъх, повял от юг.
Не знам... Но мойто сърце
знае.
То чака с вяра пролетта
да дойде нейде от
безкрая
със радост, слънце и цветя.
Да пръсне над света
мъглата,
която тегне тъй над мен,
и аз да видя небесата,
осъмнал кротък, възроден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар