архимандрит Серафим
Песен първа
Благословен Бог наш!... Благословен!
За вечна радост Той света създаде,
а не за скръб! На нея ни предаде
грехът ни, в непокорството роден.
С греха в живота вмъкна се смъртта.
И оттогава мъка ни гнети.
Благословен бъди, о Боже, Ти,
че върна ни в Христа благодатта!
Не бе ли, Господи, Ти Промислител
през всички тия тъмни векове,
когато пъкленият изкусител
ни тикаше във зло и грехове?
Човеците живяха в тъмнина
и мряха в грях, и гинеха в злина!
А Ти не искаше те тъй да мрат...
и цяр измисли против наш'та смърт...
Иисусе, Изкупител на света!
Ний вярваме във Тебе-Любовта!
О, Светлина, разляла се от кръста
навредом по света в тъмата гъста!
Ти победи смъртта там - на Голгота.
Залога Ти ни даде на живота!
И ето, мъртвите са живи в Теб!
Светът задгробен не е пуста степ!
Не са покойниците пепел, прах!
Обичаме ги ние и за тях
тъй страдаме!... Кой нищото обича?
И кой по сенки празни се увлича?
Нима светът, що мъртвите със жал
почита и цени; е полудял?
Не! Живи са покойниците всички!
Те отлетяха като южни птички...
далеч, отдето никой се не връща...
Блажен, когото Ти, Христе, прегръщаш!
Светците, що последваха Те с вяра,
сега пред Теб са радостни без мяра -
те скърбите си страшни претърпяха,
на гроба чер през дверите минаха
и литнаха в задгробния предел,
постигнали заветната си цел.
И като светила сега сияят,
и радва им се, радва им се раят!
Но грешниците?!... Ах, те в ада стенат
и мъки непосилни ги обземат!
Че като чума страшна е грехът!
Той следва мъртвите дори отвъд!
Те пъшкат под греховните вериги.
Грехът и тук, и там от Теб дели ги!
Излъгани от злия сатана,
те минаха от мрак във тъмнина.
Но може би в последния си миг
към Теб за прошка са надали вик.
Любов неизразима, съжали Тез,
що във грях отвъд са отишли!
Песен втора
Обглеждайки от край до край света
и градовете тихи на смъртта,
ний виждаме навред безброй могили.
Ах, там почиват наш'те скъпи, мили,
под вейките на плачущи брези
и оросявани с безброй сълзи!
Във тез многомилионни градове,
де няма смях, а само плачове,
като осъден всеки смъртен влиза
и никой веч оттука не излиза.
Тук няма раждане, а се множат
поселниците с всяка нова смърт.
В тез мълчаливи на скръбта градини
отвек, от незапомнени години,
погребани са толкова желания
и толкова борби, мечти, страдания,
и толкова бунтовни умове,
и толкова безумни грехове!
Тук има себелюбци горделиви,
измамници дребнави, завистливи,
скъперници,поборници, крадци,
гневливци и блудници, и лъжци.
Те всички празни гонеха миражи
и паднаха накрай в ръцете вражи!
Спасителю, пред Тебе на колене
днес дигаме посърнали ръце
и с вяра в Твоето дълготърпение
се молим ний за тях от все сърце:
дано ги Твойта благост озари!
Не бяха те пред Твоя взор добри.
В нечистота явиха се пред Тебе,
че всеки бе от дух нечист обсебен.
Едни слугуваха на злата корист.
Роптаха други против свойта орис.
А трети гинеха във похотта.
Четвърти бяха в плен на леността.
Оставяха се пети да ги води
пиянство, лакомство, чревоугодие.
А шести хулеха Те, възгордени.
Пък седми, от успех опиянени,
в забрава тънеха и във разврат,
безчувствени към страдащия брат.
А осми се в измяна провиниха.
Девети се със дявола сдружиха
и чрез коварства, козни и сплетни
над свойте ближни сипеха злини.
Десети пък във крамоли и мъст -
един се друг разпъваха на кръст.
Ах, колко злост и колко завист тайна
отиде с тях във вечността безкрайна!
И колко лоши чувства: клевети,
Прелюбодейства, лъст, нечистота
се смъкнаха безславно във земята
на бедните покойници с телата!
Но може би в последния си час,
измамата видели, те без глас
са викали към Тебе от сърце,
отпуснали в безсилие ръце.
Любов неизразима, о Христе,
прости, прости им! Грешни бяха те!
Песен трета
Иисусе, Ти нали на кръст пострада, -
да ни спасиш от мъките на ада!
Потръпващи пред Твоята любов,
ний чуваме предсмъртния Ти зов,
що прозвуча от страшната Голгота
за Твойте врагове пред Саваота:
„Прости им, Отче мой, че те не знаят
що вършат и какъв ще им е краят!”
Във името на Твойта обич свята,
която Те доведе на земята,
и ний отправяме към Теб молба -
да облекчиш задгробната съдба
на Твоите врагове, умрели в злоба.
Ах, нека найдат прошка там, зад гроба!
Христе, спомни си твойта доброта!
Над лошите излей Си милостта!
Макар да са грешили твърде много
и да не са помисляли за Бога,
ако във дни на общо изпитание
въздъхнали са те от състрадание
към участта на страдащи съседи
или в добри, съчувствени беседи
са утешавали случаен брат,
бездомен и злочест във тоя свят,
или във себе си са съжалили,
че много, твърде много са грешили,
че са разплаквали невинни хора,
че без вина са хвърляли в затвора
омразни тям лица - от своя път,
завинаги за да ги отстранят,
че служели са си със клевета
или погазвали са верността,
или че са грешили с друго нещо,-
ний молим Ти се, Господи, горещо
за малката въздишка пред смъртта им,
за някой техен жест добър и таен,
за сетната сълза на разкаяние
яви им Свойто дивно състрадание -
смили се над покойниците Ти!
Безбройните им грехове прости!
Песен четвърта
И още молим Те, Христе Иисусе,
пред Тебе коленичили в покруса:
С безкрайната Си милост озари
Онез, що бяха ту зли, ту добри!
Те вярваха във Тебе и в молитва
духът им често е към Теб политвал!
Но раздвоени служеха в света
ту на враждата, ту на любовта.
Със вяра уж към Тебе устремени,
разяждани те бяха от съмнения
и тръгваха напред със дух крилат,
но скоро пак се връщаха назад.
Заричаха се Теб да следват само
със кръста си спасителен на рамо.
Но, почнали духовен, свят живот,
изменчиви, не дадоха те плод!
Ту чистеха сърцата в разкаяние,
ту после пак ги цапаха със кал.
Когато Ти им пращаше страдания,
изпълнен към душите им със жал,
роптаеха те, слепи, неразумни,
неосъзнали, че с дела безумни
отдалечават се от Твойто царство.
Не виждаха те в скърбите лекарство
против греха, против безпътността.
Така в зъл час издебна ги смъртта.
И неизвестна днес е участта им.
Затуй за тях Те молим и ридаем:
О, Боже, за преглътнатите вопли
дано отвъд ги любовта Ти стопли!
Смили се, Господи, над всички Ти!
Безбройните им грехове прости!
Песен пета
О, Господи, ний виждаме реките,
как сбират на света нечистотите,
текат надолу, мътени навред
и мъкнат толкоз тиня, кал и смет!
И ето, те се в океана вливат
и в него свойта мръсота изливат!
Той остава пак прозрачен, чист
и грее в слънцето все тъй лъчист!
Творецо, от безброй слънца огрян,
на милостта безбрежен Океан!
Нима ще да размътят благостта Ти
и помрачат лъча на любовта Ти
събраните от всички родове
мътилки на човешки грехове?!
Море безкрайно от любов, прости
на грешниците бедни всичко Ти!
Нима ний, що скърбим за своите братя,
с Теб можем да се мерим по любов?!
Ах, нека в Твоите бащински обятия
намерят мъртвите мира Христов!
Прости погребаните без молитва
и покосените в греховна битва,
тез, що са паднали по невнимание
и време нямали за покаяние
или увлечени във суета
са неготови срещнали смъртта,
умрелите по бойните полета,
удавените в разните морета,
починалите в студ, сред снегове,
разкъсаните от зли зверове,
убитите от бури, земетръс,
засипаните в шахтите от пръст,
самотните, що никой си не спомня
в задгробната им мъка тъй огромна
и всички други, що са пропиляли
живота си по празни идеали
и вкусват днес безплодна скръб една -
плода горчив на своята вина!
Прати им лъч от Своите селения
блатата на греха да изсуши!
И с тоя лъч на Богоопрощение
възрадвай огрешените души!
Дано молитвите на Твойта Църква,
отдето всеки дух към Тебе хвърква,
ги изведат от адските тъми
в полята, де дъждецът Твой ръми
и чисти, и умива греховете
на тез, в които плам по Теб е светел!
И всеки, що в копнеж по теб е страдал,
дано усети мъничко отрада!
Хвърли, о Боже, в океана Твой
греха и грешниците упокой!
Песен шеста
Във нашия живот, тъй безпросветен,
ний знаем, Боже, че са греховете
безплодни облаци, кои Те скриват
и нашите души с мъгли покриват.
Но що пред Теб са облаците, Боже? -
Открай докрай да тулят те земята,
това да Те засенчи пак не може,
че Ти си по-широк от небесата!
Там, над мъглите пак сияй лазура...
към славата Ти слава пак притуря...
Нима ще могат облаците бурни
на наште беззакония безумни
да помрачат на Твоята обич сияйна
тъй скоро лъчезарността безкрайна?
Христе, тъй както лете в небесата
топи се облачето в синевата
и нийде не остава ни следа,
тъй нека се стопят и греховете
на Твоите починали чеда
във Твоята любов, що вечно свети!
Ний знаем - след смъртта покайност няма.
Но тез, що пред смъртта във скръб голяма
угасвали са в тежки угризения
и са Те молели за опрощение,
за тях издигаме към Теб ръце
с въздишка и с покруса във сърце:
помилвай, пощади ги в благостта Си
и покажи им, Творче, милостта Си!
Ний молим Те, Иисусе благ, прости
и малодушниците жалки Ти,
що от боязън и от срам човешки,
отрекли са Те във минути тежки,
но във сърцата си Те носят тайно -
и за падението си скърбят безкрайно.
Ох! Ако те са скритом съжалили,
че тъй са се пред Тебе провинили
или въздъхнали са в разкаяние
в последний миг на земното страдание,
смили се, Милосърдний, Ти над тях
и опрости великия им грях!
Песен седма
Последно средство нам за покаяние
Ти даде ни о, Господи, смъртта!
В зловещото ѝ сумрачно сияние
проблясва цялостната суета
на земните ни страсти и стремежи,
на плътските немирства и копнежи,
на празната гонитба подир слава,
на всяко зло, мечтано дотогава.
И ето, разумът в тоз миг проглежда
в измамите... И сетнята надежда
оставяш за сърцето, Боже, Ти,
когато истината заблести!
Тогаз закостенелите в греха,
безпомощни смъртта да отстранят,
заплакват и се молят за пощада,
пред себе си съзрели огнен ада.
И изповядват Твойто свято име
и молят се отчаяно: „Прости ни!”
Ах, за това прозрение последно,
огряващо челото смъртно бледно,
за тез въздишки и сълзи покайни
пусни отвъд в градините сияйни
тез, що на смъртния си одър
са закопнели за простора модър
на Твойто дивно царство в небесата
и подари мир вечен на сърцата!
Ти пращаш в този свят Твоето слънце
и Твоя дъжд над лоши и добри.
О, дай от милостта Си малко зрънце
на мъртвите ни братя и сестри,
що в злото си добро не са видяли
и чак в предсмъртний час са Те познали!
И както даваше им на земята
на изгрева да гледат красотата,
така и там ги щедро удостой
да видят славата на Деня Твой!
О, Боже, за страданието в доброто,
за подвизите малки във живота,
за чашата подадена вода,
за птичка, пусната на свобода,
за устрема към свята цел далечна,
за тихия копнеж по правда вечна,
за жаждата свещена във гърди
жадуващите там възнагради!
Надеждите във Тебе не ни мамят.
Затуй ний пеем тихо „Вечна памят” -
на тез, що с Твойта дивна благодат
жадуват да наситят своя глад.
Иисусе, Божиите раби безброй
във царството Си светло упокой!
23.10.1970 г.
Благословен Бог наш!... Благословен!
За вечна радост Той света създаде,
а не за скръб! На нея ни предаде
грехът ни, в непокорството роден.
С греха в живота вмъкна се смъртта.
И оттогава мъка ни гнети.
Благословен бъди, о Боже, Ти,
че върна ни в Христа благодатта!
Не бе ли, Господи, Ти Промислител
през всички тия тъмни векове,
когато пъкленият изкусител
ни тикаше във зло и грехове?
Човеците живяха в тъмнина
и мряха в грях, и гинеха в злина!
А Ти не искаше те тъй да мрат...
и цяр измисли против наш'та смърт...
Иисусе, Изкупител на света!
Ний вярваме във Тебе-Любовта!
О, Светлина, разляла се от кръста
навредом по света в тъмата гъста!
Ти победи смъртта там - на Голгота.
Залога Ти ни даде на живота!
И ето, мъртвите са живи в Теб!
Светът задгробен не е пуста степ!
Не са покойниците пепел, прах!
Обичаме ги ние и за тях
тъй страдаме!... Кой нищото обича?
И кой по сенки празни се увлича?
Нима светът, що мъртвите със жал
почита и цени; е полудял?
Не! Живи са покойниците всички!
Те отлетяха като южни птички...
далеч, отдето никой се не връща...
Блажен, когото Ти, Христе, прегръщаш!
Светците, що последваха Те с вяра,
сега пред Теб са радостни без мяра -
те скърбите си страшни претърпяха,
на гроба чер през дверите минаха
и литнаха в задгробния предел,
постигнали заветната си цел.
И като светила сега сияят,
и радва им се, радва им се раят!
Но грешниците?!... Ах, те в ада стенат
и мъки непосилни ги обземат!
Че като чума страшна е грехът!
Той следва мъртвите дори отвъд!
Те пъшкат под греховните вериги.
Грехът и тук, и там от Теб дели ги!
Излъгани от злия сатана,
те минаха от мрак във тъмнина.
Но може би в последния си миг
към Теб за прошка са надали вик.
Любов неизразима, съжали Тез,
що във грях отвъд са отишли!
Песен втора
Обглеждайки от край до край света
и градовете тихи на смъртта,
ний виждаме навред безброй могили.
Ах, там почиват наш'те скъпи, мили,
под вейките на плачущи брези
и оросявани с безброй сълзи!
Във тез многомилионни градове,
де няма смях, а само плачове,
като осъден всеки смъртен влиза
и никой веч оттука не излиза.
Тук няма раждане, а се множат
поселниците с всяка нова смърт.
В тез мълчаливи на скръбта градини
отвек, от незапомнени години,
погребани са толкова желания
и толкова борби, мечти, страдания,
и толкова бунтовни умове,
и толкова безумни грехове!
Тук има себелюбци горделиви,
измамници дребнави, завистливи,
скъперници,поборници, крадци,
гневливци и блудници, и лъжци.
Те всички празни гонеха миражи
и паднаха накрай в ръцете вражи!
Спасителю, пред Тебе на колене
днес дигаме посърнали ръце
и с вяра в Твоето дълготърпение
се молим ний за тях от все сърце:
дано ги Твойта благост озари!
Не бяха те пред Твоя взор добри.
В нечистота явиха се пред Тебе,
че всеки бе от дух нечист обсебен.
Едни слугуваха на злата корист.
Роптаха други против свойта орис.
А трети гинеха във похотта.
Четвърти бяха в плен на леността.
Оставяха се пети да ги води
пиянство, лакомство, чревоугодие.
А шести хулеха Те, възгордени.
Пък седми, от успех опиянени,
в забрава тънеха и във разврат,
безчувствени към страдащия брат.
А осми се в измяна провиниха.
Девети се със дявола сдружиха
и чрез коварства, козни и сплетни
над свойте ближни сипеха злини.
Десети пък във крамоли и мъст -
един се друг разпъваха на кръст.
Ах, колко злост и колко завист тайна
отиде с тях във вечността безкрайна!
И колко лоши чувства: клевети,
Прелюбодейства, лъст, нечистота
се смъкнаха безславно във земята
на бедните покойници с телата!
Но може би в последния си час,
измамата видели, те без глас
са викали към Тебе от сърце,
отпуснали в безсилие ръце.
Любов неизразима, о Христе,
прости, прости им! Грешни бяха те!
Песен трета
Иисусе, Ти нали на кръст пострада, -
да ни спасиш от мъките на ада!
Потръпващи пред Твоята любов,
ний чуваме предсмъртния Ти зов,
що прозвуча от страшната Голгота
за Твойте врагове пред Саваота:
„Прости им, Отче мой, че те не знаят
що вършат и какъв ще им е краят!”
Във името на Твойта обич свята,
която Те доведе на земята,
и ний отправяме към Теб молба -
да облекчиш задгробната съдба
на Твоите врагове, умрели в злоба.
Ах, нека найдат прошка там, зад гроба!
Христе, спомни си твойта доброта!
Над лошите излей Си милостта!
Макар да са грешили твърде много
и да не са помисляли за Бога,
ако във дни на общо изпитание
въздъхнали са те от състрадание
към участта на страдащи съседи
или в добри, съчувствени беседи
са утешавали случаен брат,
бездомен и злочест във тоя свят,
или във себе си са съжалили,
че много, твърде много са грешили,
че са разплаквали невинни хора,
че без вина са хвърляли в затвора
омразни тям лица - от своя път,
завинаги за да ги отстранят,
че служели са си със клевета
или погазвали са верността,
или че са грешили с друго нещо,-
ний молим Ти се, Господи, горещо
за малката въздишка пред смъртта им,
за някой техен жест добър и таен,
за сетната сълза на разкаяние
яви им Свойто дивно състрадание -
смили се над покойниците Ти!
Безбройните им грехове прости!
Песен четвърта
И още молим Те, Христе Иисусе,
пред Тебе коленичили в покруса:
С безкрайната Си милост озари
Онез, що бяха ту зли, ту добри!
Те вярваха във Тебе и в молитва
духът им често е към Теб политвал!
Но раздвоени служеха в света
ту на враждата, ту на любовта.
Със вяра уж към Тебе устремени,
разяждани те бяха от съмнения
и тръгваха напред със дух крилат,
но скоро пак се връщаха назад.
Заричаха се Теб да следват само
със кръста си спасителен на рамо.
Но, почнали духовен, свят живот,
изменчиви, не дадоха те плод!
Ту чистеха сърцата в разкаяние,
ту после пак ги цапаха със кал.
Когато Ти им пращаше страдания,
изпълнен към душите им със жал,
роптаеха те, слепи, неразумни,
неосъзнали, че с дела безумни
отдалечават се от Твойто царство.
Не виждаха те в скърбите лекарство
против греха, против безпътността.
Така в зъл час издебна ги смъртта.
И неизвестна днес е участта им.
Затуй за тях Те молим и ридаем:
О, Боже, за преглътнатите вопли
дано отвъд ги любовта Ти стопли!
Смили се, Господи, над всички Ти!
Безбройните им грехове прости!
Песен пета
О, Господи, ний виждаме реките,
как сбират на света нечистотите,
текат надолу, мътени навред
и мъкнат толкоз тиня, кал и смет!
И ето, те се в океана вливат
и в него свойта мръсота изливат!
Той остава пак прозрачен, чист
и грее в слънцето все тъй лъчист!
Творецо, от безброй слънца огрян,
на милостта безбрежен Океан!
Нима ще да размътят благостта Ти
и помрачат лъча на любовта Ти
събраните от всички родове
мътилки на човешки грехове?!
Море безкрайно от любов, прости
на грешниците бедни всичко Ти!
Нима ний, що скърбим за своите братя,
с Теб можем да се мерим по любов?!
Ах, нека в Твоите бащински обятия
намерят мъртвите мира Христов!
Прости погребаните без молитва
и покосените в греховна битва,
тез, що са паднали по невнимание
и време нямали за покаяние
или увлечени във суета
са неготови срещнали смъртта,
умрелите по бойните полета,
удавените в разните морета,
починалите в студ, сред снегове,
разкъсаните от зли зверове,
убитите от бури, земетръс,
засипаните в шахтите от пръст,
самотните, що никой си не спомня
в задгробната им мъка тъй огромна
и всички други, що са пропиляли
живота си по празни идеали
и вкусват днес безплодна скръб една -
плода горчив на своята вина!
Прати им лъч от Своите селения
блатата на греха да изсуши!
И с тоя лъч на Богоопрощение
възрадвай огрешените души!
Дано молитвите на Твойта Църква,
отдето всеки дух към Тебе хвърква,
ги изведат от адските тъми
в полята, де дъждецът Твой ръми
и чисти, и умива греховете
на тез, в които плам по Теб е светел!
И всеки, що в копнеж по теб е страдал,
дано усети мъничко отрада!
Хвърли, о Боже, в океана Твой
греха и грешниците упокой!
Песен шеста
Във нашия живот, тъй безпросветен,
ний знаем, Боже, че са греховете
безплодни облаци, кои Те скриват
и нашите души с мъгли покриват.
Но що пред Теб са облаците, Боже? -
Открай докрай да тулят те земята,
това да Те засенчи пак не може,
че Ти си по-широк от небесата!
Там, над мъглите пак сияй лазура...
към славата Ти слава пак притуря...
Нима ще могат облаците бурни
на наште беззакония безумни
да помрачат на Твоята обич сияйна
тъй скоро лъчезарността безкрайна?
Христе, тъй както лете в небесата
топи се облачето в синевата
и нийде не остава ни следа,
тъй нека се стопят и греховете
на Твоите починали чеда
във Твоята любов, що вечно свети!
Ний знаем - след смъртта покайност няма.
Но тез, що пред смъртта във скръб голяма
угасвали са в тежки угризения
и са Те молели за опрощение,
за тях издигаме към Теб ръце
с въздишка и с покруса във сърце:
помилвай, пощади ги в благостта Си
и покажи им, Творче, милостта Си!
Ний молим Те, Иисусе благ, прости
и малодушниците жалки Ти,
що от боязън и от срам човешки,
отрекли са Те във минути тежки,
но във сърцата си Те носят тайно -
и за падението си скърбят безкрайно.
Ох! Ако те са скритом съжалили,
че тъй са се пред Тебе провинили
или въздъхнали са в разкаяние
в последний миг на земното страдание,
смили се, Милосърдний, Ти над тях
и опрости великия им грях!
Песен седма
Последно средство нам за покаяние
Ти даде ни о, Господи, смъртта!
В зловещото ѝ сумрачно сияние
проблясва цялостната суета
на земните ни страсти и стремежи,
на плътските немирства и копнежи,
на празната гонитба подир слава,
на всяко зло, мечтано дотогава.
И ето, разумът в тоз миг проглежда
в измамите... И сетнята надежда
оставяш за сърцето, Боже, Ти,
когато истината заблести!
Тогаз закостенелите в греха,
безпомощни смъртта да отстранят,
заплакват и се молят за пощада,
пред себе си съзрели огнен ада.
И изповядват Твойто свято име
и молят се отчаяно: „Прости ни!”
Ах, за това прозрение последно,
огряващо челото смъртно бледно,
за тез въздишки и сълзи покайни
пусни отвъд в градините сияйни
тез, що на смъртния си одър
са закопнели за простора модър
на Твойто дивно царство в небесата
и подари мир вечен на сърцата!
Ти пращаш в този свят Твоето слънце
и Твоя дъжд над лоши и добри.
О, дай от милостта Си малко зрънце
на мъртвите ни братя и сестри,
що в злото си добро не са видяли
и чак в предсмъртний час са Те познали!
И както даваше им на земята
на изгрева да гледат красотата,
така и там ги щедро удостой
да видят славата на Деня Твой!
О, Боже, за страданието в доброто,
за подвизите малки във живота,
за чашата подадена вода,
за птичка, пусната на свобода,
за устрема към свята цел далечна,
за тихия копнеж по правда вечна,
за жаждата свещена във гърди
жадуващите там възнагради!
Надеждите във Тебе не ни мамят.
Затуй ний пеем тихо „Вечна памят” -
на тез, що с Твойта дивна благодат
жадуват да наситят своя глад.
Иисусе, Божиите раби безброй
във царството Си светло упокой!
23.10.1970 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар