НА ГРЕШНИКА

архимандрит Серафим

Промъкна се в плътта ти грях и легна

в сърцето ти и го опияни.

Светият Дух нанякъде побегна,

и звяр жесток у теб се настани.

И пламнаха усещания нови

във всяко твое жадно сетиво,

и лакомо загълта ти отрови,

за да забравиш своето тегло.

И ту треперящ, ту в кикот задавен,

ту дръзко-зъл, ту плах, ту ядовит,

довършваш вече ти пира си славен,

сам смъртно безпокоен и убит...

Че твоето блаженство... то мираж е,

кой като сън в нощта над теб изгря.

Сега, знам, грозна истина те плаши:

преди смъртта да дойде, ти умря!