архимандрит Серафим
Ти вплел си се във примка тъй проклета —
Ти вплел си се във примка тъй проклета —
във примката на твойто
малко „аз“.
И целият обвързван си с
въжета
уж слаби, но с такава
страшна власт!
Затворник доброволен си
в тъмница,
и твойто „аз“ е твоят
мил затвор.
Ти си като в кафез
родена птица,
която не копнее за
простор.
За друго сляп, безкрай
се ти любуваш
на всичко туй, що върши
твойто „аз“.
Тъй умен сам на себе си
се струваш
и тъй си влюбен в своя
собствен глас!
Да... теб харесва
твойта жалка участ.
Сърцето ти за друго не
тупти,
освен хвалби за туй „аз“
да получиш.
Да... роб..., но
безнадежден роб си ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар