Кормчията изпъква и се изпитва в буря; атлетът - на
ринга; военоначалникът - в битка; великодушният - в нещастие; християнинът - в
изкушение; човекът - в страдание. Човекът е заченат в утробата на майка си, но
това зачатие се предшествува от скръб и съпътствува от мъка. Семето е хвърлено
в браздата на естеството - ако само се размислим върху това... Хвърленото семе
се преобразило в кръв; кръвта се сгъстила в плът; плътта с течение на времето
добила образ; образувалото се по непонятен за разума начин се одушевило;
одушевеното се възпитало по естествен ред; стесненият зародиш започва да скача,
негодува против затвора на естеството; щом настъпи времето за раждане - падат
стените на затвора, отварят се дверите на природата и майчината утроба освобождава
задържания в нея дотогава плод.; вмъква се в живота този борец на скръбта;
започва да поема въздух устата на новата твар; и какво става след това? Първият негов звук
е плач- това е достатъчно за разбиране на живота в самото му начало. Младенецът стъпил на земята, но не се смее - едва се докоснал до нея,
той е обхванат от болки и започва да плаче. Той вече усеща, че е захвърлен от
бурята в морето на скърбите - храни се със сълзи, сучи с мъка, расте с труд,
възраства и започва да се бои от родители и слуги. Израснал вече юноша, той се
отправя в училище за знание от учители - това е нов страх, който не знае отдих;
обхваща го леност - получава плесници.
Минават дните в труд, нощите в безсъние: той, обаче, е
изучен; успял в науките; придобил широки знания; изпълнил се с опит в
законодателството; достигнал вече зряла възраст; посветил се на военна служба;
придобил голяма и добра слава! Но ... това е ново начало на още по-големи
страдания. Бои се от началници; подозира злонамерени; увлича се от интерес; във
всичко търси полза; домогва се до корист; затруднен, подлудява; прекарва живота
си в мъки и дела. Мечтаейки за големи печалби, напуска родината; от никого
непринуден, служи като роб; труди се свръх силите си, прекарва нощите в грижи,
работи непрекъснато през деня, забравя се в труд и лакомия - нуждата обсебила
свободата му. След всичко това, след толкова трудове и угодливости, той е
удостоен с чест, възведен е във висок чин, управлява народи, заповядва на
войски, величае се като първенец в царството, събрал купища богатства - наред,
обаче, с тях текло и времето, заедно с чест и чин, с власт и слава, настъпила и
смъртта, и той, преди да се наслади от придобивките си, напуска живота, грабнат
и се отправя за пристанище, където търпи корабокрушение: защото след всички
суетни надежди, идва смъртта, която се надсмива над смъртните! Такъв е
човешкият живот - непостоянно море, неуловим сън, люлеещ се ветрец, протичащ
поток, изчезващ дим, бягаща сянка, подвижна вълна!
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар