Псалмопевецът ни
предлага три условия, които трябва да изпълним, за да получим блаженство:
1- да не отиваме в събранието на нечестивците;
2 - да не стоим в пътя на
грешниците; и
3 - да не сядаме в сборището на развратителите.
Да не отиваме в
събранието на нечестивците!
Следвайки
естествения ход на нещата, трябва да приемем, че духовното предшествува и
създава материалното в живота. От препълнено сърце устата говори. Първоначално
ние обмисляме намерението си, после вземаме решение за изпълнение, и най-после
го прилагаме на дело. Затова на първо място трябва да се нарече блажена
чистотата на помислите, защото коренът на телесните деяния са сърдечните
помисли. Господ в Писанието казва, че вътре в човека е онова, което го
осквернява - (Мат. 15:18). Съмнението в Бога е нечестие във вярата. Ако кажем:
съществува ли Бог, Който всичко управлява? Има ли Бог, Който да се грижи за
всекиго? Има ли съд и отплата за делата на всеки? Защо праведниците са бедни, а
грешниците богатеят? Защо едни са немощни, а други здрави? Защо едни са безчестни,
а други славни? Неслучайно ли се е създал и движи света? С такива замисли ти
вече си отишъл в събранието на нечестивците - затова блажен е онзи, който не
се съмнява в Бога; който не се отчайва от настоящето; който очаква вечността;
който вярва в Онзи, Който ни е създал!
Да не стоим в пътя
на грешниците! Път се нарича животът; всеки от родените бърза за пътя; ти си
пътник в живота; всичко минава покрай теб; всичко остава след теб. Ти виждаш в
този път: растения, животни, вода, суша, хора и какво ли не достойно за окото -
порадваш му се и отминаваш. По нататък срещаш камъни, пропасти, тръни, скали,
зверове и какво ли не още неприятно - поскърбиш за това и продължаваш пътя това
е животът - той няма удоволствия постоянни; нито пък скърби безкрайни. Този път
не е твоя собственост - нито настоящето пък е твое. Два са пътищата на живота -
широк и славен, тесен и скърбен: при единия пътеводител е демон, при другия -
ангел.
По единия се
движат; плът, смях, пиянство, игри, музики, блудство - по другия: разкаяние,
пост, сълзи, молитви, въздишки, девство! Животът на грешниците е сбор от всички
наслаждения на настоящето - този пък на праведниците е надежда за благата във
вечното. Блажен е, който не върви в широкия път и не се ръководи от дявола.Да не седим в
сборището на развратителите!
Това значи да не
киснем окаяно в грях, защото ревностното постоянство в някоя страст оформя
неизправимо лош навик. Застарялата душевна слабост или временно увлечение в
грях много трудно се церят или стават неизлечими - стават втора природа за
човека. Зная и сега хора, от младост подхлъзнати в плътски страсти, които и до
старост, по зла привичка, киснат в грях. Както свините, като се валят в тинята,
все повече се облепват в нечистота, така и тези люде, чрез сластолюбие всеки
ден се покриват с нов позор. И така, блажено дело е да не се и помисли за какво
и да е зло. Ако ли пък ти, уловен от врага, приел си съвета на нечестието, не
стой в греха, не се утвърждавай в злото, не поразявай ближния, не оскърбявай
Бога, покай се! Компетентните лица казват, че чумата е силно заразителна достатъчен
е допир със заразен човек или животно, за да се разпространи заразата. Такъв е
и човекът на беззаконието към ближния си - той е губител на души!
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар