ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ /некролог/

Змей Горянин

Той - животът - бил тогава прост,
хората били съвсем неуки,
но злините срещали без злост
и със радост дребните сполуки.

Само попът знаел да чете -
неразбрани попски книги само,
ала всички чувствали, че те
крият нещо важно и голямо.

Слушали със трепет, с дъх стаен-
без да шукнат, без да кашлят даже
и тогава Сам Христос смирен
идвал Свойто Слово да им каже.

Простичко разбира ли Го те-
простите и добродушни хора:
„къшей хляб дадеш ли на дете-
„козунак ще ти се върне Горе;
„посетиш ли болен - все едно,
„че Христа си следвал до Голгота,
„или: взел си капчица вино
„в Тайната Вечеря на живота;
„а пък роб ако освободиш,
„ако брат избавиш от коварство-
„на Отца отдясно ще седиш,
„като идеш в Божието Царство..."

...Колко прост животът бил тогаз
и как просто хората живяли!...
Съд света вода и късче квас
на иконостасите държали;
с тях лекували душа и плът,
с тях прогонвали нечисти сили
и преди да почнат да орат
пак кваса из нивите носили.

Че една молитва само те
имали за Бога в небесата:
„Хлябът ни насъщния, Христе,
„Ти ни давай, Боже, всяко лято!"

Източник