архимандрит Серафим
Умът надменно-хладен
често литва
към Твойте, Боже,
страшни висоти
и с остроумие, вместо
със молитва,
да разгадае иска, що си
Ти.
Той гордо гледа сините
простори,
но пак не смогва да
съгледа Теб.
За сенките, що хвърляш,
сал говори,
ала за светлините Ти е
слеп.
Не нему дадено е да Те
зърне.
И той, разочарован в
свойта мощ,
признава, че се лута в
тъмна нощ,
Тогава иде, за да те
прегърне
горещо влюбеното в Теб
сърце,
и Ти... показваш
Своето Лице!
Няма коментари:
Публикуване на коментар