архимандрит Серафим
Те не вярват о,
Господи в Твоята мощ,
а Те мислят за някаква
сляпа съдба,
че сами са те слепи и
лутат се в нощ,
и животът за тях е без смисъл борба.
А кога се загледат в
небесната шир,
тях поглъща незнайното в
своята глъб,
и те търсят в
предчувствие някакъв мир,
но намират навредом по
пътя си скръб.
О, те слаби са, Боже, и
без да Те знаят,
пак молитви отправят към
синий простор,
че ги мами със своята
тайна безкраят,
и вред в тайни оплита се
техният взор.
Но тъй както стрелата не
стига целта,
кога някой новак я за
пръв път отпраща,
тъй и техните вопли замират в уста,
а небето стои и се пак
не поклаща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар