архимандрит Серафим
Кой за една нощ нарисува
тоз приказен пейзаж?
Довчера в кал, днес тъй
е хубава
земята изведнъж.
И дворовете са пометени
и няма вече прах.
Дървята в бяло са
обкичени,
и цвят цъфти по тях.
Додето стига ти окото,
е всичко в белота,
и сняг лежи по всички
покриви,
пред всякоя врата.
Ти гледаш, и трепти в
сърцето ти
събуден детски блян
и радваш се, че пак в
лицето ти
изгрява нови ден!
Как иска ти се да
излезеш
от тоз дом остарял
и в белия свят да
навлезеш —
и цял да станеш бял!
Греха да махнеш, що
доскоро
гнетеше твоя дух,
да цъфнеш кат тез тъмни
борове
под белоснежний пух!
 |
| Снимка: Грета Костова-Бабулкова |
Няма коментари:
Публикуване на коментар