архимандрит Серафим
Едва от стаята излязъл
и спрял на моя праг,
аз в приказка се
виждам влязъл...
Навън е всичко в сняг.
Воал от падащи,
снежинки
пред моя смаян взор!
През тях мъглеят се
картинки, —
балкани и простор!
Елхите в празнична
одежда
поронват снежен прах
и сякаш с
приветливост нежна
те канят ме при тях.
И аз, примамван от
безкрая,
загубвам се без път...
Вървя... Къде?...
И сам не зная,
и сипе се снегът.
Очите пият красотата
и пак усещат жад.
С възторзи пълни се
душата
пред побелелий свят.
Сърцето тупка, гледа,
чува...
и тръпне в кротък
страх;
сега Сам Бог света
рисува
със вдъхновен замах!
 |
| Снимка: Грета Костова-Бабулкова |
Няма коментари:
Публикуване на коментар