ТАЙНАТА НА ПОЕТА

архимандрит Серафим

Не винаги, когато искам, мога 
да пея за света, човека, Бога.

Че тоз що пее, о... туй не съм аз.

В мен пее сякаш някой чужди глас.

Аз жертва съм на сили извън мене,

аз жертва съм на свойто вдъхновение.

То идва кат крадец сред моя сън

и, грабнал, води ме от мен навън.

То кара ме да плача, да се смея —

и пуща ме, когато пожелае.

А щом го търся, крий се... де?... не знам

и ме оставя дълго време сам.

О, светла тайна, о, света тревога!

Когато аз не ща, тогава мога!