Не прелюбодействай

Седмата заповед гласи: Не прелюбодействай!

Ако в Стария завет Господ е заповядал сурово да се наказва за прелюбодеяние, то в Новия завет Той изисква от човека целомъдрие не само в постъпките, но и в мислите: който гледа с желание, той вече прелюбодейства. Прелюбодеянието лишава човека от богообщуване - а, следователно, и от Царството Божие, което по думите на Спасителя вътре във вас е. В заповедите за блаженство Господ казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Значи непременното условие за богообщуване, както и за виждането на Бога, е чистотата на сърцето. Нечистите в сърцето си няма да могат да видят Бога, да го видят не визуално, а чрез особеното зрение на сърцето, просветено от благодатта. Да виждаш Бога, означава да имаш в сърцето си Божествена светлина. Светите отци са смятали борбата с блудството за една от най-трудните за човека, те са наричали блудството не само болест, но и паралич на духа. У преподобния Йоан Лествичник може да се намери твърдението, че блудството е най-тежкият грях след човекоубийството. Човек, поддал се на други страсти, е съгрешил, а извършилият блудство е паднал, тоест съборен от демоните и безпомощно лежи на земята като ранен гладиатор на арената с изтичаща кръв. Нужно е много време, понякога години покаяние, за да получи блудникът не само опрощаване, но и загубената заради греха благодат. Грехът на блудството е многолик и многообразен. Желанието в сърцето, с което човек обикновено не се бори, вече е блудство. Блудството прилича на мътна струя, която изпускат, като че ли изхвърлят от себе си човешките очи: изглежда сякаш погледът на един човек е залял друг с лепкава, зловонна мръсотия. Блудството може да се открие в тона на гласа: понякога човек говори като в назидание за чистото или дори святото, но в самия му глас и в диханието се усеща скрито сладострастие. Понякога движението на главата или усмивката на човека служат като безмълвен знак, че той вътрешно е съгласен и готов за блудство. За проявление на блудство светите отци са смятали неумерения смях и шегите. Смехът унищожава, сякаш изяжда човешката срамежливост, шегите предразполагат към дързост в поведението, а дързостта според думите на преподобния авва Агафон прилича на силен парещ вятър, от който, когато задуха, всички бягат, и който съсипва всеки плод на дърветата“, тоест унищожава всичко добро в душата.

От всички чувства, водещи към блудство, най-опасно е осезанието. Ако един страстен поглед вече предава вест и създава някаква невидима връзка, сякаш приковава с верига един човек към друг, то докосването е начало на плътското падение. Страстното докосване събужда в душата похот - този „домашен бяс“, който живее в нас от рождение: той се събужда и изпълзява от тъмните подземия на душата. Чрез докосването се предава някаква енергия на блудството, напомняща по нещо късо съединение, когато се допре един проводник с друг. Тук може да ни възразят: „В общуването с другия пол аз не съм усещал никаква страст, не съм забелязвал в себе си похотливи мисли - това е явно преувеличение или излишно предупреждение, предизвикано от напразен страх“. Обаче проблемът е в това, че нашата душа, нейният живот е тайна за самите нас. Нашето съзнание е само върхът на айсберга, по-голямата част от който е скрита под водата и невидима за очите. Светите отци говорят за познавателните сили на душата като за пластове, разположени един под друг като етажите на кула. Съвременните психолози наричат неконтролируемата област на душата подсъзнание; в неговите дълбини се намират страсти, които ту спят, ту се събуждат и оживяват. Но човек може да не забележи това, както живеещият на горния етаж не забелязва пожара, който е започнал от мазето и постепенно обхваща цялата сграда.

Отначало, при самото възникване на страстта, човек може да я възприеме като чиста любов или невинна наслада. Чувствата го мамят и възможността за самоконтрол се оказва практически парализирана. Обикновено човек забелязва опасността на своето положение едва когато вече е станал пленник на страстта. Нерядко, преживявайки неочаквано падение, той дори не разбира какво се е случило, защо внезапно се е променил, защо се е поддал на това изкушение, което преди е ненавиждал и презирал. А това се е случило, защото неусетно за себе си той е натрупал горящо вещество, което мигновено е пламнало от искрата. Ние говорим тук за падението като краен случай, но самото докосване и телесните ласки вече помрачават ума на човека и надигат от дъното на душата му някаква мътилка като тиня от дъното на езеро.

Може ли човек да не чувства действието на страстта? Безстрастието е състояние на съвършенство, състояние, което са постигали дори малцина от светците. Безстрастието - това е чудо. Най-често ние не изпитваме страсти, когато демонът ни подлъгва, когато той по думите на преподобния Йоан Лествичник, се преструва на мъртъв, както лисица, която иска да хване непредпазлива птица. Затова светите отци са заповядали да не се доверяваме на своята плът, докато има дихание на устните на човека.

Никой грях освен гордостта не умъртвява сърцето така както блудството. Молитвата - това е гълъбът на чистотата, който не може да намери място в оскверненото сърце. Никой грях не вкарва подвижника в такава тъга, стигаща до отчаяние, както блудството. Падналият подвижник се усеща изпълнен със скверност, собствената му душа му се струва черна, сякаш обвита в непроницаема тъмнина. Забелязано е, че от блудника излиза някакво духовно зловоние, напомнящо миризмата на гниещо месо.

Светите отци ни учат да контролираме зрението, слуха и другите си сетива, та през тях да не прониква в душата ни никаква мръсотия, особено блудна нечистотия, иначе нашите пет сетива стават, както пише преподобният Симеон Нови Богослов, пет прозореца на смъртта. Дори блудникът да посещава храма, но без покаяние и поправяне, вътрешният тайнствен живот на Църквата ще остане затворен за него: така слепецът, застанал на слънце, не вижда светлината. Само чрез покаянието започва завръщането на блудника към живота, но се изисква, както вече бе казано по-горе, продължително време, за да се пречисти сърцето от гнойта и мръсотията на този гнусен грях.

В Апокалипсиса светият апостол и евангелист Йоан Богослов свидетелства, че блудниците и прелюбодейците, също както убийците и чародейците, няма да влязат в Небесния Йерусалим. И свети апостол Павел пише: "Недейте се лъга. Нито блудниците... няма да наследят Божието царство.

Какво трябва да се прави, за да се борим с тази страст? Преди всичко да не се доверяваме на себе си, да избягваме всякакви поводи и причини за изкушение, да пазим сърцето си от греховни впечатления и да творим Исусовата молитва. Исусовата молитва и паметта за смъртта не само защитават душата от греховни желания, но и очистват като от петна паметта от спомените за предишни грехопадения.

Из книгата "Изкуството да се живее или умението да се умира"-Архимандрит Рафаил Карелин