За помненето на смъртта

Най-великият мъдрец в живота да бъде за нас смъртта. Смъртта никога не ще те научи на нищо лошо. Тя винаги ще ти казва: „Пази се от грехове, човече, защото ще умреш!“. И ще ти каже най-великата истина. Защо? Защото вероятно ще ти каже, че не си дълговечен, че ще умреш и ще се явиш пред Бога, за да дадеш отчет за всичко, за което си мислил, което си казал и извършил.

Какво казал Александър Македонски (мъдър човек, понеже се бил обучавал по философия на душата и смъртта при великия философ на античността Аристотел), когато покорил персийското царство, разбил Дарий, египетското царство и царството на Бес и други? Философите отишли при него и му казали:

- Ваше величество, Дарий има много злато, скъпоценни камъни и дворци, а мечът на Дарий е изработен във вид на осмоъгълник, с осем остриета, а ръкохватката му е украсена с половин килограм скъпоценни камъни и е покрита с чисто злато. Иди поне да го видиш!

А той им отговорил:

- Ако дойде смъртта, всичко това ще бъде нищо! А и какво ще правя с меча на Дарий в сражение? Ето виж меча в ръцете ми - лек е като мълния. А този става само за парад. Защо да го окача напразно, та конят да го носи и хората да го виждат как блести на мен?

- Царю, ела вземи жената на Дарий, защото той избяга и двама войници го заловиха и го обесиха.

- Кой е обесил Дарий? Кой им позволи? Да ги обесят, защото не съм заповядвал да убиват този човек! Казах да му отнемеш царството, а на него да позволиш да живее. Защото той покоряваше царства и ходеше надалеч.

Други му казали:

- Вземи някоя от дъщерите на Дарий, защото дъщерите му са най-красивите на света! Има две дъщери.

А македонецът им казал:

- Не ги довеждай при мен и дори не ги показвай пред погледа ми, иначе ще ти отсека главата. Нима аз, покорилият чрез Божията сила толкова много народи, да бъда победен от женска красота?

И умрял този цар на тридесет и пет годишна възраст неженен, бил отровен - знаете историята, - но винаги мислел за смъртта, както го учели Птолемей филаделф и секретарят му Сенека, и Антиох, и Никанор, и Византий, и другите, и Кир с цялата му свита:

- Ваше величество, нищо не ви трогва - ни злато, ни красота!

- Нищо! Ако настъпи смъртта, всичко това ще бъде нищо!

Ето защо, умирайки, след като покорил всички царства, като разбрал, че племенниците му са му дали подсладена отрова, рекъл:

- Днес изпих сладка и горчива чаша!

- Какво означава това, ваше величество?

- Умирам!

Събрали се край него философите, генералите, парете, всички, които той бил назначил някъде. А той им рекъл:

- Не се боя от смъртта! Вярвам в единия-единствен Бог, както ме научи първосвещеникът на евреите, когато покорих Палестина. Той ми каза, че съществува само един-единствен Бог. Попитах първосвещеника: „Как се казва вашият Бог?“. - „Един е Бог, Който сътвори небето и земята. Името Му е Саваот!“ - „А какво означава Саваот?“ - „Бог на войнствата“. - „Не ръководеше ли Той долните войнства?“ - „Не се тревожи, ваше величество! Той ръководи небесните войнства. Не можеш да се състезаваш с Него!“ - „В такъв случай и аз ще Му се покланям“.

Така Александър Македонски познал Бога и станал много милостив. Когато той умирал, генералите го попитали:

- Ваше величество, от какъв материал да ти направим гроба - от мрамор, злато или от скъпоценни камъни - хиацинт, хризолит, оникс, аметист или рубин?

Изброили му всички скъпоценни камъни. А той им отговорил:

- Дойде ли смъртта, всичко това е нищо! Не ми правете гроб нито от злато, нито от скъпоценни камъни. А ми направете гроб и саркофаг от гранит и не ми обличайте позлатени дрехи. А ме облечете просто, като редови човек. И пробийте в гроба два отвора - единият отляво, а другият - отдясно.

- Защо?

- Проврете ръцете ми в тях и нека те бъдат празни, така че всички да виждат, че след смъртта си не съм взел нищо със себе си.

Виждате ли, братя, мъдростта на цар Александър Македонски? Нека никой не мисли, че след смъртта си той уж е взел нещо със себе си. Каква полза имали египетските фараони от това, че се запасили с толкова много злато и сребро в пирамидите си и си приготвили златни колесници с коне? Други ги намират и забогатяват или ги предават в музеи. Каква полза имали те от това? Взели ли са го със себе си? Не. А знаеш ли какво взели със себе си? Добродетелта! Ако са се упражнявали в добродетелта, значи са били мъдри.

Египетските фараони също имали своя велика философия за смъртта. При тях имало важен сановник на заплата към царския двор, наричан човекът на смъртта. И когато царят ядял и пиел, слушал музика и се веселял, този служител идвал с череп на покойник, поставял го на масата и казвал:

- Царю, яж, пий и се весели, но помни, че ще умреш!
И тъй, смъртта, както казва св. Иоан Дамаскин е живот за тези, които не забравят за нея. Смъртта, ако не забравяме за нея, ни дава вечен живот. Св. Василий Велики бил попитан от великия философ Евбул, негов приятел от Александрия:
- Коя философия е най-велика в света, особено в християнския свят?
Той му отговорил:
- Винаги да мислиш за смъртта.
Това е висшата фолософия! Защо? Който мисли за смъртта, не умира с душата си. Който мисли за смъртта, се пази от грях. Който помни смъртта, не греши.

Из "Поучения на стареца Клеопа"изд. Православно отечество
На изображението-Александър Македонски на смъртно легло