Св. Николай
Велимирович
ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ЧИСТОТАТА НА УМА
Мат.
6: 22 – 23, Зач. 18
От
всички хора на земята най-голяма отговорност пред Бога носи човекът, който се
нарича християнин. Защото на християнина Бог е дал най-много и най-много ще
иска от него. На народите, които са се отдалечили от първоначалното Божие
откровение, Бог е оставил природата и разума – природата като книга и разума
като водач по тази книга. Но за християните, освен природата и разума, е
възстановено първоначалното Божие откровение и им е дадено, чрез Господ Иисус
Христос, ново откровение на истината. Освен това, християните имат и Църквата,
която е пазител, тълкувател и водач и на двете откровения. И най-накрая –
християните имат силата на Светия Дух, Който още от основаването на Църквата я
оживотворява, учи и ръководи. И тъй, докато нехристияните имат един - единствен
талант – разума, който ги води и учи от книгата на природата, то християните
имат пет таланта – разума, древното откровение, новото откровение, Църквата и
силата на Светия Дух. Когато нехристияните пристъпя към
природата, за да я четат и тълкуват, пред тях свети само една свещ –
разумът; когато евреите пристъпя към природата, за да я четат и тълкуват, пред
тях светят две свещи – на разума и на древното откровение; а когато християните
пристъпят към природата, за да я четат и тълкуват, пред тях светят пет свещи –
разумът, древното откровение, новото откровение, Църквата и силата на Светия
Дух. Кой трябва, значи, да вижда по-добре и по-ясно да чете – човекът с едната
свещ или човекът с две свещи, или човекът с пет свещи? Без съмнение е, че всеки
от тях знае да чете по малко, а още по-сигурно е, че човекът с пет свещи ще
може да вижда по-надалеч и по-ясно да чете от първите двама. Но както, когато
онзи, който при пет свещи има пет пъти по-силна светлина, като угаси всичките
пет свещи, тогава остава в по-голяма тъмнина от оногова, който ходи при
светлината на една свещ и тя, единствената, угасне. Защото, когато една и
съща тъмнина покрие очите на двама човека, по-тъмно става пред очите на онзи,
който от по-силната светлина е попаднал в тъмнината. Но и този, който се движи
с една - единствена свещ, т.е. с чист и непомрачен разум, може да излезе от
мрачната долина на живота и да влезе във великата Божия светлина. Но къде -
къде това е по-лесно за онези, пред които свети светилник с пет свещи! И ако
тези, които ходят с една свещ, па се отклонят от пътя и се изгубят в тъмнината,
са неизвиняеми (Рим. 1: 20), какво оправдание ще имат пред Бога
онези, на които Бог е дал в ръцете пет свещи и въпреки това са кривнали от пътя
и са се изгубили в тъмнината? Наистина, от всички хора на земята, най-голяма
отговорност пред Бога носи човекът, който се нарича християнин.
В днешното четиво на Своето Евангелие Господ Иисус ни открива простите и ясни
истини, с които, така да се каже, всекидневно сме заобиколени и не ги виждаме;
тъй прости и ясни истини, та и човек с една-единствена свещ – с дадения от Бога
чист разум – да види и признае.
Господ казва така: Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде
чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво,
цялото твое тяло ще бъде тъмно. Очите са прозорец на тялото, чрез който
то познава светлината, приема светлината и разпознава всичко в светлината. Ако
този прозорец бъде зазидан, каква ужасна тъмница става тялото! Очите са водач
на тялото. Докато този водач внимателно води напред, тялото се движи правилно и
не се отклонява от пътя: краката вървят както трябва, ръцете работят както
трябва и всеки член на тялото изпълнява своето предназначение както трябва. Но
ако водачът се заблуди в тъмнина, в каква ли пък тъмнина ще се окаже воденият!
Ако очите угаснат и престанат да светят на тялото, каква безумна грамада ще
представлява тялото! Тогава за него се затварят всички пътища, краката не
тръгват наникъде, или не вървят където трябва; ръцете не правят нищо, или
правят каквото не трябва; всеки член на тялото върши своето предназначение
както не трябва. Краката се тътрят и с тътрене се опитват да заменят угасналото
зрение; ръцете опипват и с опипване се стремят да заменят угасналото зрение;
ухото по-внимателно слуша и с по-внимателното слушане се старае да замени
зрението. Но всичко е напразно, водените не могат да заменят своя водач.
Настъпват хаос и объркване. Без очи човешкото тяло наистина се превръща в една
непрогледна тъмница.
Вътрешният смисъл на тези думи се открива сам по себе си след следващото
изречение, което гласи: Ако светлината, що е в
тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Не е казано
„светлината върху тебе“, или „пред тебе“, а в „в тебе“. С това
Господ насочва цялата представа за окото и тялото към вътрешния човек, към ума
и душата. Защото окото е аналогия на ума, а тялото – аналогия на душата. В
Свещеното Писание често се говори за зрение на ума и за заслепеност на ума.
Апостол Павел пожелава на ефесяни Бог да просвети очите на сърцето[1]
ви (1: 18). А Псалмопевецът моли Бога: Отвори очите
ми и ще видя чудесата на Твоя закон (Пслм. 118: 18), мислейки за умното
око и вътрешното зрение, с които единствено може да се види Божият Закон. Умът
е око на цялата душа. Умът е прозорец на душата към Бога. Докато умът е чист,
светъл и отворен за Бога, дотогава върху цялата душа се излива небесна
светлина, мислите правилно се въздигат към Бога; всички чувства на нашите сърца
се сливат в любов към Бога и Неговия Закон, всички желания[2],
всички копнежи, всички дела на нашата душа са светли, здрави и насочени към
служение на Бога. Както осветено поле, по което пасе стадото и пастирите са
радостни, и в което вълците, поради светлината, не смеят да навлязат! Чак
когато слънцето залезе и падне тъмнината, вълците се решават да слязат в полето
и да търсят плячка. Осветена от чистия и здрав ум, нашата душа е свободна от
дивите зверове на порока и страстите, които я нападат само тогава, когато я
покрие тъмнината на болния ум.[3]
Когато умът е чист, всичко в душата на човека е чисто и тогава целият човек е
чист. А за чистия човек всичко е чисто (Тит. 1: 15). Но няма съмнение, че във
всеки човек, покрай най-голямата чистотата, има и нечистота. Но човекът с чист
ум не ще да гледа нечистотата. Той насочва своя ум, цялата душа, само към
онова, що е чисто, както вътре в човека, така и във външния свят. И като
насочва своя ум само към онова, което е чисто, човек все повече богатее с
чистота. Колкото повече нашият ум се задържа върху Господа Иисуса Христа, като
съвършена чистота и светлина, то той, а чрез него – и сърцето, и душата стават
все по-чисти, осветени, лъчезарни и прозорливи.
Но когато умът се отдели от Бога, откаже се от Бога, или похули Бога, тогава
светилникът на душата угасва; тогава прозорецът на стаята е зазидан и водачът
на душата се е подхлъзнал от пътя и е паднал в яма.[4]
Колко ли тъмнина настава тогава в душата! Тогава настава лутане, тъпчене и
опипване на сляпо ту по един, ту по друг път. Една моментална мисъл блясва като
магическа искра и се представя като водач на душата, но бързо угасва и предава
водителството на едно мигновено чувство, което отново се сменя с други чувства
или други мисли, или с един, втори, трети копнеж, докато накрая човек падне в
тъмнината на отчаянието. Изнемощялата и помрачена душа тогава се оставя напълно
на водачеството на тялото, което е само тъмнина и слепота без светлината на
душата. И тялото става водач. И слепецът започва да води слепец, докато и
двамата безусловно паднат в ямата.
Горните Христови слова още се отнасят и за родителите и учителите, за народните
водачи и за свещениците на Божията Църква. Родителите са като очи за своите
деца, също така и учителите за своите ученици, тъй и водачите за своя народ.
Ако тези, които вървят отпред, не виждат къде отиват, още по-малко ще видят
онези, които вървят след тях. Ако родителите блуждаят по пътищата, как децата
ще намерят истинския път? Ако учителите изговарят лъжи, как учениците ще узнаят
истината? Ако народните водачи са безбожници, как народът ще бъде благочестив?
Ако Божиите свещеници са нечисти, как вярващите ще бъдат чисти? Тогава върху
всички тях ще се изпълнят пророческите слова, които безброй пъти са се
изпълнявали в еврейския народ: С очи ще гледате и няма да видите
(Мат. 13: 14; срв. Иоан 9: 39). Т.е. ще гледате с телесните си очи духовните
неща и събития и няма да ги видите, защото телесните очи виждат онова, що е
материално, ала духовното око, или умът, вижда онова, що е духовно. Но ако с
нещо духовният взор на ума е заслепен, всичко, което е духовно на небето и на
земята, остава за вас невидимо и непознато, защото гледате само с телесните си
очи. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това
е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно (I Коринт. 2: 14).
Чуйте какво още казва Апостол Павел: А ние имаме ум Христов ((I
Коринт. 2: 16). Блазе на онзи от нас, който може да каже за себе си, че има ум
Христов! Блазе на онзи, който е отхвърлил своя смъртен, колеблив
плътски ум, и го е заменил със здравия Христов разум! Той целият ще бъде
изпълнен с неизказана светлина и целият този свят ще го види потопен в една
голяма светлина, както Моисей [видял] къпината в пламъци. Той с лекота ще
премине през долината на този живот, защото пътят му ще бъде осветен от
най-големия светилник, от най-виждащите очи, от най-чистия ум. Защото Господ казва:
Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака
(Иоан 8: 12). Христос е нашата светлина. Христос
е окото на нашия живот. Който иска да познае живота и да види пътя към
истинския живот, той трябва да гледа през това око. Всяко друго око, повече или
по-малко, е повредено, затъмнено и замърсено и като очила увеличава, или
умалява, или приближава, или отдалечава предметите. Само през Христовото око
всичко – и на небето, и на земята, и в човека, и в тварите, се вижда както си
е. Затова и най-голяма отговорност пред Бога ще имат онези, на които е дадено
всичко да гледат през Христовото око, а не гледат.
Никой не може да слугува на двама господари
– казва Христос по-нататък, – защото или единия ще намрази, а другия
ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Може ли двете колела на колата да
се въртят напред, a двете назад? Може ли човек с едното око да гледа на изток,
а с другото на запад?[5]
Или единият крак да крачи надясно, а другият на ляво? Не може. Така също не
може да се върви към Бога и да се остане в прегръдките на света. Не може човек
да служи на Бога и на греха, защото или ще намрази Бога, а ще обикне греха, и
обратното – Бога ще обикне, а ще намрази греха. За да подчертае тази истина още
повече, Господ я повтаря, само че с други думи: Или към единия ще се
привърже, а другия ще презре. Ако един човек е привързан към Бога, не
може да е привързан към Божиите врагове. А любовта към този свят е вражда
против Бога. Бог иска от нас цялото ни сърце и затова ни предлага в пълнота
Своята помощ и всички Свои дарове. Защото очите Господни обгледват цялата
земя, за да помагат на ония, чието сърце е напълно предадено Нему (II
Пар. 16: 9), напълно – т.е. чисто и освободено от вярата в света, от надеждата
на света, от любовта към света, а е изпълнено с вяра, надежда и любов,
единствено към живия и безсмъртен Господ. Който се стреми към Господа, той
наистина трябва да чувства презрение към всичко смъртно и измамно, към каквато
и да е тленна наслада и привързаност към света. И обратно, който напълно се е
предал в обятията на измамните надежди и обещания на този свят, той напълно ще
изостави и презре Бога. Но недейте се лъга: Бог поругаван не бива
(Гал. 6: 7). Защото, който се отрече от Бога, и Бог ще се отрече от него, и Бог
ще Си остане Бог, а той ще бъде заличен от книгата на живота и в двата свята.
Затова бъди постоянен в предаността към Бога и не раздвоявай сърцето си, а като
си сложил ръка върху плуга в Господнята нива, не се обръщай назад. И щом веднъж
си започнал да бягаш от содомската поквара на света, не обръщай поглед назад,
да не се вкамениш като Лотовата жена, и да не можеш да мръднеш ни напред, ни
назад. И като веднъж си успял да се спасиш от черния египетски фараон, не
пожелавай повече да се върнеш под негово робство, макар на пътя ти към
спасението да застанат препятствия като морето, пустинята, глада, жаждата и
безчислени врагове. Господ винаги върви пред онези, които се спасяват от пожара
на греховния огън, и им отваря път и през морето и през пустинята, и през
гъстите редове на враговете.
Не
можете да служите на Бога и на мамона.
Господ отново иска да затвърди тази първа мисъл: Никой не може да слугува
на двама господари. Т.е. на двама господари, които мислят
противоположно, желаят противоположното, искат противоположното. Праведният
Авраам служил на трима господари (Бит. 18: 2), но тези трима господари били
всъщност един и по дух един. И ние можем да служим на тридесет Божии ангели или
на триста Божии светии, но те не са тридесет, нито триста господари, че даже и
двама господари не са, а един-единствен: това е Божията войска на светлината,
истината и правдата, която е подвластна на един - единствен Господар – Бога. Да
не мислим, значи, че не можем да послужим на двама добри и свети човеци. Затова
Господ обяснява своята мисъл, показвайки, че Той мисли за двама противоположни
господари, които нямат нищо общо помежду си, и са като денят и нощта. Бог и
мамонът – това са двама противоположни господари, на които можем да се предадем
в служба: на Бога – за спасение и живот, а на мамона – за гибел и смърт. Мамон
означава богатство. Това е финикийска дума. Разказва се, че финикийците
били идолопоклонници и имали една статуя, която се наричала така и на която се
кланяли като на божество на богатството. Защо Господ употребил чуждестранна
дума за онова, което е противоположно на Бога? За да покаже Своето дълбоко
презрение към обожаването на богатството и служението и робуването на
богатството. Защото корен на всички злини е сребролюбието (I Тим. 6: 10).
Сребролюбие означава не само страстната любов към среброто, а към всяко излишно
и душепогубващо богатство. Господ можел да каже: „Не можете да служите на Бога
и на лъжата, защото Бог е истина“. Също така, Той можел да каже: „Не можете да
служите на Бога и на грабителството, защото Бог е милост; нито на Бога и на
блудството, защото Бог е чистота; нито на Бога и на завистта, защото Бог е
същинската любов; нито на Бога и на който и да е грях, защото Бог е безгрешен и
противник на греха“. Защо Господ е посочил служението на богатството като
противоположно на служението Богу? Защото служението на богатството ражда,
причинява и прави възможни всички останали грехове и пороци. Който се прилепи с
цялото си сърце към земното богатство, той не ще може да се въздържи нито от
лъжи, нито от кражби, нито от грабежи, нито от клетвопрестъпления, та чак и от
убийства само за да запази и увеличи своето богатство. Нито пък ще може да се
въздържи от завист и омраза към онези, които са по-богати от него. Освен
това, богатството лесно ще му отвори вратите на всички останали грехове и
пороци – пиянство, комар, блуд, прелюбодейство и всякакво безчинство. А като
види, че хората, заради богатството, му се кланят и се боят от него, той ще
престане да се бои от Бога и да се кланя на Бога; ще гледа с презрение на Божия
Закон и на Църквата Божия, и бързо ще стане краен богохулник и богоотрицател.
Ето, значи, защо Господ се спрял точно върху служението на богатството – или
мамона, демона на богатството – като на служение, което най-много се
противопоставя на служението Богу. Служението на богатството води човека към
робуването му и съвсем умъртвява човешката душа.[6]
При друг случай Господ казал: Каква полза за човека, ако придобие цял
свят, а повреди на душата си? Светът е Божий и Божий ще остане, а
богаташът, като умре, ще загуби и света, и душата си[7],
та на Божия Съд ще бъде по-беден от най-бедните аргати и наемници в този живот. Затова казвам ви – говори Господ по-нататък, –
не се грижете за душата си – какво да ядете и да пиете, ни за тялото си –
какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната и тялото
от облеклото?
Затова
казвам ви. Защо? Защото богатството е много
опасно за душата. Защото служението на мамона ви пречи да служите на Бога.
Защото желая вие да бъдете господари на целия свят и на всички твари, за което
и Бог е предназначил човека при сътворението, а не да бъдете слуги на своите
слуги и роби на своите роби. Затова нека да не ви гнети тежка грижа за ядене,
пиене и облекло. По-трудно е да се сътвори тяло, отколкото то да бъде нахранено
и облечено. Бог, Който е направил по-трудното, ще направи и по-лесното. Вашият
Отец знае от какво имате нужда. Неговото око непрестанно бди над вас и
Неговата преизпълнена десница непрестанно се протяга към вас. Не виждаме ли, на
всички страни около себе си, как Творецът храни, пои и облича всяко Свое
творение? Той храни мравките в прахта; Той храни зверовете в планините; Той
храни рибите във водите. Когато застудее, Той праща лястовичките и жеравите по
топлите краища, където ги храни през зимата. Той намира леговище на мечката,
дето да презимува. Той напоява дърветата и тревите, горите и ливадите. Той
оросява всички растения и цветя. Има ли творение на земята, което Бог да е
сътворил и оставил необлечено и голо? Ако не Той, кой облича
лъва и тигъра, вълка и лисицата? Кой уши дрехите на пауна и на гарвана и кой
направи бронята на костенурката и люспите на рибите? Ако не Той, кой даде
вълната на овцете и козината на козите, и четината на свинете, и космите на
вола, и гривата на коня? Кой, ако не Той, е ушил крилата на пеперудата и плаща
на стършела, и ризата на всяка буболечка, която се крие между тревите и
листата? Кой облича всяко дърво с кора и кой така е украсил царевицата? Кой
изприда и изтъкава дреха на цветето в ливадата – такава дреха, каквато нито
един земен цар не е носил? Господ, живият Господ, Който ги е сътворил. И нима
Господ ще гледа на човека само като на доведено дете между Своите
творения? Нима Онзи, Който храни, пои и облича дивите зверове в горите и
тревата в полето, и буболечките между тревите – нима Той може да остави
най-славното Свое творение – човека – гладен, жаден, и гол?
Погледнете
птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират. Е, кой ги храни? Вашият
Отец Небесен ги храни. Не е казано техният Отец, а вашият Отец. За
тях Бог е само Творец, а за вас той е нещо повече – Той е Ваш Отец. Защото вие
сте много по-ценни от тях. С тези думи Христос изтъква несравнимото
достойнство на човека над останалите творения. Не сте ли вие
много по-ценни от небесните птици? Па като сте много по-ценни, нима Бог
ще нахрани своите не тъй ценни и важни творения, а ще забрави да нахрани Своето
най-главно и най-драгоценно творение на света – Своите синове? В края на
краищата, цялата ваша грижа за храна и питие не ще ви ползва с нищо, ако Бог не
даде Своята сила на онова, което вие ядете и пиете. Защото не ви храни хлябът,
а ви храни чрез хляба Божията сила; не утолява водата жаждата ви, а силата
Божия чрез водата. Вие сами от себе си нищо не можете да правите: Па и
кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
Т.е. кой от вас, с хиляди усилия, може да стори тъй, че тялото му да порасте с
една педя повече? И кой от вас може да продължи с една педя живота си на
земята? Цар Давид казва: Ето, Ти си ми дал дни колкото педя!
(Пслм. 38: 6). Не умират ли и онези, които ядат и пият много, както и онези,
които ядат и пият малко? Лакомниците не умират ли по-бързо от постниците? И
дали онези, които ядат и пият, порастват с една педя повече от другите хора? А
като не можеш със своите грижи за храна и питие да добавиш на височината
на тялото си нито една педя, нито пък можеш да продължиш живота си на земята и
с педя време, зарежи излишните грижи за плътта и се предай на грижи за душата,
с която, след разрушаването на тялото, ще отидеш при Бога. Защо се
грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят,
нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл
тъй, както всеки един от тях. Първо Господ посочил птиците, та с това
да засрами онези, които твърде много се грижат за храната. А сега посочва още
по-низшите Божии творения – цветята в полето – та с тях да засрами онези, който
твърде много се грижат за облеклото. А защо Господ посочва точно криновете, а
не някое друго цвете, което Бог е облякъл в не по-малко красота от криновете?
Първо, защото криновете със своята белота, която символизира чистотата, се
отличават от останалите цветя в полето. Тайновидецът Иоан видял Божия Син на
небето като бял Агнец и пред Него голямо множество народ, народ
на праведници, облечени в бели дрехи (Откр. 7: 9 – 15). И второ,
защото Господ желаел да сравни красотата на това цвете с цар Соломон, за когото
се говори, че предпочитал да се облича с бели дрехи. Освен това, Господ
сравнява криновете със Соломон, защото Соломон бил най-богатият и най-славният
цар в древността. И ето, мъдрият и богат цар Соломон, въпреки своите грижи и
старания да се облече от хубаво по-хубаво, не могъл да се облече така, както
Бог може да облече безсловесната трева в полето. Всички човешки грижи не могат
да постигнат онова, което Бог прави със Своята сила. И ако полската
трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече
вас, маловерци! Ако и да е така красив кринът, ето, той не е нищо друго
освен обикновена трева, която днес я има, а утре се изгаря с огън. О, маловерни,
нима като така грижливо Бог облича неподвижната, безсловесната и немощна полска
трева, вас ще остави да ходите голи? О, маловерни, запомнете, колкото повече
вие се грижите за себе си, толкова по-малко Бог се грижи за вас!
Господ
още веднъж напомня заповедта да не се грижим какво ще ядем, какво ще пием и с
какво ще се облечем. Повтаря я, за да ни отучи от свръхмногото и излишни грижи,
които помрачават нашето духовно зрение, заслепяват нашия ум и ни оставят в
тъмнината на този свят, в ръцете на един зъл господар – мамона – отдалечени и
отчуждени от Бога.
Като
имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни (I Тим. 6: 8) – казва апостол Павел. Т.е. като имаме само
онова, което е най-необходимо за нас – за него Бог се грижи, – да не
искаме повече от това, защото грижата за свръхмного, както и за утрешния ден, в
края на краищата ще ни тласне към служба на дявола. И сам Господ ни учи да
искаме с молитва от Бога само хлеб наш насущний, под което се
разбира и духовен хляб, с който всъщност живеят хората. Да не търсим от Бога
никакъв разкош и излишества за нашето тяло. Защото всичко това търсят
езичниците. Т.е. онези, които не знаят за истинския Бог и Неговата
безгранична сила и любов, нито за ценността на безсмъртната човешка душа, нито
за красотата и насладите в Царството Божие и Неговата правда – те търсят
повече, отколкото им е необходимо. И Бог им дава според желанието им, и не им
остава длъжен с нищо, нито в този, нито в другия живот. Цялата си награда те
получават тук, на земята, като птиците небесни и полските цветя. Защото цялата
слава на небесните птици се съдържа в техния земен живот; и цялата красота на
полските цветя е красота краткотрайна във времето. Но за Своите синове, от
сътворението на света, Бог е приготвил Царството небесно и неизказаната слава в
това Царство. Не е, значи, славата на човека в яденето, пиенето и облеклото.
Защото ако в това е славата на човека, човекът щеше да е хиляди пъти по-добре
нахранен, напоен и облечен в този живот, отколкото всички останали творения на
земята, във въздуха и във водата. Но точно затова и самият цар Соломон, в
своята слава, не бил облечен по-добре от полските кринове, та хората да видят,
че неговата слава не е в разкошните одеяния, а в нещо по-високо и трайно; та да
отвърнат своите очи и своите сърца от бързо преминаващата слава на този свят, и
да поискат за себе си онази слава, която им е приготвена и обещана от Бога.
Но
първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се
придаде. Т.е. не искайте от Бога конец,
когато той може да ви даде царска одежда; и не искайте падащите[8]
трохи от масата на Онзи, Който желае да ви постави на Своята царска трапеза.
Той е Цар, а вие сте Негови синове. Искайте онова, което прилича на царски
синове; онова, което някога сте имали, и чрез греха сте изгубили. Търсете съкровища
на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не
крадат. Ако се удостоите да получите най-голямото, без съмнение ще
получите и най-малкото. Търсете Божието Царство, в което сам Бог седи на
престола и царува (Пслм. 102: 19); Царството на благодатта и всяка правда, в
Което праведниците блестят като слънце (Мат. 13:
43), и където няма ни болест, ни печал, ни въздишка, нито смърт. Не бъдете като
блудния син, който, като се отделил от своя баща, пожелал да яде свинска храна,
а искайте да се върнете от чужбина в дома на своя Отец небесен, където царуват
правда и мир, и радост в Светаго Духа (Рим. 14: 17). И не бъдете като Исав,
който за паница леща продал своето достойнство. Нима и вие ще продадете своето
достойнство за паница леща, която светът ви предлага? Нека Господ по Своята
милост ви опази от такъв срам и унижение. Нека Той да пази окото на вашия ум да
не потъмнее и да не бъде заблудено от злия мамон със земно тление и измама.
Нека Той да ви вразуми, та да бъдете като царски синове, които са изгубили
царството, ала които за нищо друго не се грижат, освен за завръщане в своето
царство.
На
една църква в Сирия, построена от император Иустиниан, и днес стоят словата,
които сам императорът заповядал да напишат: Твоето царство, Христе
Боже, е царство на всички векове (Пслм. 144: 13). Да ни помогне
Господ нашият копнеж за Христа да запечата тези слова в сърцата ни. Всичко
друго е второстепенно и не е по-важно. Впрочем, гробът и червеите ще надживеят
всички царства на земята. И когато повече няма да има ни земя, ни земни
царства, тогава праведниците заедно с ангелите на небето радостно ще пеят: Твоето
царство, Христе Боже, е царство на всички векове и Твоето
владичество във всички родове. Затова, нека е слава и хвала, на
най-благия Учител под слънцето, Христос Бог, заедно с Бог Отец и Бог Дух Светий
– единосъщна и неразделна Троица, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
[3] Авва Вениамин се разболял преди смъртта си. Неговите
ученици и почитатели с тъга започнали да се молят край постелята му за
оздравяването му. Като чул старецът за какво се молят на Бога, им казал:
„Молете се да се не разболее моят вътрешен човек; а от това тяло аз не съм
видял никаква полза, докато беше здраво, нито пък сега, като е болно, усещам
вреда“. Алфавитен Патерик (бел. авт.).
[4] „Не се събират облаците, без да духне вятър, нито пък се
ражда страст без помисли – казва св. Марк Подвижник в Добротолюбието. –
Помислите пък са ветрове, които духат в разколебания ум, и вълнуват
чувствителната и пожелателна природа на човека.“ (бел. авт.)
[5] „Както едното око не може да гледа към небето, а другото
към земята, така и умът не може да съедини грижата за божественото и земното.“
Авва Исаия (бел. авт.).
[6] „Беден е онзи, който иска много; ламтенето пък предизвиква
в живота ненаситна алчност. Разгорелият огън поглъща всичкото гориво и никак не
може да се спре, докато не изгори всичко. Така и със сребролюбеца – може ли
някой да го спре?“. Св. Василий Велики. „За сребролюбието“. (бел. авт.).
Източник 
Няма коментари:
Публикуване на коментар