ДВАДЕСЕТИ ДЕН

Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ 

за всеки ден през месеца

Колко радостен е Ангелът-пазител, който те съпровожда в светата Църква, където ти отиваш да се поклониш на твоя Спасител. Това тайнствено място е изпълнено с Божието величие: то е Божий дом и врата към небето. Предвождан от твоя Ангел, ти отиваш да се присъединиш към лика на духовете на блажените и заедно с тях да предстанеш пред Иисуса Христа, Комуто се покланят Серафими, Херувими, Престоли, Власти, Господства, Сили, Ангели, Архангели, Начала; ти отиваш да присъединиш гласа си към техните гласове, като възпяваш песента:"Свят, Свят, Свят е Господ". Това е учението на Църквата, утешителното и възвишено учение! За какво ти говори вярата? Тя ти показва Иисуса Христа на жертвеника, като Агнец, Който се принася в жертва пред престола на Отца. Вярата ти показва Неговата кръв, струяща от Неговите достойни за поклонение рани. Вярата ти показва Ангелите, които поръсват християнските народи с тази кръв, като с живителна роса. Тази мисъл е изпълвала сърцето на свети Йоан Златоуст с възторжена радост - тя трябва да запали и твоето сърце. Тръгни към Иисуса Христа; тръгни заедно с твоя Ангел-пазител към Божествената жертва, моли се заедно с него на достопокланяемата жертва, нека твоят Ангел там ти събере богати дарове на Божието благословение. Без съмнение, твоето сърце ще почувства най-жива радост, когато се моли в храма пред престола на небесния Отец, Който е заобиколен от ликовете на Своите Ангели и заема място между блажените обитатели на небето. Нима това вече не е залог и начало на твоето вечно блаженство? Нека се разтвори и падне завесата на твоето земно същество и пред теб ще се разкрие небесният рай в цялата му слава и с цялото му блаженство. Но тази светозарна гледка е скрита от погледа ти поради тъмното покривало на плътта и благочестивата душа само с очите на вярата я съзерцава, вглъбена, като Ангелите, в благоговеен размисъл. Но какво говоря? Дори и благоговейният размисъл не е достатъчен, душата ни трябва да е проникната от благоговеен трепет. И какво виждам аз?! Ангелите треперят и закриват лицата си пред Царя на славата и нима човекът-грешник, който е прах и пепел, ще дръзне на молитва да надига глава и надменно горд да бъде безмълвен? Нима в гърдите на Адамовите синове има сърце камък? Християнино, покорно се вслушвай в гласа на твоя Ангел. Той те зове за Божествената трапеза пред Господния жертвеник. Побързай заедно с него към Божия дом и по пътя, като се молиш горещо, отправи към небето следните слова: Защо, Ангеле блажени, аз не мога да виждам Иисуса Христа, както ти Го виждаш? Защо сърцето ми не гори с такава любов към Него, както гори твоето сърце? Тогава свещеният жертвеник би бил за мен висш предмет за душевни наслаждения -аз бих намерил там желаните на земята покой и блаженство; там, предвкусвайки небесните радости, аз бих забравил скърбите на земното странстване. Неотстъпно те моля - изпроси ми благодатта на живата вяра, за да мога да видя Иисуса, доколкото това ми е възможно в този земен живот, за да мога да разбера цялата Негова любов и Неговите благодеяния към мен. Ех! Колко ми е необходима тази вяра! Колко много я желае сърцето ми! Изпроси ми Божието милосърдие, моли се с мен, когато започна да се моля на Иисуса Христа пред Неговия свят жертвеник.

Превод от руски: Лалка Тодорова, изд. "ВИТЕЗДА"