Анхиало е сред водещите християнски центрове по българското Черноморие с епископска катедра, фигурираща с незначителни прекъсвания в епархийските списъци и документи от ІV до ХVІ в. По време на римското господство градът е известен като Улпия Анхиало. През византийската епоха става Ахело, а турците по-късно ще го нарекат Ахелу. От 1934 г. градът носи настоящето си име Поморие. Вероятно още през втората половина на ІІ век там е учредена архиепископия. Основател на църковната община в града е епископ Сотас, известен в своето време с пламенните си проповеди срещу монтанизма. Първото, макар и косвено свидетелство за него черпим от „Църковна история“ на Евсевий Кесарийски. Той го споменава във връзка с Елий Юлий Публий, епископ на римската колония Дебелт, по повод ереста на Монтан – фригиец, бивш жрец на богинята Кибела. Въпреки че приема християнството между 135 и 175 г., Монтан се обявява за пророк, чрез който говори св. Дух. По този повод Евсевий цитира едно писмо на антиохийския епископ Серапион, в което са посочени подписите на прелатите, обявили се срещу ереста на Монтан. Епископът на Дебелт се подписал с думите: „Елий Публий Юлий, епископ на колонията Дебелт в Тракия. Жив е Бог на небето: Блаженият Сотас, (епископ) Анхиалски поиска да изгони демона от Прискила, но лицемерите не му позволиха“. Очевидно Сотас е водеща фигура в региона в борбата срещу сектата на монтанистите, защото спомената Прискила, както и Максимила, са две пророчици, най-близки спътници на еретика Монтан. Второ сведение за първият епископ на Анхиало дължим на съчинението „Libellus Synodicus“. Там се твърди, че анхиалският епископ Сотас е свикал поместен събор в град Анхиало срещу ересите на Теодот и на Монтан, на който са присъствали още 12 прелати. За съжаление и в двата документа липсват отправки за прецизна датировка, но фактът, че Елий Юлий Публий нарича Сотас блажен, означава, от една страна, че е канонизиран за светец, а от друга страна, следва, че е покойник по време на подписката на антиохийския прелат Серапион, който е осми по ред епископ на тази катедра от 190 до 211 г. Сиреч, кончината и канонизирането на св. Сотас трябва да се отнесе към средата на ІІ в. Може само да съжаляваме, че паметта на блажени Сотас, епископ на Анхиало, който е бил сред ключовите участници в събора, тъне в забвение и той не присъства в църковния календар.
Уникална антична мозайка в Античен град Улпия Анхиало |
Източници: Книгата на Георги Атанасов
345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)
345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)
Прочетете още - РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО И БЪЛГАРСКАТА ИЛИРИЙСКА ЦЪРКВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар