За християнството в Русия и древната Българска Илирийска църква

Архимандрит Кирил Рилски
Тъй като разпространението на християнството в Русия е станало от изпратените църковни клирици в Русия от Негово Блаженство първо-юстинияновския или българския архиепископ и в църковния живот на руския народ са влезнали в църковната практика свещените обреди и обичаи на древната апостолска илирийска западна църква, то нека да кажем няколко думи за разпространението на християнството в Русия и как са влезнали в църковната практика на руката църква свещените обреди и обичаи на древната западна апостолска илирийска църква, които свещени обреди и обичаи православния руски народ нарича стари.

Християнството в Русия е проникнало много по-рано до руския велик княз св. Владимира. Знаменитият цариградски патриарх Фотий, който е живеел цели осемдесет години по-рано до св. Владимира, пише в своето послание къмто поместните самостоятелни църкви: „Че руския народ с охота приема християнството, който е приел пастири и учители ..." (Правда вселенской церкви о римской и прочихъ патриаршихъ катедрахъ С. П. Б. 1849 година, стр. 151 — 156). Първите проповедници на християнството в Русия са били църковните клирици на древната самостоятелна българска или първо-юстиниановска църква в Илирия, които наедно с християнството са пренесли в Русия и своите илирийски църковни свещени обреди и обичаи, които са влезнали в църковната практика на руската църква и които православния руски народ нарича стари свещени обреди и обичаи. Първата руска митрополия е била открита от негово блаженство българския или първо-юстинияновския архиепископ в древния руски град Вижгород, който се намира недалеко от Киев и сега е в развалини. Руският велик княз св. Владимир, по политически съображения, е подчинил руската църква под каноническата църковна власт на цариградския архиепископ, който веднага вижгородската митрополия е преименувал в киевска, но руските митрополити и подир преименуванието на вижгородската митрополия в киевска от цариградския патриарх, още дълго време продължавали да живеят в стария престолен митрополитски град Вижгород на руските митрополити. Блаженейшите самостоятелни български архиепископи и подир подчинението от св. Владимира на руската църква под каноническата църковна власт на цариградския патриарши престол, не са преставали да изпращат в Русия свои илирийски църковни клирици, които разбирали нравите и езика на руския славянски народ, но това българския блаженейши самостоятелен архиепископ е правил, съгласно църковните канони, с разрешението и одобрението на цариградския архиепископ, под чиято църковна власт е била подчинена от св. Владимира руската църква, както това ние виждаме от руската иоакимовска летопис, в която се говори: „Прислаша (изъ Болгарии чрезъ Цариграда, Владимиру рускому князу) митрополита Михаила вельми ученаго болгарина суща и съ нимъ четире епископи и много иереи, дякони и домственики отъ славянъ.“ (Татищева рус. ист. кн. I стр. 38).

Тук се говори за първия митрополит киевски подир преименуванието на вижгородската митрополия от цариградския патриарх в киевска, защото до руския княз св. Владимира е имало много руски митрополити, които са били изпращани от блажнейшия български самостоятелен архиепископ в Русия, които са имали своя митрополитски престол в древния руски град Вижгород, който е недалеко от Киев и сега се намира в запустяло състояние при р. Днепър.

Даже и самия св. Владимир е бил покръстен в Киев много по-рано от херсонското историческо събитие за което говорят съвременните тогавашни византийски летописи. Херсонското историческо събитие може да се приеме, че това е било провъзгласяването на християнската религия за господствуваща от св. Владимира в руската държава и руския народ започнал масово да се кръщава, а самия св. Владимир си е бил покръстен много от по-рано в Киев. Ако ли св. Владимир да не е бил покръстен по-рано в Киев до херсонското историческо събитие, за което говорят съвремените тогавашни византийски летописци, то пита се, защо св. Владимир е водил постоянно със себе си някакъв си свещеник Григорий? Толкова повече, че и баба му на св. Владимира, св. Олга, е била христянка, която родом е била българка от придунавските места, около сегашния гр. Лом. Та и самия църковен живот на руския народ ясно показва, че първите проповедници на християнството в Русия са били българските църковни клирици, които са били изпращани в Русия от Негово Блаженство българския архиепископ, които наедно с християнството са пренесли в Русия и своите свещени обичаи и обреди на своята западна апостолска илирийска църква, които свещени обичаи и обреди руския народ нарича стари. Подир подчинението от св. Владимира на руската църква под църковната власт на цариградския патриарх, и свещените обреди и обичаи на цариградската църква са били пренесени в Русия, които така също са влезнали в църковната практика на руската църква, които руския народ нарекъл нови свещени обреди и обичаи. Както свещените обреди и обичаи на апостолската илирииска църква са стари, така също и свещените обичаи и обреди на цариградската църква са стари. Но руския народ е наричал стари илирийските свещени обичаи и обреди, защото са били по-рано влезнали в църковната практика на руската църква. До настояще време една голяма част от православния руски народ в църковния живот употреблява свещените обреди и обичаи на древната апостолска западна илирийска църква, които са били пренесени в Русия от първите проповедници на християнството —илирийските църковни клирици. До руския патриарх Никона православния руски народ е почитал и уважавал както едните, така и другите свещени обичаи и обреди на своите православни прадеди. Както едните, така и другите свещени обичаи и обреди на илирийската и цариградската църкви безразлично са се употреблявали в църковната практика на руската църква до времето на руския патриарх Никона, който имал нещастието да послуша лукавия съвет на цариградския патриарх, за да изхвърли из църковната практика на руската църква свещените обреди и обичаи на древната апостолска западна илирийска църква и с това е станал причина да се раздели руския православен и набожен народ на два враждебни религиозни лагера: на старообрядци и православни, когато и едните, и другите са православни. Това зло в църковния живот на православния руски народ тегне на епископската съвест на цариградския патриарх, защото руския патриарх Никон по това дело е бил сляпо оръдие на цариградския патриарх, който лукаво посъветвал руския патриарх Никона да изхвърли из църковната практика на руската църква илирийските свещени обреди и обичаи, които са били пренесени от Илирия на Балканския полуостров в Русия от българските църковни клирици от самото начало на християнството в Русия.

Подир падането на първото българско царство в 1018 год. под политическото робство на Византийската империя, започнали да се изпращат от Цариград чистокръвни гърци, за да заемат българския архиепископски престол в Охрид. Тогава византийците започват унищожението на всички исторически паметници, които са говорили за светлото политическо и църковно минало на българския народ. Българските охридски архиепископи, които са били изпращани от Цариград, и които са били чистокръвни цариградски гърци, за да заемат българския архиепископски престол, са започнали да изхвърлят из църковната практика местните древни илирийски свещени обреди и обичаи и да ги заменяват в църковната практика на българската църква със свещените църковни обреди и обичаи на цариградската църква. Това, което не е могъл да постигне честолюбивия и властолюбив римски папа Николай във времето на св. цар Бориса — да изхвърли из църковната практика от църковния диоцез на първо-юстинияновската или българската самостоятелна църква свещените църковни обичаи и обреди на древната апостолска илирийска църква и ги замести със свещените обичаи и обреди на римската църква — то цариградският патриарх подир падането на първото българско царство в 1018 година е постигнал своя адски план и е изхвърлил из църковната практика на българската църква местните древни свещени обреди и обичаи, които са водили своето начало от апостолската древност в Илирия, и ги е заместил със свещените обичаи и обреди на цариградската църква. Това същото той е искал да направи и в руската църква, за да изхвърли из църковната практика на руската поместна църква свещените обреди и обичаи на българската древна църква, които са били пренесени от Илирия в Русия от първите проповедници на християнството в Русия, до св. Владимира, от илирийските църковни клирици. Цариградският патриарх заради това лукаво е посъветвал тогавашния руски патриарх Никона да изхвърли из църковната практика на руската църква свещените обреди и обичаи на българската църква. Руския православен народ се е застъпил и не е позволявал да бъдат изхвърлени из църковната практика на руската църква древните български илирийски свещени обичаи и обреди, и по такъв начин руският православен народ се е разделил на два религиозни лагера, в каквото състояние се намира и в настояще време.

В руската църква съществуващия древен обичай да носят руските митрополити бели панокамилавки (клубуци) и въобще руското духовенство да носи разноцветни дрехи и много други обичаи, които е приело руското духовенство в най-дълбока древност от нашата западна първо-юстинияновска или българска самостоятелна църква в Илирия, защото никогаш в източните православни църкви не е съществувал обичай да носят митрополитите бели панокамилавки (клубуци) и въобще да носи духовенството разноцветни дрехи. Обичаят да носи духовенството разноцветни дрехи е древен обичай на древните западни апостолски църкви: римската и илирийската.

Цариградският патриарх подир окончателното отпадване от вселенското църковно единство на римския папа в 1054 г.- когато той е заел почетното место по преимущество на чест, на отпадналия от вселенското църковно единство на римския папа, в православната вселенска църква, когато цариградския патриарх се е освободил от църковния авторитет на римския папа, то той, за голямо съжаление на целия православен мир, е започнал да се отклонява от древните църковни традиции на православната вселенска църква и да нарушава св. църковни канони за да услужва на политическите интереси на елинската народност. За да услужи на политическите интереси на елинската народност, цариградският патриарх, като се е възползувал от политическите обстоятелства, е изместил местния църковен клир на древните апостолски църкви: александрийската, антиохийската, иерусалимската и илирийската, като го е заместил с гръцки църковен клир, който не е разбирал езика и не е разбирал нравите и обичаите на местното православно население на тези древни апостолски църкви. А древната апостолска българска първо-юстинияновска църква цариградският патриарх Самуил I в 1767 година е закрил временно, и тя е престанала да функционира до 1870 г.

Малко след свършването на кримската война в 1854 г. от отоманското правителство се издаде знаменития хати-хумаюн, който даваше свобода и равноправие на всички поданици на турската държава, безразлично на вяра и народност. Православния български народ подаде просба до отоманското правителство, с която искаше да се възстанови древната охридска архиепископия-патриаршия, на която отоманския султан Мустафа III в 1767 г . беше отнел гражданските привилегии, по настояването на тогавашният цариградски патриарх Самуил I, който противоканонически беше завладял всички църковни области на древната апостолска българска или първо-юстинияновска църква в Илирия, въпреки осмото правило на третия вселенски събор. Православният народ и църковните клирици, които населяват църковния диоцез на древната западна апостолска илирийска църква, се обръща с просба до отоманското правителство и искат да се повърнат гражданските привилегии на древната апостолска българска самостоятелна църква, на която са били отнети от отоманския султан Мустафа III в 1767 г., по настояването на тогавашния цариградски патриарх Самуил I, слепият служител на елинизма. Справедливото отоманско правителство като е разгледало справедливата просба на православния народ и църковните клирици, които населяват църковния диоцез на древната западна апостолска българска или първо-юстинияновска самостоятелна църква в Илирия в Македония, на основание императорския архив намират за справедлива просбата на православния народ и църковните клирици и повръщат гражданските привилегии на древната българска самостоятелна църква в Македония, с императорски ферман от 28 февруари 1870 г. Гражданската власт може да отнема и да повръща само гражданските привилегии на поместните самостоятелни църкви, но църковните привилегии, които са дадени на поместните самостоятелни църкви от вселенските събори, никаква духовна и светска власт не могат да ги отнемат и унищожават, защото църковните привилегии са вечно неизменни, както и църковните области на поместните самостоятелни църкви, от които се състоят техните църковни диоцези, си остават вечно неизменни, съгласно осмото правило на третия вселенски събор. 

Прочетете още- Истината за древната българска църква