архимандрит Серафим
Аз те виждам кат светица
бледа,
във любов изгаряща сама,
майко, как в прозореца
все гледаш
и ме чакаш в нощната
тъма.
Колко безпокойно
принадничаш
през стъклата — с поглед
тъй готов!
Ти не умори се да обичаш,
без да искаш същата
любов.
Върна ли се от стъгдите
хладни мрачен,
недоволен в родний кът,
ти ме срещаш със обятия,
жадни
да ме милват и да ме
тешат.
Колко често аз съм те
обиждал
с тъмен взор, с навъсено
лице!
Колко често аз съм
недовиждал
ласката на твоите ръце!
Помня, как съм в яд
задълбочавал
бръчките по твоето чело!
С ропота си колко съм
вгорчавал
мъката на твоето тегло.
Ти поплачеш ... но пак
отминава
облакът, и нищо не личи
...
И пак същата любов
изгрява
в сълзите на твоите очи.
Майко, ти си също кат
светица
с мисли святи и с
любов света!
Твоят кръст е кръст
на мъченица,
твойта скръб — на
праведник скръбта!
Всяка грубост нежно
ти прощаваш.
Всеки удар кротко
срещаш ти;
и въздишките си
спотаяваш,
и любов в очи ти пак
трепти.
Ти забравяш всички
огорчения
и с усмивка блага на
уста
ми поднасяш всякога
смирена
своитe най-хубави цветя.
Ти не търсиш радости
за свойто
бедно, вечно любещо
сърце.
Ти щастлива си,
когато мойто
щастие милваш в
своите ръце!
Цял живот над теб да
бдя и страдам,
пак не бих ти върнал
любовта.
Тя е твойта мъка и
награда.
Тя е твоят нимб във
вечността.
Майко, що ли да ти
дам в отплата
за безкрайния ти
жертвен жар?
Тебе може Бог сал в
небесата
да те награди с
достоен дар!
1 коментар:
Прекрасно!
Публикуване на коментар