СВЕЩИЦА

архимандрит Серафим

Аз виждам те ... Ти влизаш, майко свидна,

с благоговеен страх във Божий храм

и носиш свещ за Майката Господня —

и с тиха вяра я запалваш там.

Свещта гори ... и свети... и догаря,

и трепкат в трепетния неин плам

лицата на светците пред олтаря.

Заставаш ти пред святите икони

сама кат свещ със пламък във очи.

От тях сълза подир сълза се рони.

Ти молиш се и цяла си в лъчи.

Свещта струи в лицето ти сияние,

и в него твоят цял живот личи —

той преданост бе, обич и страдание.

О майко, в моя жизнен път безлъчен

ти беше свещ пред моя тъмен взор.

И всякога, когато бях измъчен,

аз пак се връщах в тихия ни двор.

Ти срещаше ме също кат светица

с любов, без упреци и без укор,

догаряща във жертва кат свещица . . .