архимандрит Серафим
В очите ти кротки, о
мамо,
аз виждам да свети
душата ти.
О, гледай ме, гледай!
Туй само
аз искам — да милвам ръката
ти.
Ти плачеш, че скръбен бе
пътят,
по който ти скръбно бе
кретала,
и сълзи душата ти мътят,
душата, с коя ми бе
светила!
Но не, не плачи!
Прегърни ме!
Аз пак съм при тебе,
самотната.
О маминко, благослови ме
с таз груба десница —
работната!
Няма коментари:
Публикуване на коментар