архимандрит Серафим
Очи смирени, майчински
очи,
в които обич се таи
огромна!
Очи, наведени над люлка
скромна,
де рожба се усмихва и
мълчи!
Очи, познаващи едничка
жажда —
да палнат огъня си в
детский взор
и там всадят безкрайния
простор.
Очи, в които любовта се
ражда!
Очи, де Бог се тихо
отразява
кат връх планински в
езерни води.
Очи, де саможертвата
изгрява.
Очи със тихий блясък на
звезди.
Очи, де няма никаква
утайка.
Очи на собствената моя
майка!
 |
| Художник: Никола Маринов |
Няма коментари:
Публикуване на коментар