ПРОГЛЕЖДАНЕ

архимандрит Серафим

В душата ми денят залязва,

и морен търси моят взор

напразно в празния простор

поне звезда да се показва.

На скърби облаците гъсти

покриват тъмний небосвод.

По струните на млад живот

играят непознати пръсти.

И вместо тонове, стенания

заплакват тихо във нощта,

че днес празнувам аз скръбта

и мойте гости са страдания.

Te търсят моите обятия

и шепнат; „Скръб е твоя дом!

Но знай, че тъжен е псалом

животът и на твойте братя".