ЕДНА КАРТИНА

архимандрит Серафим

Една картина някога видях —

пред портите на мраморни палати

стои жена смирена, непозната

и чака милостиня с поглед плах.

О тоя поглед, знак на нищета,

роден в мизерия и цъфнал в глад,

преминал сякаш през самия ад,

той иде тук и търси . . . съвестта.

И засрамен, човeк се в себе вглежда,

че вижда той пред себе си сестра,

оставена без обич и надежда .. .

И днеска виждам ази по света

отвред все таз картина да поглежда.

Но вий кажете: де е съвестта?