архимандрит Серафим
Една картина някога
видях —
пред портите на мраморни
палати
стои жена смирена,
непозната
и чака милостиня с
поглед плах.
О тоя поглед, знак на
нищета,
роден в мизерия и цъфнал
в глад,
преминал сякаш през
самия ад,
той иде тук и търси . . .
съвестта.
И засрамен, човeк се в
себе вглежда,
че вижда той пред себе
си сестра,
оставена без обич и
надежда .. .
И днеска виждам ази по
света
отвред все таз картина
да поглежда.
Но вий кажете: де е
съвестта?
Няма коментари:
Публикуване на коментар