НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Св. Николай Велимирович

Евангелие за служението и страданията на Сина Божий

Марк 10: 32 – 45, Зач. 47

    Смирението на нашия Господ Иисус Христос е също толкова удивително, колкото и Неговите чудеса, включително и Възкресението – чудото на чудесата. Облякъл Себе Си в робско човешко тяло, Той станал слуга на своите Слуги.

   Защо хората се правят на по-големи и по-добри от Него? Ето, нито тревата в полето се прави на по-голяма и по-добра от това, което е, нито рибите във водата, нито птиците във въздуха се правят на по-големи и по-добри от това, което са. Защо хората се правят на по-големи и по-добри, отколкото са? Защото, наистина, някога са били по-големи и по-добри, отколкото са сега, та неясното чувство за това ги кара да се величаят и превъзнасят, па макар и в примка, която сам дяволът затяга и отпуска.

       От всичко, което може да се изпълни и научи, смирението е най-трудната наука за човека. Затова Господ е показал от ясно по-ясно, като слънце, както с думи, така и с пример, та никой да не се съмнява в неизмеримата важност на смирението в делото за спасението на човека. Затова [Господ] дошъл в човешко тяло, в каквото се облякъл Адам за наказание след грехопадението. Безгрешният Господ и Творец на невидимите и светли херувими се облякъл в дебелата и груба дреха на осъден – самото това не е ли ясна и достатъчна лекция за смиряването на грешните човеци? Но тази същата лекция Господ повторил и с това, че се родил не в царския дворец, а в овчарска пещера; и с това, че общувал с презрените грешници и сиромаси; и с това, че измил нозете на Своите ученици; и с това, че доброволно приел върху Себе си всички страдания и накрая изпил и най-горчивата чаша на мъките върху Кръста.

И въпреки това хората най-трудно са разбрали и най-неохотно са усвоили тази очевидна лекция за смирението. Даже и самите Христови ученици, които всекидневно са гледали кроткия и смирен Господ, не могли да проумеят Неговата кротост, нито да усвоят Неговото смирение. Тяхната заетост със самите себе си и грижата им за тяхната собствена чест, слава и награда се проявявали даже и в най-страшните моменти, когато това било най-малко уместно. Но те се проявявали и в тези мигове по Божие допущение, та през вековете и пред поколенията да се виждат цялата слабост, цялото духовно падение, разслабеност и нищожност на човешкото естество [след грехопадението]. Така например, когато Господ е изрекъл страшните думи: По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие, Петър поставя пред Господ въпроса за личната награда на учениците Му: Какво, прочее, ще стане с нас (Мат. 19: 27)? В друг случай, когато Господ пак изрекъл пред учениците Си пророчеството за предателството, страданията и убийството на Сина Божий, учениците, като вървели по пътя заедно с Него, се препирали помежду си кой е по-голям. Знаейки мислите им и като слушал тайните им разговори, Христос взел едно дете, поставил го между тях, прегърнал го и ги укорил, задето се препират за първенство (Марк 9: 31 – 37). Така и при Своето последно пътуване за Иерусалим, когато Господ още по-подробно говорил за Своите страдания, предсказвайки, че Син Човечески ще бъде предаден на езичниците и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне – в тази свещена и страшна минута, когато Господ на Славата предсказва Своето крайно унижение, змията на гордостта отново вдига своята глава и подтиква двамина от първите ученици към такава молба, която прилича повече на подигравка с честните и страшни Господни страдания. За този последен случай разказва днешното евангелско четиво:

       И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори какво ще стане с Него. Това не е първото, нито второто, а последното предсказание на Спасителя за Неговото скорошно мъченичество. Идвайки от Галилея за Иерусалим, за да не се върне повече в слабо човешко тяло по същия път, Господ припомня на Своите ученици онова, за което вече им е говорил много пъти. Защо толкова им напомня едно и също нещо? За да изкорени от тях и последния микроб на гордостта, която Той видял още в началото и която точно в този случай се появила. И още, за да не би тези страшни събития да ги изненадат и съвсем да ги разочароват и да убият всяка надежда в сърцата им. Така Неговата ясна прозорливост във всичко предсказано, което има да стане, ще им свети като тайнствен и чуден лъч и ще осветява и сгрява техните души тогава, когато настанат мрачните мигове на временната победа на грешниците над Праведника. Накрая и за това – да ги подготви за техните страдания и техния кръст, защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото (Лк. 23: 21)? И ако Мене гониха, и вас ще гонят (Иоан 15: 20). Той първи отива на страдание. Той дава пример на всички. През последното Си пътуване за Иерусалим Господ изрекъл това на Своите ученици не само с думи, а и символично. Защото при евангелист Марк, преди днешното евангелие, се намира и това чудно отбелязване: Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. Изглежда, че Той, противно на обикновеното, вървял пред тях, за да им покаже с това както Своето доброволно приемане на страданията и покорността на волята на Отца, така и Своето първенство в страданията. Значи, и учениците трябва да следват божествения Първенец в страданията и доброволно, както и Той, да вървят към своя мъченически край. А учениците Му били  смаяни, защото не разбирали унижението и смъртта на Онзи, Който толкова пъти се показвал пред техните очи по-силен от хората, от природата и от легионите демони. И следвайки подире Му, бояха се, макар и не разбирайки, но предусещайки, че всичко това, страшно и неразбираемо, за което Той толкова пъти им е говорил, трябва да стане.

Ето, възлизаме за Йерусалим и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците. Всичко това, само след няколко дена, се сбъднало дума по дума и точка по точка. Такова точно предсказание е могъл да направи само Онзи, пред Чиито очи няма завеса между днешния ден и бъдещето, Онзи, Който вижда какво ще се случи, също тъй ясно, както и онова, което вече е станало. Възвисен над природните стихии, Господ Иисус бил възвисен и над времето. Събитията през всички времена били открити пред Него, както ставащото на улицата – пред обикновения наблюдател. Онзи, Който можел да види цялото минало на самарянката и цялото бъдеще на света до края на времето, могъл лесно и ясно да види какво ще се случи с Него в продължение на няколко дена, от  деня, когато за последен път слизал със Своите ученици от иудейските височини към Иерусалим. Когато учениците, по човешки, очаквали от Него все повече и повече чудеса, все повече и повече слава, Той виждал Себе Си вързан сред многолюдната тълпа, поруган, оплюван, окървавен и разпнат на Кръста. Пред последното и най-голямо чудо Той трябвало да стане измет на света и оплюта играчка на най-долните грешници в света. Преди възнасянето на Небето, той трябвало да слезе дълбоко под земята, под гроба, до дъното на ада. Преди възнасянето в небесна слава и възкачването на престола като Съдия на небето и земята, Той трябвало да претърпи бичуване и срам. Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, не може да принесе много плод (Иоан 12: 24). Без страдание няма възкресение, без унижение няма възнесение. Цели три години Той обяснявал на Своите ученици и ето че преди самата раздяла с Него се оказало, че не са Го разбрали. Защото ето с какво искане застават пред Него двамина от първите апостоли: Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Ето какви мисли и желания изпълват тези ученици в самото навечерие на великата трагедия на техния Учител! Ето колко окаменяла и огрубяла е човешката природа, която Изцелителят Господ искал да облагороди и обоготвори! След толкова силното Негово подчертаване, че първите ще бъдат последни и последни – първи, след толкова повтаряне на поученията за отбягване на светската слава и първенствуване, след толкова пъти показване на примери на смирение пред Божията воля, и най-после – след страшното предсказване на Своето крайно унижение и незаслужени страдания – тези двамина ученици, и то двамина от първите, се осмеляват да искат от Господа свята лична награда и своята лична слава! Ето, те не мислят за предсказаните мъки на Господа, а само за предсказаната Негова слава. Те желаят за себе си лъвския дял от тази слава – единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на възцарилия се Господ! Какви приятели са тези, които не се измъчват от предстоящите страдания на техния приятел? Вие сте Ми приятели (Иоан 15: 14), им казал Господ! А те сега се отнасят небрежно към Неговите страдания и искат своята част, и то твърде голяма част, от онази слава, която Той ще получи след унижения, пот, кръв, страдания и болки. Те не предлагат своето участие в Неговите страдания, а само в Неговата слава.

Ала защо да съдим тези двама братя? Ето, всичко това станало, за да се открие дълбокото изкривяване на човешката природа. Иаковото и Иоановото искане на слава без страдание е искане на всички Адамови потомци – винаги същото искане на слава без страдание. Когато Господ говорил за Своята бъдеща слава, винаги подчертавал и страданията, предхождащи тази слава. Но Неговите апостоли, както и всички други хора, желаели някак си да прескочат тези страдания и да попаднат в славата. За хората, непосветени в тайната на Христовите страдания, и до ден днешен въобще не е ясна връзката между страданието и живота, между мъките и славата. Те винаги биха искали по някакъв начин да отделят живота и славата от страданията и мъките, и първите да благословят и приемат, а вторите да прокълнат и отхвърлят. В този случай, това същото се опитали да направят Иаков и Иоан. И в този си опит те не показали само своята лична слабост, а слабостта на целия човешки род въобще. А Господ точно това желаел – нито една слабост на Неговите ученици да не остане неоткрита заради общата полза за целия човешки род, за когото Той дошъл като Лекар и източник на здравето. Чрез апостолите е открита слабостта; чрез апостолите е показан методът на  Христовото лечителство; чрез апостолите, най-накрая, са показни и Христовите здраве и сила. И в този случай Господ отново е поставил пред учениците Си картината на Своите страдания и картината на Своята слава. За Зеведеевите синове това било изкушение, на което те се били поддали. Именно – избрали славата, а страданията отхвърлили. Господ, преди да се издигне на Кръста, искал да изцеди и последната капка гной от душите на Своите ученици. Неговите слова за страданието и прославянето въздействали като силен натиск върху душите на тези двоица и от това притискане и последната капка гной на гордост се изцедила от техните души. Тази духовна операция Господ извършил над Своите най-обични приятели заради тяхното и заради нашето здраве. Та никой от нас да не помисли, че ако известно време се е въздържал от зло, постил, давал милостиня и призовавал Господа на помощ, вече е изцелен от греховната разслабеност. Ето, тези двама апостоли три години неразделно пребивавали с Господ, гледали Неговото лице, слушали учението Му от Неговите уста, видели Неговите чудеса, яли и пили с Него, и въпреки това, в края на краищата показали в себе си неизлекуваните рани от суетата и самолюбието, от земното и плътското мъдруване, и от духовното неразбиране. Те все още мислили не по християнски, а по еврейски, т.е. те все още вярвали в земното царство на месията и Неговата земна победа над неприятелите, и в Неговите светска слава и сила, подобни на славата и силата на Давид и Соломон. О, християнино, помисли и се загрижи – как ще изцелиш себе си от тези рани и как ще достигнеш съвършено смирение и покорност на Божията воля, щом като тези двама дивни братя, за три години, в непрестанно лично общение с живия Господ, не могли да постигнат това? Те постигнали това по-късно, когато огненият Дух Божий слязъл в техните сърца и разпалил в тях любовта към Христа. Тогава те не жадували за слава без страдания, а срамувайки се от своята предишна суета, с цялото си същество участвали в страданията на своя Господ и доброволно приковали сърцата си на Кръста на своя Приятел.

       Но да чуем какво отговаря Господ на молбата на тези ученици: Но Иисус им рече: не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. Колко преблаг и кротък е Господ! Всеки обикновен смъртен учител би се изпълнил с гняв към такива Свои ученици и би викнал: „Махнете се от мене, защото сте неспособни за духовната наука. Три години ви говоря и обяснявам, а вие още продължавате да говорите като глупци!“. Впрочем Господ им отговорил ясно, но все пак кротко и благо: Не знаете какво искате. Т.е. вие не мислите духовно, а плътски; не търсите Божията слава, а вашата слава. Вие още не сте наясно кой Съм Аз и какво е Моето Царство. Но ето, Аз Съм Месия за Всички народи и Спасителят на живите и мъртвите, и Цар на единственото невидимо Царство, в Което всеки човешки род ще бъде само една част от него. Безчетните ангелски войнства се радват само от това, че могат да се нарекат слуги в това Царство. На серафимите и херувимите в подножието на Божия престол през ум не им минава да търсят първенство в това Царство. Последният в Моето Царство е по-велик и от най-големите и славни царе на този свят. Не знаете, значи, какво искате. Ако знаехте Моето Царство, вие нямаше да мислите за своя ранг в Него, а единствено за пътя, който води към Него; за страданията и мъките, за които Аз винаги ви говоря, винаги, когато говоря за Царството. Затова ви питам за онова, което е по-важно и по-полезно от вашите суетни грижи и желания: Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Господ тук има предвид чашата на смъртта и кръщението с кръв, т.е. мъченичеството. Това е третото кръщение – първото е Иоановото кръщение с вода, второто е Христовото – с вода и Дух, а само на някои се дава кръщение с кръв, т.е. мъченически венец. Несъмнено кръщението с кръв е свързано с най-великата жертва, ала и с най-великата слава. С това кръщение предстояло да се кръстят и Христовите апостоли. Затова Господ насочва вниманието на учениците Си главно към предстоящото им мъченичество. Защото няма нищо по-страшно и по-душегубително от отстъплението в мъките и отричането от Христа. Когато Иуда предусетил унижението и страданията на своя Учител, се отрекъл от Него и с това погубил себе си завинаги. Защото и той напразно очаквал възцаряването на Христа в Иерусалим, а с това – своята слава и награда, па като усетил, че вместо корона Христос ще понесе трънен венец, той избягал и се сдружил с онези, които изглеждали по-богати и по-славни на този свят от Спасителя.

       На Христовия въпрос Иаков и Иоан без колебание отговорили: Можем. Този отговор все пак доказва, че тяхната любов към Господ била голяма. Несъмнено този страшен Христов въпрос за чашата и кръщението е подействал на двамата братя, както горчивото лекарство на болния, бързо да отрезнеят и бързо да се засрамят от своите мисли за слава, тогава, когато трябвало да мислят за страданията. Недостижимо вещ в ръководенето на човешките души, Господ, така да се каже, мигновено обърнал душите на Иаков и Иоан, насочвайки ги от мечтанието за слава към подготовката за страдания и смърт. Какво чудно и възвишено поучение и за всички нас – християните! Когато въображаемо се издигнем в безсмъртното Христово Царство, и с мислите си скитаме из Него, търсейки своето място и своя ранг, Господ ни задава същия въпрос, който е поставил на Зеведеевите синове, а именно: Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Той винаги ни вразумява и ни насочва да се грижим не за небесния град, в който още не сме пристигнали, а за неизминатия  път, който стои между нас и този град. Първо трябва честно да се понесат всички страдания, па тогава да се влезе в славата. Напразни са всички наши сънища за слава, ако, неподготвени, ни сполетят страдания и ние се отречем от Господ. Тогава, вместо слава ни очаква срам и вечна гибел вместо живот. Блажени са всички онези между нас, които на Христовия въпрос дали могат да пият чашата със страданията заради Него, винаги са готови с отговора: „Можем,  Господи!“. А за това кой ще седне от дясната Му страна и кой от лявата, не ни е необходимо да знаем. Смиреният Господ казва: Не зависи от Мене. А когато възкръсне и се възнесе, Той като Бог ще бъде Съдия на живите и мъртвите. Но сега, докато е още в смъртно и непрославено тяло, в скромното положение на слуга на целия свят, и сега, когато стои пред главното изпитание на Своето смирение и Своята съвършена покорност на волята на Отца, пред ужасните унижения и страдания, Той не иска да определя и да се разпорежда за местата и честта в Своето бъдещо Царство. Като Човек Той не иска да отнема от Себе си онова, което Му принадлежи като Бог. А когато изпил горчивата чаша и се кръстил с кърваво кръщение, преди самото Свое издъхване на Кръста, Той се осмелил да обещае на покаялия се разбойник рая. Та с това свое поведение да научи хората на смирение, винаги само на смирение, без което цялото здание на спасението ще бъде съградено без основи. Заявеното на Господ: Не зависи от Мене, въобще не може да се тълкува в смисъл, че Син Божий е по-ниско от Отца и по божество в Царството небесно, както го тълкували някои еретици. Защото Онзи, Който е казал: Аз и Отец едно сме (Иоан 10: 30), не може да противоречи на Себе Си. Думите: Не зависи от Мене могат да се изтълкуват правилно само когато се отнесат към времето, а не към вечността. По времето на Своя понижен чин на човек в тяло и в мига пред най-голямото Свое унижение Господ Иисус, по Своята добра воля и заради наша поука и нашето спасение, не желаел да притежава онези права и всичката онази сила, които после, като възкръснал и прославен Господ Победител, е показал. След като възкръснал, след като се прославил в плът, след като победил сатаната, света и смъртта, Господ казал на Своите ученици: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята (Мат. 28: 18). Но към цялото това тълкувание трябва да се добави и още нещо, което показва премъдрото и всеобхващащо отношение на Господ към домостроителството на човешкото спасение. Той иска да покаже, че при Бога няма пристрастие, няма лицеприятие, защото Бог не гледа на лице (Рим. 2: 11). Господ иска да каже, че апостолите не трябва да бъдат толкова самоуверени в своето спасение и прославяне само поради това, че са се нарекли Негови апостоли. Защото и между самите апостоли може да се намери някой, който ще погине. Царството е приготвено за всички онези, които в този живот се покажат достойни за него, без какъвто и да е оглед на звание и на външна приближеност до Христа, или на каквито и да са роднински връзки по плът с Него, каквито имали тези двамина братя – Иаков и Иоан. Смирение до самоотричане[1] и страдание до смърт – това са две лекции, които Господ иска да насади в сърцата на Своите ученици, изтръгвайки из тях корените на гордостта, самомнението, самонадценяването и суетата.

       И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. Негодуванието на десетимата не дошло поради техните по-духовни и по-възвишени представи за Христовото Царство от представите на Иаков и Иоан, а от обикновена човешка завист. Защото нима може да се помисли, че Иуда Предател е имал по-възвишени представи за Христа и Христовото Царство от Иаков и Иоан? Защо Иаков и Иоан да се възвисяват над останалите? Това бил прикрит въпрос. Това е главната подбуда за негодуването и протеста на десетимата против двамината. Чрез своето завистливо негодувание десетимата апостоли неволно се показали единомишленици с Иаковата и Иоановата представа за неразбирането на духовното Христово Царство и Христовата небесна слава. Но известно е, че Господ не е избирал най-мъдрите от мъдрите на този свят за Свои ученици, а напротив –  най-простите от простите. Той постъпвал така, та и в това да се проявяват силата и величието на небесния Герой. Той избрал най-малките, та от тях да направи най-големите; избрал най-простите, та от тях да направи най-мъдрите, избрал най-слабите, та от тях да направи най-силните; избрал най-презрените, та от тях да направи най-славните. И с тази трудна задача Господ се справил също тъй блестящо, както и с всичко останало. И в това се проявили не по-малко Неговата сила и чудотворство отколкото при утихването на бурята и умножаването на хляба. Показвайки ни слабостта на Христовите ученици, боговдъхновените евангелисти постигат двояка  цел: първо – чрез това ни показват и нашите собствени слабости; и второ – показват великата Христова сила и Неговия метод на лечение и спасение на хората.

Сега, след като и другите десет ученици проявили своето неразбиране за Христовата слава и същевременно своята неизлекуваност от обикновената човешка завист, Господ използва случая още веднъж, за да научи всички на смирение.

       А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

       Ето новия ред на нещата! Ето новия обществен устав, непознат и нечуван в езическия свят преди Христа! Между езичниците господарите са господствали със сила и големците владеели чрез авторитета на своята власт или потекло, или богатство, а всички останали им се покорявали от страх и им служели с трепет. Те се считали за първи, старши, по-възвишени и по-добри само защото чрез положението си, властта и честта се издигнали над останалите хора. Господ отхвърля тази мярка и установява служението като мярка за първенство между Своите вярващи. Не е първи онзи, който в човешките очи е най-възвишен, а онзи, който поради добротата си е приет в най-много човешки сърца. Короната сама по себе си не дава първенство, нито богатството и силата дават старшинство в християнското общество. Званието и положението са празни по съдържание, ако не са изпълнени със служение към хората в името Христово. Всички външни знаци и символи на първенство са само една шарения за гледане, ако първенството не е заслужено със служение и не е оправдано със служение. Който със сила се задържа на върха, остава там за кратко, а като падне, може да се спре само на дъното. Който с богатство купува своето старшинство, приема почести от човешкия език и ръце, но заедно с това и презрението на човешките сърца. Който със сила стои над другите хора, стои върху вулкан от омраза и завист, докато вулканът не изригне и той не пропадне в него. Но между вас няма да бъде тъй, заповядва Господ. Защото такъв ред не е от доброто, а от злото; а вие сте синове на светлината. Между вас да царува първенството на любовта и да властва старшинството на любовта. Онзи от вас, който най-много служи на своите братя от любов, той е първи в Божиите очи, и неговото първенство е вечно и на този, и на онзи свят. Смъртта няма власт над любовта, нито над нейните плодове. Който чрез любовта получи първенство в този живот, той ще го запази и в другия; и няма да му се отнеме, а ще му се увеличи и потвърди с потвърждение, което не умира.

       Онези, които знаят колко злини е докарала, и до ден днешен докарва, борбата за първенство, ще разберат колко благотворно е Христовото учение. Чрез него се извършва най-големият и най-благословеният преврат в човешкото общество, откакто то съществува. Замислете се само какви биха били хората, ако се сравняваха по добродетели, по величието на служението и любовта, вместо да се сравняват по сила, богатство, разкош и външни звания. О, колко от онези, които се имат за първи, за миг биха станали последни; и колко от онези, които се имат за последни, биха станали първи! О, каква радост би владяла в човешките сърца и какъв ред, мир и хармония! Всеки би се надпреварвал да послужи на другите, вместо да владее над тях. Всеки би побързал да помогне, вместо да граби и отнема. Всяко сърце би се изпълнило с радост и светлина вместо със злорадост и тъмнина. Тогава дяволът със свещ би търсил безбожници и не би намерил. Защото, където царува любовта, там Бог е виден и разбираем за всекиго. А че това учение не е утопия и неосъществим блян, показват последните в днешното евангелско четиво Христови думи: Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. Нашият Господ не е дал на хората нито една заповед, която самият той да не е изпълнил до съвършенство, и така да даде пример за подражание на всички. Заповедта за служение на хората Господ изпълнявал през целия си живот на земята и по начина на Своето идване на земята, и със Своята смърт, най-после и със Своята непрестанна деятелност чрез Светия Дух след Своята смърт, и Свето преславно Възкресение. Със Своята смърт Той дал живота Си в откуп за мнозина. Той не казва за всички, а за мнозина, което означава, че някои няма да приемат Неговата любов, нито пък ще оценят Неговата Жертва. Неговото служение от любов стига до страдание и смърт. Защото, който служи от любов, а не по някаква необходимост, той не се отрича от смъртта[2]. И поради това, че Христовото служение на хората не е ограничено по време, нито от страданията, нито от смъртта, то има характер на съвършена изкупителна жертва. С такова съвършено служение Господ е изкупил хората от дяволската власт, от греха и смъртта. Но това Свое служение Господ не би могъл нито да започне, нито да завърши без превеликото и ненадминато Свое смирение. Бидейки Първи във вечността, той направил Себе си последен, явявайки се в света като слуга и роб, та чрез служението на хората да достигне отново Своето ненадминато първенство и така да покаже на хората пътя към истинското първенство, към благородното и вечно старшинство. Едни хора приели със сърцата си този пример на Божия Син и по Неговия пример, в Неговото име, напълно се предали от любов в служение на хората, а други презрели Неговия пример и Неговото учение. Какво станало с първите и какво – с вторите? За това ни разказва историята на Христовите апостоли.

       Иуда отхвърлил и учението, и примера Христови, и завършил срамно и позорно този живот, като се обесил, а останалите единадесет, които със сърце приели словата на днешното Евангелие за смирението и започнали да подражават на примера на Учителя в служението от любов, се прославили и на земята, и на небето, и във времето, и във вечността. Като Иуда преминали и всички онези, които отхвърлили учението и примера Христови; а като останалите единадесет апостола са преминали всички онези, които приели спасителното учение и подражавали на ненадминатия пример. Хиляди юди е отгледала историята на човечеството, но и хиляди хиляди православни и верни ученици и последователи на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. И както Господ със Своя край победил кратковременната земна история, така Той ще победи накрая целокупната и дълготрайна история на света. Войската на спасените и прославени Негови следовници ще бъде несравнимо по-велика от войската на Неговите врагове и дяволски приятели и богоборци. О, дано и ние да се намерим във войската на спасените и прославените! О, дано и над нас да се смили Господ Иисус в последния ден, когато слънцето внезапно помръкне, за да не засвети никога вече! Сладки и животворящи Господи, преди да настъпи този ден, прости греховете ни! Презри всичките ни дела като нечисти и нищожни и ни спаси само по Твоята неизмерима милост, поради която си дошъл на земята, за да спасиш нас, недостойните.

       Слава на Тебе велики и чудни Господи, заедно с Отца и Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица  – сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
 Източник: http://misioner.com