В СТАРАТА ЧЕРКВА

Змей Горянин

Иконите са много стари
и гледат с кротост и любов;
блести в сияние над олтара
спасителният кръст Христов.
От юг, през малкия прозорец,
се спускат морави лъчи, –
и тихо е, а сякаш горе
на ангел песента звучи.
Аз чувам я и ми е леко,
забравям всяка мисъл зла, –
и ме отнасят надалеко
безшумни ангелски крила.
Над пропасти непроходими
лети духът ми възроден
и шепна Божието име,
и чувствам Бог, че бди над мен…
1946г.