Митрополит Климент за възпитанието и образованието на жената и за нейната роля в семейството

... А семейството е наистина велико и свято нещо, любезна Доро. То е свещен храм Божий, в който се приготовляват бъдущите съдбини не само на чадата, но и на цели народи, на цяло человечество. Ограничено в тесните предели на къщата, семейството обхваща цялото човечество. То е цял народ, цяла държава, цял свят. От семействата се образуват обществата, народите, царствата, всичкият човечески род. Това, което се върши в скромната сфера на домашното огнище, служи за основа на общественият и народен живот. Каквито са семейства, такива биват почти винаги обществата, народите, цялото човечество. Това чудо семейството го прави чрез всичките свои наредби, но особено чрез възпитанието на децата — тези бъдущи деятели и строители на народните, държавните и общочеловеческите съдбини.

Но в чии ръце най-много и почти изключително биват къщните наредби, особено възпитанието на малките деца? — В ръцете на майката, на стопанката. Мъжът, колко и да е твърд, разумен, пестелив и разпоредитилен властелин вкъщи, но неговото влияние за вкъщните наредби, колко и да се вижда силно, могъществено, би останало суетно без онова на стопанката. Душата на къщата във всяко едно отношение е майката. Особено в делото на възпитанието на малките деца майката е незаменима. Бащата, колко и да обича чадата си, колко и да е благовъзпитан и учен, макар и да има най-положителни педагогически познания и способности, но всичко това малко полза би принесло на малкото дете пеленаче без майчините грижи, защото у мъжът липсва онова, което прави човекът с кротост и търпение да пренася най-големите жалби, да бъде способен за най-велики подвизи, за най-голямо самоотвержение и което ний можем без преувеличение да наречем най-свято, божествено нещо у жената е именно — майчината любов. Велико и свято нещо е родителската любов. Но в тази любов венецът е майчината любов. Всички знаем от опит колко труд, колко безпокойства, какви душевни мъки и треперания, колко горещи сълзи, какви молби към Бога, колко самопожертвования костува на майката отглежданието на малките деца, как тя трепери денем и нощем над малкото си детенце. В това отношение никой, решително никой— нито бащата, нито братът, нито сестрата, нито някоя друга жена — не може да замени майката. Само майката и никой друг е способна да се посвети целеничка на своето мило детенце; само майката е в състояние да жертвува себе си за чадото си.

Но, любезна Доро! Това малко, безпомощно детенце, над което майката така трепери денем и нощем, за което се жертвува цяла-целеничка, е бъдущият гражданин или гражданка, будущият обществен и народен деятел, будущият носител на народните идеали, будущият строител и защитник на народните съдбини. Ще рече, когато майката носи на ръцете си или държи в прегръдките си своето детенце, тя носи на ръце и държи в прегръдки бъдущият гражданин или гражданка? Когато се грижи за доброто на чедото си, тя се грижи за доброто на цели общества, на цял народ, един от деятелите на който ще бъде това нейно детенце? Когато трепери над чедото си, когато цяла-целеничка се жертвува за него, тя трепери над бъдущите съдбини народни, жертвува се за тия съдбини, строител и пазител на които ще бъде детето ѝ. Да, любезна Доро! Каквото и да казваме за жената, както и да гледаме на нея, но в нейните ръце са съдбините на всинца ни — и на богати и сиромаси, и на честити и злочести, и на цели общества, цели народи, цели царства. . . Великият френски писател и педагог от 17-то столетие (родил се е през 1651 година, а е умрял през януарий 1715 год.) с превъзходното педагогическо съчинение („Телемах“) сме запознати още от училището, и именно Фенелон, в своят „Трактат за възпитанието на девойките“ казва между другото: „На жените лежат длъжностите, които са основите на всичкият човечески живот. . . Жените са главната причина за добрите и лошите нрави почти на целият свят.“ Знаменитият славянски педагог, моравецът Коменски (родил се е през 1692 год., а е умрял 1774 година), в своето прочуто съчинение, което е известно под името „Велика дидактика“, туря за основа на всяко добро и сериозно възпитание и образованието на домашното огнище, което той нарича „майчина школа“, т. е. пак майката. Не по-малко великият и знаменит педагог, бащата на съвременната педагогика, както справедливо го наричат, Песталоци, родил се е в Цюрих — в Швейцария — в началото на 1746. Баща му е бил италианец, който най-добре и най-вярно е разбрал онова голямо, незаменимо от никого другиго възпитателно и образователно значение и влияние, което жената може да има в семейството и в обществото, настоява в своите велики педагогически съчинения („Вечер на един пустинник“, „Леонард и Гертруда“, „Как Гертруда възпитава децата си“ и др.) да се даде възпитанието и образованието на народът в ръцете на майките, като доказва, че „домашното огнище е училището на човечеството“, че „без намесата на жената е невъзможно никакво истинско възпитание и усъвършенствование на обществения, а следоваемо - и на народния живот“. То и съвременната педагогическа наука само оттогава е взела истинско направление, от когато е усвоила великата идея на великите педагози (Коменски, Песталоци, Фенелона и др.) и е наченала да изисква пълното прилагание на тая велика идея, т. е. откогато признала, че никакво добро и правилно възпитание и образование на бъдущите поколения не може да има, ако първоначално не бъде то в ръцете на жената.

Ето, любезна Доро, какво велико и свято нещо е семейството, домашното огнище, ето какви велики и святи са обязаностите на жената в семейството, ето колко е високо призванието на къщовницата. И наистина, какво по-велико и по-свято на света може да бъде от това призвание? Каква по-благородна, по-свята, достойна на човека работа? Блазе на това семейство, стопанката на което така гледа на своите обязаности и на своето домашно огнище! Блазе и на тоя народ, който има такива стопанки!

Ние почитаме, покланяме се на великите мъже, които със своят гений, със своите неуморни трудове — било по науката, било по други разни обществени и политически поприща — са помогнали за общото благосъстояние, дали са подтик на общественото и народно развитие и усъвършенствование. Но ако има, любезна Доро, деяния, които най-справедливо да заслужават нашето дълбоко удивление, почитание и сърдечна благодарност, пред които трябва всинца да коленичим с най-дълбоко благоговение, тези деяния са деянията на една честна и разумна майка, които тя върши в семейството, особено по отглеждането и възпитанието на децата.

Да, свято и велико е призванието на жената в семейството, свети и велики са нейните обязаности. Но ако, за да стане човек чизмарин или хлебарин, иска се известна подготовка, колко повече подготовка трябва да има жената, за да може тя напълно да отговаря на толкова великото свое призвание, да изпълнява, както трябва своите толкова свети и велики обязаности?

Каква прочее трябва да бъде подготовката на жената?

Тя трябва да има: 1-о) Добро възпитание, 2-ро) Сериозна наука и 3-то) Просветеното и съвестното съчувствие и съдействие на мъжът. Дали тези три работи наистина са нужни, необходими за жената, за да може тя да отговаря на призванието си, и защо са ѝ нужни, за това ще имам чест, любезна Доро, да Ви поговоря в идущото писмо, ако, разбира се, благоволите да ме удостоите със снизходителното си внимание.

 Из архива на Васил Друмев (Климент Търновски)

Рисунка на Илия Бешков