Завистта е нетърпимо зло - нека го избягваме. Тя е
внушение на змията, изобретение на демоните, сеитба на врага, залог за мъки,
препятствие към благочестие, път към геената, лишение от царството. Завистта
слага ясен печат на лицето на завистливеца - у него очите са сухи и замъглени,
а бузите увиснали, веждите свити, а душата смутена: всичко това лишава
завистника от ясна представа и съждение за нещата. За него не е похвална
добродетелната постъпка; без значение е силата на речта, важна по мисъл и
благозвучие; нищо изобщо, няма достойно, което да заслужава внимание и
съревнование. Както ястребите, прелитайки над много ливади, покрай множество
красиви и благоуханни места, се стремят към нещо зловонно - и както мухите
преминават всичко здраво и бързат към разваленото: така и завистливите не гледат
на светлостта на живота, не ценят заслугите, нападат само нагнилото. Ако пък
се случи някой в нещо да сгреши- нещо, което често се случва с хората, те
разтръбяват това навсякъде и искат с него да оценят и узнаят човека. С това
завистливецът се уподобява на некадърен художник, който рисува портрет с
изкривен нос, с някакъв белег или някой природен недостатък, като че ли е плод
на изживяно страдание.
Завистливците са
изкусни да осмеят похвалното, да претълкуват доброто в зло, да оклеветят
добродетелта, да я представят като
порок, да я отрекат духовно. Така за тях мъжественото е дързост, целомъдрието –
нечувствителност, справедливостта - жестокост, благоразумието - коварство!
Който обича блясъка, клеветят го, че има груб вкус; който е щедър - наричат го
разточителен; пестеливеца пък го считат за скъперник. Някои считат тези, които
страдат от завист, по-вредни и от отровните гадове - защото отровният гад само
с ухапване влива отрова в тялото, а завистливците са способни само с поглед да
стопят врага си. Лицемерието е рожба на завистта, защото престореността се
среща предимно в хора, които са завистливи; то е прикритие на завистта. Кой,
обаче, от завист е в сила да намали съвършенствата на ближния си? При това
завистливецът, разяждан от скръб, изтощава сам себе си.
Как да се спасим от
това зло? Ако от завистта, като от извор, текат за нас: духовна смърт, лишения
от блага, смешение на законите, нарушение на приятелството, отричане на всичко
добро, отчуждаване от Бога - то нека послушаме Апостола, как ни съветва за
това: "Да не бъдем пустословни, един други да се не дразним, един другиму
да си не завиждаме" (Гал. 5:26). И по-нататък: "Но бивайте един към
другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости
в Христа" (Еф. 4:32).
Из книгата"Духовни
бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар