СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ- ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ И ТВОРЧЕСТВО

В основата на всяка лична придобивка, на всеки семеен успех, на всеки обществен разцвет, на всяка национална култура и на цялата световна цивилизация, безспорно, лежат личности и трудове, таланти и идеи, подвизи и саможертви. Това социално правило и исторически закон важат и за църковния живот през вековете на миналото: златните столетия на църковната история са жертвено дело на богоозарени люде, подвизи и саможертви. Огромната духовна съкровищница на Църквата; неизчерпаемият морален капитал на нейните строители; вековното мирогледно ръководство и влиянието върху бита на народите - всичко това е плод и дела на: велики духове, чисти сърца, строги съвести. неуморими труженици, жертвени служители, живели и работили при благодатно озарение свише! Сияйна денница в това бляскаво съзвездие от църковни пионери е свети Йоан Златоуст - красота на Църквата и чест на нейния клир. Трудно е да се говори и рисковано е да се пише за този знаменит мъж на християнството, защото звездицата не може да описва слънцето, нито пък да разкрие светлината му - затова прав е бил приснопаметният дядо Софроний Врачански, когато е писал по този повод дословно следните думи: "Не е възможно никой друг да представи добрините и похвалите на великия пастир святаго Йоана Златоустаго, ако не бъде вторий Златоуст, защото неговите добрини превъзхождат человеческата сила". Вековете и поколенията след Златоуста и до днес не са посочили неговия равен двойник; силата, обаче, която е сътворила, оформила, крепила и ръководила Златоуста в живот и творчество, и днес не отказва помощта си на онзи, който би пожелал, според силите си, в скромни размисли, да засегне и характеризира този гений и светия на Христовата църква.

Свети Йоан Златоуст се е родил в Антиохия велика, столицата на Сирия, през или около 347 година. Той бил син на Секунда, главен военачалник на сирската армия, и рожба на Антуса, най-благородната аристократка на столицата. Началното въведение в писмо и реч и първичното разкритие на сърце и добродетели - отрочето Йоан получило от своите високообразовани и рядко благочестиви родители: от дома се почнало неговото възпитание и образование - там се сложила основата на неговото служение и подвиг. Йоан бил предмет на големи грижи. Знатният произход, високото обществено положение, богатото материално състояние и културното родителско съзнание, дали широка възможност на младия Йоан да развие всестранно своите големи дарования и да се оформи като гений на вековете. Той имал нещастието да остане в ранна юношеска възраст сирак по баща - благочестивата му майка, въпреки младост, красота, богатство, знатност и съблазън, останала вдовица до гроб: предпочела физически да тлее, но духовно да цъфти, като се пожертвувала всецяло за бъдещото възпитание и образование на едничката си рожба, която за нейна утеха била образ и подобие на баща си. Този подвиг на Антуса бил високо оценен от всички - от него се удивили и християните, поразили се езичниците; а Ливаний, виден представител на угасващото езичество, трогнат от тази майчина жертва, се провикнал: "О, ако езичниците биха имали такива майки, езичеството никога не би загинало! Свети Йоан изучава богословие при Диодора Тарсийски; слуша философия при Андрогафа в Антиохия; следва красноречие при знаменития ритор Ливания. Неговото трудолюбие, любознателност и успехи удивляват другарите му, трогват учителите му: - когато запитали побелелия и прегърбен Ливаний, кого счита за достоен наследник на катедрата си - той с въздишка отговорил, че такъв безспорно, е даровитият Йоан, но за жалост, казал, християните рано ни го отнеха! На двадесет годишна възраст даровитият Йоан завършил науките си и бил готов да се посвети на служба. Радостта на майка му от този бляскав успех и солидна подготовка била безгранична. Той встъпва в живота закърмен с вяра и любов, възпитан в истина и правда, развит всестранно в дарованията си и запасен с обширни познания - и избира за служебно поприще на живота си адвокатството: кариера завидна за онова време, която била врата към висши служби в империята - па и талантът му го насочвал към нея. За късо време младият адвокат добива голямо име в средата си и спечелва широка клиентела пред съда - скоро, обаче, се разочаровал от избора си: служебните порядки и професионалните похвати на това служение били несъвместими с неговото кристално нравствено съзнание и мистико-аскетични настроения. Тази криза на духа му и тази борба в живота му, не останали чужди за окото и сърцето на майка му - тя догадила интимната мечта на Йоана и забелязала погледа му към пустинята. Сърцата на майката и сина се разбирали без думи - раздялата е била невъзможна: и възпитаният син дочакал последните дни на своята родилка, която заради него се лишила от всички блага, които суетният свят изобилно и предлагал. След смъртта на майка си Йоан продава и раздава богатото си наследство на бедни и страдащи в живота; поема пътя на усамотението и лишенията и се отдалечава в един манастир из околностите на Антиохия – далеч от шума и суетата на света, настрани от злобата и съблазънта на хората! Тук цели четири години той живее в сферите на мистиката и се калява в подвизите на аскетиката - дните му текат в молитва и пост, в размишления и самообразование, в съзерцание и усъвършенствуване. Възвисил дух в девственически размисли и калил тяло в монашески послушания, Йоан възмечтал за пълно отшелническо и ангелоподобно битие - той напуща манастира и се отправя за една пещера в сирските планини, където прекарва други две пълни години в пълно самоуединение! Пустинята станала втора майка за Йоана - но Йоан не бил роден за чедо на пустинята: промислително, било поради изнурено тяло, било поради въпиюща народна нужда, било поради крайна църковна необходимост, отшелникът трябвало да напусне пещерата и да се върне в шумната Антиохия - такава била волята Божия!

Църквата Христова посрещнала мистичния Йоан с майчина радост и отворени обятия - неговата широка култура и духовен опит били жизнена нужда за нейния живот и мисия: и тя тържествено го посвещава и въвежда в новозаветно левитско служение - ръкополага го за дякон през 381 година. С ревността и словото на Стефана, той се посвещава от душа на дяконично служение на малките Христови братя - поверяват му делото на благотворението в целия диоцез на Антиохийската църква. От тук започва славата на този знаменит мъж и страданията на тази мъченическа душа. Йоан служил като дякон цели пет години - благословен е бил този стаж за неговото класическо служение като пастир. През тези години написал и знаменития си трактат "За свещенството" - книга, която е цяло евангелие за пастирско достойнство и живот, за клирическо служение и творчество през всички времена и за всички служители на Христа. Жизнено приложение на неговите идеи Йоан ни дава в своето презвитерско служение от 386 до 397 година, пак в родния си град и страна - години на клирическа ревност и отечески грижи; години на бляскава проповед и завидна слава; години на апостолска служба и широко благотворение. В Антиохия, градът на удоволствията и суетата; градът на шума и съблазънта; градът на страстите и метежите - енергичният пастир прониква в тайните гънки на човешката душа; прозира в скритите пазви на живота и света; разкрива пътищата на порока и добродетелта: проповедта му пленява хиляди души, благотворението му спасява множество домове. Циркът почва да пустее, а театърът почва да се изпразва - храмът, обаче, гъмжи от народ, и от амвона се лее слово дивно, което извиква ту възторг, ту сълзи, ту унес в човешките души! Паметни са за Антиохия; исторически са за омилетиката; ръководни са за пастирите беседите на презвитера Йоана, произнесени пред антиохийци през време на бунта им против императора. Необузданият нрав на антиохийци породил голям метеж в града и провинцията - законът бил потъпкан и короната оскърбена: вандалски били смъкнати и изпочупени статуите на императора Теодосия Велики и съпругата му Флацила - огън и жупел висели над града и бунтовниците! Само магическото слово на Йоана успокоило развилнелите се духове; освободило града и околността от междуособици; спасило Църквата и империята от сътресения; свалило от бесилката множество души. Този дивен дар слово и тази рядка пастирска ревност не останали без оценка още за своето време - антиохийци просто обожавали духовния си наставник и учител, а една благочестива старица, в мистичен унес от обаятелното му слово, пресича го в храма, сред проповед, с достойни за него думи; "Златни са устата ти, сине", - от тогава и до днес той носи вече заслужено дивното прозвище "Златоуст"!

Славата на красноречивия пастир и величието на добротворството му прескачат стените на Антиохия и границите на Сирия дори се оказват за тях тесни: името и талантът на църковния вития достигат до ушите на императора Аркадия; славата на неговата проповед и дейност кръстосва столицата. В 397 година умира цариградският архиепископ Нектарий. По мнението и разположението на държавния глава, на сенаторите, на народа, на болшинството от клира, въпреки болните амбиции на завистливи претенденти, за най-достоен кандидат, по талант, заслуги и живот, за този върховен църковен пост, бил посочен и поканен антиохийският презвитер Йоан. Антиохийци не искат да се разделят с пастиря си, нито пък Сирия желае да се прости със славата си. Па и сам Йоан едва ли не клетвено е ангажиран да не се разделя с клир и паство. Царската заповед, обаче, не търпи промени - презвитер Йоан с хитрина е изведен вън от Антиохия и почти насилствено отведен в Цариград. Главен виновник за това отвеждане, оценка и повишение на антиохийския проповедник, църковната история сочи евнуха Евтропий - виден сановник и пръв министър на държавата в онези дни. Цариград посрещнал свети Йоана Златоуста с неизразим възторг и трогателно "осана" - макар същата столица само след няколко години да го изпратила жестоко на смъртно заточение с рев "разпни го"!

В онези дни работите на Църквата и държавата не били в надеждна насока и прав път. Безволието на императора, своенравието на императрицата, ежбите между сенаторите - породили тиранията на властолюбеца Евтропий. Светщината, пък и либерализмът, на патриарха Нектария били разстроили идейно, морално и дисциплинарно живота на Църквата. Всичко това дълбоко смутило душата на новия архипастир и било крайно несъвместимо с кристалната съвест, клирическо съзнание, служебна ревност и строг характер на великия светител. Тук е завръзката на неговата трагедия в столицата, която му причинила много терзания и мъки, но му сплела нетленен венец за вековете! Новият първосветител на столицата, с рязкостта на пророка Илия и със строгостта на кръстителя Йоана, почнал от амвона на храма да лее огнено слово против духовни и мирски лица, против големи и малки хора, които се били облекли в мантията на лицемерието и служели съблазнително на порока. В проповедта и дейността си, той не пощадил никоя личност и никакво зло: от Църквата, от двореца, от сената, от аристокрацията и от тълпата. Новата Ниневия се намерила под словестния бич на новия Йона - всичко се стреснало и замислило; мнозина получили заслуженото; много работи се изправили; множество души се вразумили - партия, обаче, от съскащи люде се оформила против Йоана и книжнически почнала да го следи в живот и слово, за да го обвинява и съди! Първите стъпки от служението на свети Йоана в Цариград се изразили не само в изобличителна проповед против злото, но и в отечески грижи за паството - всичко честно и страдащо било под неговото бащинско око: всичко разкаяно и вразумено могло да се приюти в обятията му. Още с встъпването си в архиепископския дом, той разпродава богатата и скъпоценна мебелировка на предшественика си; съкращава службите в канцеларията до търпимост; премахва всякакви срещи и пищни угощения; и от средствата и икономиите на всичко това, той съгражда и обзавежда една църковна болница и основава редица други богоугодни и човеколюбиви институти. Голям мистик по мисъл и строг аскет по настроение - свети Йоан водел пословично скромен и твърде уединен живот, въпреки високия сан, особеното му служебно положение и изключителните му блага и привилегии. Винаги сам се хранел крайно просто; никого не обичал да приема на гости; нито пък обичал да гостува някому; обличал се много скромно; отменил даже протоколи свързани с поста му, които при предшественика му Нектария избили в крайности. Тези разбирания и привички на Божия служител му създали много горчивини от различни хора, много подозрения и критики се породили около тях, против него, от хора със свободни нрави и гузни съвести. Високият идеализъм, ангелската чистота, апостолското смирение, изобличителната проповед, широкото добротворство, строгата дисциплина, всенародната обич, гръмката слава на столичния светител Йоана, не се понравили и смутили слабохарактерния Аркадий, развратената Евдоксия, тиранина Евтропий, оплетени сенатори, много суетни дами, някои завистливи събратя, провинени клирици и някои неискрени монаси - завистта и жестокостта се съюзили и мълнията на порока и суетата сразили този ангел в плът на земята. Такава е съдбата на онези, които искрено носят истината и жертвено служат на правдата! И странно, и жално, и демонично - свети Йоан Златоуст е веч на подсъдимата скамейка, съден е и невинно осъден, като Христа, от изобличени грешници и завистливи събратя, на жестоко заточение и почти на явна смърт!

Босфорът е лента от красоти; бреговете му са страница на пъстра история; вековете му се кръстосват от много слава и не малко позор; в редовете на последния е и съборът при селото Дъб, близо при Халкидон, на Мало Азийския бряг. Тук е съден и осъден свети Йоан Златоуст и пратен на заточение! Съборът съставил километрически акт от обвинения - едни лъжливи, други преувеличени, трети умишлени. Липсвало, обаче, най-важното обвинение за оригенизма на 3латоуста - поводът за свикването на събора и основанието за присъдата. На този събор играли трагична роля: наивният Епифаний Кипърски, честолюбивият Акакий Берийски, завистливият Севериян Габалски и жестокият Теофил Александрийски- първият увлечен от старческа доверчивост; вторият оскърбен, защото бил гостен от Златоуста с фасул без зехтин; третият, защото не бил посочен за архиепископ на Цариград; а четвъртият, че правото на първенство от древност в Изтока за Александрия е накърнено от столицата, а главното, че той не бил на мястото на Златоуста. Събор по-многочислен бил събран в защита на Йоана. Светската власт била, обаче, на страната на противниците му. Опроверженията не били взети под внимание, обвиненията ги приели за истина. Присъдата, колкото и чудновата, била утвърдена от императора като законна. Безволният Аркадий нямал критичен ум да разбере параванната роля на събора и низката политика на жена си - той не виждал, че има пред себе си сбор от лукавници и нова Иродиада. Присъдата смутила столицата, масата била пред вълнение. Златоуст се предал тайно на властта, отвели го нощем в Мала Азия. На другия ден тълпата обкръжила двореца със страховити викове, а през следващата нощ земетресение раздрусва всичко: гузната Евдоксия посред нощ събужда императора и иска да се върне изгоненият праведник, защото затова Господ ги наказвал. Участниците в събора напускат Босфора без време: Теофил тайно избягал, а Севериан бил позорно изгонен -стихията на масата била страшна! Пратеникът от двореца с писмо стига и връща заточеника - истината възкръсва, правдата побеждава, народът е в радост. Църквата ликува! Босфорът не може да побере посрещачите, и бреговете гъмжат от люде -праведният архипастир е между любимото си паство!

Кратка била радостта на Църквата и временно успокоението на Златоуста - лукавият не напуснал позицията си и отново почнал да отправя стрели към Йоана. Драматичните събития около Босфора не смутили духа на Златоуста, нито пък изменили природата му: той останал непроменен в живот и служба, слово и поведение, към себе си и другите както по-рано. Угодливи човеци направили статуя на суетната Евдоксия, като място на прославата и бил определен площадът пред катедралата. В неделен ден се подело шумно тържество около статуята; езически сцени и игри се развихрили на площада; богослужението в храма било силно смутено. Златоуст се качил на амвона и безпощадно забичувал светотатственото ликуване на виновницата и участниците в тържеството. Речта на светителя парализирала идолопоклоническото празненство, но  започнала втората Голгота за великия пастир! Озлобени хора обвинили проповедника, че започнал словото с думите: "Пак свирепствува Иродиада, пак се беснува; пак иска тя главата на Йоана!" Това окончателно решило съдбата на столичния архиепископ - старите обвинения възкръснали и нови били пуснати в бесен ход; той трябвало да избира или кръвопролитна междуособица, или смъртно заточение. Смирението му подсказало последното; не искал никаква човешка защита; предал се тайно на властта и поел пътя на изгнаничеството. Столицата пак се раздвижила - и върховете и низините били в смут. Ден след изгонването на праведника се подпалила катедралата "Свети Апостоли"; пожар унищожил палата на сената; огън заплашвал сградата на двореца; наскоро се появило силно земетресение; в околностите паднал опустошителен град; бедствия постигнали някои върли врагове на Златоуста; скоро напуснала живите и Евдоксия; почнало се гонение на Иоановите привърженици; някои били осъдени и на смърт - във всичко това много мистични души виждали пръста на Провидението! В същото време свети Йоан в зной и студ, в глад и жажда, в немощ и болест, в лишение и гавра, крачел изповеднически към далечната Армения - Кукуза; това е първият град на неговото заточение! Златоуст е любимец на паството си, не само в свобода и слава. В окови и под присъда, той става за него мъченик и светия, а местопребиваването му култ за поклонение: в Кукуза Златоуст е отрупан с писма и посещения, с пари и приношения от много лица и страни. И той пише и отговаря, просвещава и благотвори, мисионерствува между персите и освобождава с откуп пленници! Това съчувствие и тази дейност дразнели властта и, въпреки вандалски противодействия, влиянието на заточеника не отслабвало: това предизвикало отдалечаването му в най-крайния пункт на империята - Питиунт. Това преместване съкратило живота на изповедника - силите му го напуснали и той бил пред мъченическа кончина. При град Коман той почувствувал края на живота си; помолил конвоиращата го стража да бъде отведен в храма на "Свети Василиска"; тук свалил пътническите дрипи и се облякъл в единствената си нова дреха; принесъл сърдечна изповед към Бога и се причастил със Светите Тайни; и след малко, в блажено примирение, произнесъл заветните думи: "Слава на Бога за всичко" и умрял. Това станало на 14 септември 407 година, фарисеите и книжниците не убиха Христа на Голгота, а Го прославиха - така и враговете на Златоуста не унищожиха Йоана в заточение, а го увековечиха: защото името и животът на Златоуста в заточение са двойно пo-велики, отколкото името и дейността му през свобода! Само три десетилетия след смъртта му били достатъчни, за да стане той пред лицето на Църква и народ почти канонизиран мъченик и светия: в 438 година мощите му били донесени от Коман в Цариград и погребани при катедралата "Свети Апостоли". Бреговете на Босфора пак почернели от народ и водите му гъмжели от кораби с посрещачи: мощите на брега са били благоговейно приети от императора Теодосия II, син и наследник на Аркадия и Евдоксия, който пред целия народ, на колене изпросил прошка от светителя и мъченика за прегрешенията на покойните му родители спрямо него! Тази е развръзката на една църковна трагедия, и този е краят на един заветен живот.

ТВОРЧЕСТВО И ХАРАКТЕРИСТИКА

Около името, живота, творчеството и заслугите на свети Йоана Златоуста е създадена грамадна литература на разни езици, в много отрасли на богословското знание. Неговото пък богословско творчество съставлява тринадесет грамадни тома богословска книжнина, която засяга разни области на богословската наука. Атина заслужено от древност се слави със своя Демостен; Рим справедливо от векове се гордее със своя Цицерон; Изтокът законно отвреме се краси със своя Ливаний, обаче, над това съзвездие от стари и знаменити ритори, стърчи с ослепителни лъчи слънцето на красноречието - свети Йоан Златоуст: ненадминат оратор в историята на риториката и неподражаем проповедник във вековете на омилетиката! Нека приведем необходимите основания за тази почти панегирична характеристика за този преславен мъж и светия: 1 - сам Ливаний считал, че единствен негов ученик, който може да го замести по талант, успех и бъдеще, това бил безспорно младият му студент Йоан; 2 - същият Ливаний публично изразил дълбоката си и сърдечна тъга, че най-даровитият му питомец Йоан бил загубен за езичеството и спечелен мирогледно за християнството; 3 - няма културен народ и църква, които да не са се приобщили към мъдрото проповедническо съкровище на Златоуста, било в превод, било в подражание, било в школовка; 4 - не може да се посочи значителен християнски проповедник, който да не се счита благодарен ученик на Златоуста в слово и перо, в подражание и дейност; 5 - трудно може да се открие съвършен светски оратор, който да не се е заинтересувал от Златоуста и неговия талант поне езиково и технически; 6 - самото име Златоуст, запазено през толкова векове и през многобройни поколения, е една поразителна гаранция за реалността, дивността и влиянието на неговия гений, слава и заслуги! И днес неговото огромно многостранно и богоозарено творчество буди възхита в читателя по своите идеи, чувства и мисли - и разкрива прелест по своя език, стил и художество, както за душата на вярващия християнин, така и за ума на любопитния езичник.

Духовните творения на свети Йоана Златоуста са класически по мисъл, класически и по език - в тях има разновидно богословие: и догматика, и апологетика, и история, и екзегетика, и етика, и пастирология, и сектология, и литургика, и каноника. Над всичко това, обаче, той изпъква като класически тълковник на нравствения елемент в Библията и затова справедливо е да се счита, и се счита, цялото му богословско творчество за популярна енциклопедия на християнската нравственост. Този ценен труд, почти целия, е въплътен в класическа по форма и техника, по изложение и съдържание, по език и стил църковна проповед, която му е създала неоспорима слава и първенство между проповедниците на Църквата и християнството във всички времена, места и народи. Въпреки превратностите на съдбата и злобите на времето, духовната съкровищница на православния християнски свят съхранява около хиляда беседи от Златоуста, всяка от които не е по-малка по обем от една до две печатни коли - по съдържание всякога пъстра, разнообразна, сочна; кръстосана от библейска основа, православен дух и народностна насока; засягаща винаги и едновременно, както идеи от Библията, така и прояви от живота. В идеологичната разработка на проповедта той прилага библейско - традиционният метод - за него Божественото откровение и църковното учение са обилни извори на знания и добродетели, откъдето сърцето с вяра и разумът с послушание черпят жива вода, за да напоят пресъхналата от грях човешка душа. Това е догматизирано правило в православната омилетика и завет за църковния проповедник. Светът и неговата мъдрост също са богат източник за проповедта - ролята им, обаче, е само спомагателна!

Куриозно би било да се намери поместна църква и християнски народ, които да не са превели на свой език нещичко от това класическо съкровище на вековете, защото началната катехизация и духовният развой на християнските поместни църкви, не изключват косвеното или пряко духовно участие на свети Йоана Златоуста в техния исторически и културен живот. Омилетичната антология на Златоуста, под името "Маргарит" е красяла нашата книжнина през златния век чрез Симеоновия превод "Златоструй"; същото нещо се знае и за Руската църква: още от най-ранните времена на християнизация на руския народ, най-любим учител и автор за клир и народ е бил Златоуст.

Вероятно, пак със своя "Маргарит", било чрез превод от нашата църковна литература, било под влиянието на покръстителката на русите. Както в световната книжнина има писатели, които по идеи и чувства не принадлежат само на своя народ и своето време, а са достояние за всички векове и всички поколения - така и свети Йоан Златоуст, макар по произход, вероизповед и дейност да е скъпо съкровище на православния изток, все пак с перото и словото си. той се самораздава на всички по земята, през всяко време, които биха пожелали чрез него да се въведат във вярата на Разпнатия или да се вглъбят в размисъл за Непостижимото. Тайната на това неотслабващо влияние и нуждата за мнозина от това творчество, мислим, че се крие в основите на Златоустовата дейност и живот: той със слово и дело е строил разрушения мост между Бога и Адама; той е искал да възкреси умъртвената в човешката душа вяра в Невидимото; той желаел да възроди оплетената и ограничена любов между човеците; той радеел да всади надежда в отчаяния свят за по-светъл живот и друг мир над земята; той постоянно говорел и пишел за грях и разкаяние в човешките сърца и накрай той мистично мечтаел да види човешкия род в ново небе и нова земя, всички в едно стадо - Църквата, с един пастир - Христа. Тук е вековечното влияние на свети Йоана Златоуста - това го прави: знаме за проповедническа дейност, за пастирско служение, за църковно строителство, за християнски живот, за духовно съвършенство!

Казахме в началото, че е много трудно и деликатно да се говори и пише за Златоуста. Тази трудност особено силно се чувствува при опита да се охарактеризира, дори и бегло, неговата мисъл, слово и перо. Неговата мисъл е бездна неизчерпаема; речта му е стихия неукротима; изложението му художество неизразимо; редовете му са душеведство неподражаемо. Когато Златоуст е пишел или говорел, толкова се е вдълбочавал и разстилал, толкова се е увличал и въодушевявал, че по мисъл и чувство, по въображение и опис, едва ли не е изпадал в някакво относително вездесъщие - само така може да се обясни факта, че за предмет на неговата проповед служи всичко видимо и невидимо: небето и земята, ангелите и дяволите, слънцето и луната, птиците и животните, звездите и реките, сушата и водата, светлината и мрака, гръмотевицата и дъгата, селото и града, учения и простия, бедния и богатия, разбойника и светията, роба и свободния, циганина и велможата - всичко видимо и невидимо, само и само да докаже, че съществува Бог във всичко и над всичко, и да убеди човека, че Бог трябва да бъде начало и край на дните му по съзнание и живот.Този именно, пъстър и многостранен материал е дал пребогато съдържание за неговите чудни сравнения и силни антитези - тези две стилистични фигури господствуват В слога на Златоуста: няма мисъл без сравнение - липсва страница без антитеза. Всеки пионер на перото и мисълта знае разяснителната цена на сравнението и критичната стойност на антитезата - числеността пък на тяхната употреба и степента на тяхното приложение са мярка, която определя литературното съвършенство на даден автор: в това отношение Златоуст е ненадминат - това го прави и достъпен, както за царя, така и за пъдаря. Неговият речник е неизчерпаем; езикът му е удивително цветист; стилистичните фигури изобилствуват; художество краси всеки ред; чувства силни и искрени кръстосват писанията му; пламенно и мистично въображение съпътствува размислите му, мисълта му е будна и убедителна, дълбока и многостранна; сърцеведството му е изключителен дар; дикцията му е златоструйна и пленителна; фразата - гладка, стройна, симетрична. Свети И. Златоуст си служи с периодична реч - без да се разлива в перо и да дотегва в мисъл. Сложното му изречение, което много често се състои от едно основно в началото или края на периода, и до десет и повече приставни изречения, наредени градационно, всякога разкрива в себе си геометрическа симетрия, аритметическа точност и логическа последователност в развитието на мисълта и в строежа на думите. При периодична мисъл от десет изречения - основно и приставни - трудно може да се посочи изречение, което по числото на думите си да превъзхожда другите изречения от сложния състав; нещо повече -       там имаме не само отделни изречения с еднакво число думи, но дори и с еднакво число срички. Това най-добре се наблюдава и открива в оригинал в старогръцките писания на Златоуста - без да правят изключение от това и преводите от творенията му на руски и български езици. Ние мислим, че тук се крие тайната на Златоустовия гений, по отношение дара на словото и перото - от тук се пораждат: гладкостта в четенето; лекотата в произношението; последователността на разбора; градирането на мислите; разположението да се слуша; убедителността на идеите.

Свети Йоан Златоуст по природни данни, по културни придобивки и по служебен опит е гениален импровизатор и гениален писател в областта на църковното проповедничество - вярва се и се предполага, че по-голямата част от творенията му са рожба на импровизация, записани от скорописци, негови почитатели и съвременници. Амвонът много често и непредвидено диктувал темите на Златоуста, а слушателите и животът около него пораждали мислите му, - макар че за същия случай той се отправял за църква с подготвено слово или систематизирана беседа на съвършено друга тема. Той застъпва всички омилетични форми на църковната проповед в своето архипастирско благовестие - най-много, обаче, прилага словото и беседата: със словото и речта той се явява в тържествени дни и пред издигнати слушатели, а с беседата и краткото поучение пък в обикновени случаи и при пъстра аудитория, формите на проповедта му мъчно се отличават по език, мисъл и предмет -затова отличителният белег трябва да го търсим предимно в строежа и от части в обема на проповедта: защото Златоуст архимайсторски популяризирва сложната тема на словото или речта чрез обикновена проповед или кратко поучение - както пък и второстепенния предмет на последните форми въплощава в класическо слово или блестяща реч. Той е пълен господар на мислите и чувствата си. архитект е на словото и речника си - затова проповедта му всякога е жънала: интерес и разположение, сълзи и възраждане, възторг и унес в душите на слушателите му. Тези качества на проповедта му не са се изпарили през вековете и до днес, макар да не слушаме проповедта от златните му уста, а я четем от мъртва книга - геният му е запечатан в творенията му и се раздава на будния християнски дух и ревнива пастирска съвест в делото на спасението.

Споменахме по-рано, че свети Йоан Златоуст е духовно достояние на целия християнски свят - той е всемирен учител за всички християнски проповедници и поколения след него: от това правило не прави изключение и родният клир, от зачатието на нашата църковна история и до днес. Влиянието на Златоуста върху българската проповед, в нейното историческо развитие и формиране, е ръководно и учително: то започва едва ли не още от покръстването ни - първично чрез византийската проповед, а после чрез родните ни проповедници. Родният първоиерарх и първият ни проповедник - св. Климент Охридски е под силното влияние на Златоуста. Това се вижда твърде ясно в неговите слова, където речникът и стилът, мислите и идеите, строежът и художеството, духът и насоката са в златоустовски тон. Ако изворът е чист - и потоците са бистри: ако свети Климент има за учител в делото на благовестието Златоуста - може ли учениците му да не вървят в дух и пример, в език и мисъл, в картини и форми, подир учителя си? Хилядите потомци на Охридския Първосветител са добили правилна идейна насока и ценна практическа подготовка за резултатно служение на църковния амвон, а неоспорим център и идеал за това поприще, им е бил посочен живота и дейността на свети Йоана Златоуста. Ние твърдо вярваме и основателно мислим, че квасът на старобългарската ни проповед идейно, езиково, художествено и технически е проповедническото творчество на Константинополския Архиепископ. Това наше предположение се подкрепва и от силно историческо доказателство - Златоуст е не само учител на св. Климента: не е само образец за учениците му: той е любимец и на Двореца! Известен е преводният проповеднически труд на Симеона Велики под надслов "Златоструй" - това е сборник от 135 избрани проповеди предимно из творенията на Златоуста и други св.Отци; това е първата омилетична антология на старобългарски език; това е любимо духовно четиво за знатни и прости тогава; това е първото проповедническо цветосъбрание изобщо в славянството; този труд е подражание на такъв род книжнина в гръцката писменост; това е вероятен, пълен или частичен, превод от проповедническата антология на св. Иоан Златоуста на гръцки, под название "Маргарит", съставен от негови сърдечни почитатели. По-късният строител на родната Църква, все още в същата епоха, Йоан Екзарх, в своята пастирска дейност и проповедническо служение, не можем рязко да го отличим от влиянието на Златоуста -макар оставения от него "Шестоднев", да го поставя в силна зависимост, богословски и проповеднически. от свети Василия Велики. Богатият речник, елегантният стил, художествените средства, строителните форми, богословската глъбина, философската обосновка в проповедта на Йоана Екзарха, много сме склонни да мислим, че не са в никой случай напълно самородни прояви и постижения, а са озарение и плод от съкровищницата на Златоуста. Законът за наследството господствува не само във физическото; той е валиден и в духовното; лежи в основата на историческото развитие на народите и е силно указателна брънка между епохите. Проповедта през Второто българско царство безспорно е духовна рожба и историческо наследство от благовестието на старобългарската епоха. Първото ни робство не е било нито много дълго, нито толкова жестоко, нито така катастрофално и обезличително, както второто, петстотингодишното; дори и да е било такова, духовната връзка между двете епохи не е прекъсната. Това е видно от еднаквите основи, дух и насоки на духовното творчество и през двете царства - което не може да бъде плод само на историческа нужда - а е дело и на наследствено влияние. Два проповеднически трудове ни е съхранила историята от онова време и те заемат централно място и значение в средновековната ни проповед. Духовният център на Второто българско царство е личността и делото на свети Евтимия, патриарх Търновски. Не само от почит към паметта и заслугите на патриарх Евтимия, а от достойнствата вътрешни и външни на проповедта му. Той трябва да се счета за най-видния представител и майстор на съвременната му проповед. Неговото проповедническо творчество безсъмнено носи ясен белег на дарование и оригиналност, на знание и дълбина, но в речник и стил, в художество и обрати, в строеж и форми крие корените си в миналото и извън пределите на родното: в периодичната реч и художественото описание, особено в похвалните слова той е под влиянието на Златоуста. Проповедническата ни книжнина през същата епоха се е обогатила и с проповедническия сборник "Маргарит" от йеромонаха Дионисий. Този mpyд по име не е оригинален; по рождение напомня Симеоновия "Златоструй"; по назначение върви по стъпките му; а по съдържание - навярно влиянието и значението на Златоуста върху тази книга и нейния автор, не се изчерпват само с общото и известното ни вече име "Маргарит". Учениците на патриарх Евтимия, клето разпръснати в разни земи са вървели не само по стъпките на своя отец в слово и перо - и в тях се съзира отражението на Златоуста. Тази мисъл намира оправдание в "Похвалното слово" от Григория Цамблак за свети Евтимия Търновски - езиковите му достойнства носят златоустов маниер и поставят автора му в стилистично отношение почти на стъпало с учителя му. Робските дни са гробница за Църква и държава, за нация и култура. Агарянецът политически и битово, а фанариотът духовно и езиково, са употребили всички пъклени средства да изкоренят българщината от земята, да заличат името ни в историята. Заедно с всичко, губят се и следите на родната ни проповед - почти три века след падането на Търново, тя е бежанка за родината и клетница в чужбина. През 17 и 18 столетия по родната земя се появили на роден език "Дамаскините"; те първоначално са били чисто проповеднически трудове-преводи от едноименния им автор из византийската проповед, написани на говорим тогава български език, само с чисто нравоучително съдържание, без национален елемент и тенденция- освен самия език; историческата им роля се знае - те са мост между робство и възраждане и предтечи на онова, каета писаха и дадоха отец Паисий и епископ Софроний. Техният първоначален автор. Солунският иподякон Дамаскин Студит, като всички почти автори на книги, не е самороден писател и проповедник- и в тези творения св. И. Златоуст има пряк или косвен дял. Излишно е да говорим за благоговейното преклонение на приснопаметния дядо Софроний Врачански пред таланта и подвига на Златоуста - това се подчерта още в първите редове на настоящата работа: преклонение не само пред пастирството на Златоуста, но възхита и подражание и на проповедническото му дело по дух и средства.

По историческа връзка и логическа последователност, ние достигаме до най-ново време - до наши дни, които не са изключили св. И.Златоуста от живота си като идеал на пастирство и звезда на проповедничество. По съзнание и нужда, родният клир, във всичките си степени, от него се въодушевлява; пряко или косвено от неговата съкровищница черпи и нему подражава - и надеждни са тези стъпки в това служение! Ако векове и поколения се вдъхновяват от този великан на словото и черпят жива вода от неговия неизчерпаем идеен и словесен извор - неблагодарно и осъдително ще бъде да се намерят клирици, които да не знаят Златоуста, да не подражават на дейността му, да не черпят от съкровищницата му! Ние не допускаме за честта на нашата Църква, такова кощунство спрямо великия учител и отец на Христовата църква.Свидетелство за това е похвалната инициатива и жертва на ръководното тяло на свещеническия съюз в България да се преведат творенията на св. Йоана Златоуста на български - това е епохално събитие за родната проповед и църковна книжнина. Излезли са вече няколко томове - те трябва да красят библиотеката на всеки клирик и амвона на всеки храм: да заемат второ място след светата Библия и да лейнат духовни струи в душата на българина!

В произхода и живота, в дейността и заслугите на светителя и подвижника, на изповедника и мъченика от Босфора, всеки, от всяка сряда и всяко служение, може да намери поука и ръководство за дните си, образец и вдъхновение за дълга си. пример и утеха за страданията си. за да направи личния си живот смислен и служебните си задължения достойни. Морякът не пори вълните на морето без компас, за да избегне корабокрушението -който иска спокойно да плува в морето на живота, нека вземе св. Йоана за компас! Миньорът не смее да прескочи прага на мината без фенерче, за да не се намери в бездната на мрака -който желае да избегне бездната на греха в дните си, нека потърси фенерче в творенията на св. Златоуста! Туристите всякога целят най-високия връх на планината - те, обаче, не могат да го достигнат без водач и пътепоказатели: който иска да се движи творчески в живота си и да достигне върха на блаженството в битието си - нека вземе за водач великия светител, а за пътепоказатели - добродетелите му!

Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов