СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ- ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ И ТВОРЧЕСТВО

Живот и дейност
Блажено преселеният в страната на живите дядо Софроний Врачански казва, че който иска да говори или пише за свети Йоана Златоуста, трябва да бъде "вторий Златоуст" - свети Григорий Богослов пък пише: "Който се заема да хвали св. Василия Велики, той трябва да има уста, каквито е имал светителят!" Ако няма такава - с молитвите на светителя и с помощта на Бога, все ще изпълни намерението си, макар и скромно, защото: "Невъзможното за человеците е възможно за Бога." - Лука 18:27).
Свети Василий Велики се е родил около 330 г. в гр. Кесария - столицата на Кападокия, провинция в източна Мала Азия. Той е издънка на стар род - благороден по корен, знатен по положение, богат по състояние и благочестив по живот: род, който е дал блажена и паметна група от изповедници, мъченици, монаси, епископи и светии на светата Църква. Баща му се казвал също Василий - даровит и прочут кесарийски ритор, който пръв научил рожбата си на четмо и писмо. Майка му се наричала Емелия- една от великите в християнството жени, която въвела отрано чедото си в добродетелите на Евангелието. Грижите на младите съпрузи в делото на възпитанието и образованието на десетте им деца, щастливо и плодоносно се допълвали от старата майка Макрина - първа учителка на даровития юноша Василий във вяра и добродетел, в подвиг и саможертва. Баба Макрина била ревностна ученичка и голяма почитателка на свети Григория Неокесарийски чудотворец - това е причината тя да възпита и насочи внучетата си в строга църковност и православие. Възпитанието и образованието на светите Отци и учители на Църквата - бележи английският учен Фарар - са се започвали от люлките им и са ги довеждали накрай до стъпалата на епископската катедра, като с вяра, разум и усърдие са преминавали всички степени на духовното възрастване, на служебното опознаване и на житейския опит. В доказателство на това ще приведем следните слова: "Понятието за Бога - пише свети Василий - което придобих в детинство от блажената ми майка и баба, растеше в мене с развитието на ума ми".
Второстепенни източници и по-късни автори разноречат помежду си относно числото на това семейство - 12. В мистико-лиричното жизнеописание за света Макрина, старша сестра на свети Василия Велики и на свети Григория Ниски - от когото е и животописа, се среща предсмъртната молитва на блажената Емелия - тя гласи: "На Тебе, Господи, посвещавам начатъка и десетината от плодовете на моите детеродни мъки, моят начатък е тази първородна дъщеря, а десятъкът –този последени мой син. На Тебе, по закона, се посвещават и двамата и на Тебе и поднасям в дар. Нека слезе Твоето освещение над моя начатък и моята десетина!" Благочестивата Емелия е починала в ръцете децата си Макрина и Петър - по - късно епископ Севастийски. Тези дивни съпрузи имали четири сина: Василий, Невкратий, Григорий и Петър и шест дъщери - първа от които е била Макрина, кръстена на баба си. Това число и тези имена се потвърждават и от редовете на прекрасния панегерик за свети Василия Велики от свети Григория Богослова. Тези и други (старинни данни установяват, че семейството на Василия и Емелия е било цяла и изрядна евангелска дружина. Родът на свети Василий Велики и този на свети Григорий Богослова са рядък, паметен и творчески роднински кръжок в историята на Църквата - често явление в нейните векове, но много рядко подобно по съдържание и следствие.
Семейната школа на искрена вяра, творческо благочестие и положителна култура, оформила в лицето на Василия рядко благонадежден юноша за дом, отечество и Църква. С такива добродетели и настроения той постъпва в Кесарийското училище, което безсъмнено завършва като първенец по поведение, прилежание и успех за гордост на учители, за радост на родители и за слава на родината. В тази школа той за първи път се среща и опознава със свети Григория Богослова - среща промислителна и дружба класическа, които направили по-късно от двамата "една душа в две тела" и подготвили два стълба на християнската Църква! Неговата всестранна любознателност тук не само не спира, но се разширява и вдълбочава. Културните грижи и материална възможност на родителите му го завеждат в Цариград - голямо средище на духовен и материален живот. Тук той слуша лекциите на знаменития ритор Ливаний, слънцето на езическото красноречие, от когото придобил солидни познания по риторика и литература, които по-късно образцово красят неговата мисъл, перо и слово като мислител, проповедник и полемик. "Водим от самаго Бога и движим от прекрасен глад" за широки знания, за хармонична култура и за творчески светоглед, свети Василий се отправил за Атина - тя била за него "златен град и лъжливо блаженство", понеже била най-шумния и най-виден център на тогавашната култура и цивилизация. Елада открила и подготвила в лицето на свети Василия "оратор и филолог, философ и математик, правист и медик" - дарби и знания.които по-късно кръстосват, възвишават и вдъхновяват многостранното му творчество и чудното му служение в полза и слава на Църква, родина и род. Похвалното слово за свети Василия Велики от свети Григория Богослова ни говори, че пристигането, учението и живота на Василия в Атина били събития, пример и памет за културния свят и академичната младеж. С добродетели и дарби, с поведение и живот, с успехи и знания той учудвал съвременниците си, защото "стоял много високо над другарите си и се приравнявал с учителите си". Тук той сварва и за втори път се среща със свети Григория Богослова - среща, която запечатила дружбата им до живот, посветен на наука и вяра, на добродетели и подвизи, които представляват златни страници в развитието и утвърждаването на християнството в света. Свети Григорий въвежда свети Василия в академичната среда и във висшето общество на столицата. Студентството за двамата младежи не е било живот, волности и падения, а труд, добродетели и култура. Свети Григорий за дните си в Атина пише: "Търсейки познания, аз намерих щастие, като изпитах в себе си това, което е преживял и Саул, който, търсейки ослиците на баща си, намерил царска корона" (1 Царств. 9 и 10 глави). Така той оценява дружбата си и следването си със свети Василия в Атина. На друго място в панегирика си, той пише за тази дружба и живот още и класическите думи: "Нам бяха известни само две улици: едната първа и най-превъзходна ни водеше към нашите свещени храмове и тамошните наставници; другата -втора и неравна по достойнство с първата, ни завеждаше при учителите на светските науки. Другите улици, които водеха към празненства, зрелища, събори и пиршества, ги предоставяхме на желающите". При такова съзнание, настроение и атмосфера прекарал свети Василий Велики петгодишната си специализация в столицата на елините и завършил науките си с бляскав успех и поведение. Професори, студенти и другари не искали да се разделят с даровития учен и прекрасен човек. Предлагат му професорска катедра и други житейски примамки - мъката към родината и любовта към пустинята надделяли! В онези дни Кесария имала около 400 000 жители - тя била голям културен, политически и стопански център и кръстопът в Изтока.
Тази среда предлагала на даровития, знатния, богатия и учения Василий завидна кариера и бляскаво бъдеще. В първите дни, по съветите на баща си, Василий става адвокат - начална стъпка към риторска катедра и висша администрация. Това поприще не било според въжделенията на сърцето му - мистичният му дух и аскетична природа не могли да се примирят с порядките на тогавашното правосъдие и с нравите на тогавашния свят: съвестта му не могла да понесе неправилното движение на везните на Темида от нечисти ръце! Отвратен от суетата на живота в 359 година той приема своето кръщение от ръцете на престарелия и благочестив Кесарийски архиепископ Дианий - същият го постригва и за четец в храма. Новопокръстеният става десница на светителя за известно време в строителство, просвещение и ръководство на архиепископията-тези отношения са наложени по същите причини, които свързали служебно и Григориевците баща и син. Наскоро след  това свети Василий се отправя за втора специализация - специализация в мистика и аскетика из пустините и манастирите на Сирия, Месопотамия, Палестина и Египет. Това трудно пътешествие дало богати резултати - пътешественикът се опознал със стълбове на благочестието и се приобщил със солта на Църквата: неща, които по-късно го направили велик идеолог на монашеството, и пръв организатор на манастири в Мала Азия. Благодатен плод на тази специализация е неговото отшелничество при старите анахорети във вълшебната котловина на реката Ириса - тук той основава общежителна обител; тук при него дохожда и свети Григорий Богослов; тук и двамата се вглъбяват в Божественото откровение, умъдря-Ват се в Богосъзерцание, четат творенията на Оригена, каляват се в аскетика и подвизи, и се хранят с хляб, сол и вода -"разкошествували в страдания", както се изразява втория от двамата. Близко около това място бил организиран и девически манастир, където манашествувала майка му Емелия и предстоятелствувала сестра му Макрина.
Около 362 година умира архиепископ Дианий. По глас народен катедрата била заета от Евсевия - любим военоначалник на императора и авторитетен воин в Кесария, обаче, човек неподготвен за званието си и не особено склонен към духовно служение. Този избор напомня случая със свети Амвросия Меди-олански, на когото папа Дамас изпратил учен и деен помощник презвитера Симплиций. Така станало и тук. Положението на Евсевия, състоянието на православието, нуждите на Църквата, борбите в Изтока, отзовали свети Василия от пустинята -неговият гений не бил нужен за бреговете на Ириса и за дебрите на Понт: той бил светилник за живота и вселената! По внушението на Григория и против волята си, девственикът Василий отива в Кесария - волята Божия го зове и той и се подчинява; връща се в мира, обаче, не за суетни почести и гибелни блага, а за тежки подвизи и голготски страдания! В 364 година Евсевий ръкополага Василия за презвитер и го назначава за помощник в служба и ръководство на епархията. Свети Григорий Богослов така определя ролята на презвитера Василия при архиепископа Евсевия: "Той бил за Предстоятеля всичко: добър съветник, правдив председател, тълковник на Божието слово, наставник в делата, жезъл за старостта, опора за вярата, най-верен помощник по църковните работи и най-деятелен по обществени инициативи". По човешка слабост това съгласие и послушание, това единение и творчество между двамата не продължило дълго - злият влязъл по средата им и с тях се повторила известната история между архиепископа Димитрий Александрийски и чудния учител Ориген. Това принудило свети Василия да напусне света и да се отзове пак в пустинята - мечтата на духа му и селението на природата му. Печален спомен и вековен  паметник на това неразбирателство е класическото му слово "За завистта" - в него има животописни елементи и велико душеведство: между редовете му, па и в самите редове, се рисува пропастта между двамата - завистта. Миротворец между скараните се явил свети Григорий - той склонил кириарха да осъзнае и притъпи слабостта си, и успокоил и убедил презвитера да се върне на службата си. Настъпил мир между Евсевия и Василия - подновило се бащино-синовното взаимоотношение между двамата за честта на клира, за доброто на църковното изпълнение и главно - за авторитета и силата на православието. При такава атмосфера тяхното сътрудничество продължило плодоносно до смъртта на архиепископа Евсевия - 370 или 371 година.
Угодно било Богу на славния и овдовял Кесарийски престол да се възскачи безспорният достойник презвитер Василий -такава е била волята на трезвите люде и достойни клирици, въпреки съскането на еретиците и злобата на претендентите.  От тук започва голготското шествие на неговия живот и от този момент почва да се плете трънения венец за неговия подвиг! В онова време дните на Църквата били люти и мрачни-людете на вярата неискрени и злобни. Православието тогава е било почти безнадеждно разстроено - истинската Христова църква била смъртно обуреваема: от свирепите вълни на ариянството, от хищната намеса на короната, от празната надменност на Запада, от суетните претенции на Юга, от неистовите раздори на Изтока, от Вавилонията в човешките сърца и умове! Необходима била гениална натура, авторитетна десница, крепка воля и девствена душа, която да възпламени тлеещото православие и да организира истинската Църква против самозабравени господари и незвани учители, които демонично поразили пастиря и разхитили стадото. Пръстът на Провидението се спрял над свети Василия - нему се паднало да изпълни тази тежка, но славна мисия: и я изпълнил бляскаво и жертвено, славно и безсмъртно! Мътните вълни на ариянството залели почти две трети от обширния Изток - повече от половин век еретиците господствували в Църквата и дирижирали светската власт против нея. Кападокия, начело с Кесария, представлявала остров на православието сред морето на ариянството. Това силно дразнело и еретическите вождове и светските властници. Пакостният съюз между двамата сина на К. Велики и техните наследници с първенците на ерестта, целял на всяка цена да залее и този остров на православието, и да провъзгласи пълната победа на ариянството. Много време, сили, средства и люде били мобилизирани в тази борба - като челници на идеологичния двубой се обрисували фанатичният император Валент и класичният архиерей Василий. Валент искал от Василия да се съгласи с вярата на императора и кападокийци да приемат изповедта на ариянството - никой не отстъпил ни на йота! Словестните средства като не помогнали, враговете прибегнали до крути мерки - лютата стрела, обаче, на Валента като че ли се ударила на мрамор и се свила на две!
Личното влияние и служебни права на свети Василия се простирали не само в границите на Кападокия - неговата архиепископска власт обхващала и околните провинции. За да се ограничи влиянието му и отслаби противодействието му -уиоцезът на катедрата му бил разделен на две: ариянският епископ Антим Тиянски се възвисил в митрополитско достойнство и обсебил откъснатите епископски катедри. Това изолирало светителя - тази загуба, обаче, той запълнил с откриване на нови епископии в окастрения му диоцез: на тях свети Василий назначил приятеля си свети Григорий в Сасин, брат си свети Григорий в Ниса. И свети Ефрема Сирина настойчиво убеждавал - но той категорично се отказал. Това озлобило враговете на православието и на Кесарийския първоиерарх - те не давали дрямка на очите си в борбата, затова вече прибягнали до неистови средства. Префектът на Кападокия бил Модест -любоугодник при всички власти, фактор при всички промени и печално оръдие за много злини. По поръка на Валента, Модест трябвало да се справи със свети Василия полицейски - нередно го призовал в кабинета си и неблагочинно му заговорил: "Ти трябва да се съгласиш с вярата на императора и да не противодействуваш единствен!" Свети Василий отговорил: "В светските работи ние се повиняваме на царя, но в църковните дела се покоряваме само на Бога!" Раздразненият тиранин заплашил светителя: с конфискация на имоти, с физически мъки, с далечно заточение, с насилствена смърт! Изповедникът възразил: "Имам само две дрехи и няколко книги; с радост приемам мъки за Христа; от заточение не се боя - навсякъде земята е Господня; от смърт не се плаша - тя ще ме заведе по-скоро при Бога!" Тази смелост и твърдост сковали Модеста - той се отдръпнал и казал на противника си: "Никой досега не ми е говорил така!" Навярно не си имал случай да говориш с епископ - продължил свети Василий! Срещата приключила с поражение на Модеста -той докладвал на императора, че Кесарийският първопастир е непобедим! Това принудило Валента сам да се срещне с пронивника си. На ден Богоявление самодържецът пристигнал в Кесария и се отправил направо за катедралната църква. Високият ръст, благородната осанка, смелият подвиг, мъдрото лице, кротките движения, мистичният унес, ангелското служение и обаятелното красноречие на свети Василия - подчертаното благочестие и съсредоточие на литургичния клир, дивното пение и хилядно множество на православния свят, укротили яростта на императора, разоръжили врага на правоверието! В края на светата Литургия владетелят, почти разлюлян, пристъпил към светия Олтар и поднесъл скъпоценни дарове на храма. Свети Василий -посрещнал венценосеца и го въвел в първосветинята - между двамата се завела мирна и мъдра богословска беседа: от нея се породили мир за Кападокия, надежда за православието, слава за светителя и чест за царя! В мир и с почести Валент се завърнал в в столицата си.
Враговете на пастира и стадото - духовни и светски, чужди и близки, явни и тайни, не скръстили ръце: по разни пътища, с разни средства, за разни небивалици свети Василий отново бил очернен пред властта - последвала присъда за заточение. Изповедникът покорно се приготвил за изгнание; православните изпаднали в униние; враговете ехидно ръкопляскали. Бог, обаче,  не допуснал тази гавра над верния Му служител. В това време тежко заболяло единственото дете на императора - шестгодишният Галат. Никакви грижи и лекарства, никакви врачове и врачки не могли да помогнат на болния. Императрицата Доминика съзряла в това семейно злочестие пръстът на Божия гняв и побързала чрез неопетнени посредници да изпроси молитвите на свети Василия над нещастното си чедо. Светителят сърдечно изпросил от Бога здраве за умиращия царевич - детето оздравяло и архиепископът бил освободен от заточение. Верният Христов ратник прекарал останалите години от живота си в мир и творчество, в подвизи и победа над враговете - лични  и идейни. Ако свети Атанасий Велики богословски разкри и догматически срази лъжемъдрието на Ария - свети Василий Велики идейно сплоти православието и организационно обедини Христовата църква, яростно разстроена от издънките на ариянството. Чудният светител и великият поборник склопил очи на 1/14 януари, 379 година - неговата смърт помрачила земята и разтърсила душите на людете; неговото погребение е било царско шествие и всенародно поклонение; неговите останки привлекли православни и еретици, даже иудеи и езичници; молитвите и песнопенията, сълзите и риданията на клир и народ оглушавали околността и се възвисявали до небесата; всеки искал да се докосне до съседа на благодатта и да се озари от светилника на вярата - мнозина пострадали, а някои и загинали всред това море от люде и вълни от печал!

ТВОРЧЕСТВО И ХАРАКТЕРИСТИКА
Многостранната личност, многостранният живот, многостранната дейност, многостранното творчество и многостранните заслуги на свети Василия Велики много трудно се поддават на опис и характеристика - особено за характеристика: тук думите на свети Григория Богослова - речени в началото се чувстват най-силно. Светата църква кристално и класично го характеризира в тропара си за празника му - там четем: "По цялата земя се разнесе твоята проповед, понеже прие словото ти. Чрез това слово боголепно си предал истините, природата на всичко съществуващо си пояснил и човешките нрави си украсил". Литургичната книжнина, плод на озарение, мъдрост и благочестие, в празненството в чест на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, така възпява живота и деяниета им: "Верни Божии човеци; избрани служители Господни; основи и стълбове на Църквата; блажени работници на Христовото лозе; органи на Божията любов; гусли на светаго Духа; сладкозвучни тръби на словото; мълнии на богословската мисъл; поборници за светата Троица; мъдри учители на света; изрядни богослови на православието; светилници на благочестието и ангели на земята; светила за света и кормчии на Църквата; утвърждение за верните и съкрушители на еретиците; утешители за скърбящите и възпитатели за младите; лекари за всички страдалци и философи на неземна мъдрост; небесни човеци на земята и божествени архипастири на Христовото стадо"! Всякакъв друг паметник за свети Василия и другарите му - е излишен!

СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ:
1.КАТО АРХИПАСТИР - негавото светителствуване съперничи с послушанието на ангелите, с добродетелите на патриарсите, с ревността на пророците, с усърдието на апостолите, с твърдостта на изповедниците и с жертвата на мъчениците! Сърцето му горяло по три светини: Божия олтар - където в мистика и трепет отправял молитви и принасял жертва за сближаване на Бога с човека, за омиротворение на земята с небето; църковния амвон - където с ревност и любов учил верните и вразумявал еретиците; и практическия живот -където със слово и дело раздавал утеха и подкрепа на всякакъв род страдалци в "долината на плача". С личен дял и обществено участие той построил великолепна катедрала, удобен църковен дом и голяма църковна болница - това попечителство и строителство за верни и за немощни се простряло и в много други кътове на архиепископията. Според думите на свети Григория Богослова, само богоугодните и човекополезните институти в Кесария образували "цял град" - сиропиталища, старопиталища, болници, страноприемници и други. Паметен и примерен е случая с едно голямо бедствие в диоцеза му: в Кападокия и околността цари продължителна суша; настъпва голям глад; мизерия души мнозинството; отчаяние е завладяло всички; катастрофата е неизбежна. Будният църковен страж държи класическо слово за глада на тест от пророка Амоса „Лъв зарика- кой няма да трепне? Бог каза - кой няма да пророкува?" - (3:8). Ревът на лъва- това било отчаянието на народа и глада на масата от села и градове. След словото си свети Василий се разпоредил да се продаде всичкото му богатство от наследство и да се нахранят и облекат гладни и бедни - в това число и еретици, и иудеи, и езичници. Това трогнало и принудило богатите да развържат кесиите си и крупните земеделци да разтворят хамбарите си в полза на бедствуващите. Стомасите се задоволили, духовете се успокоили, страната се умирила. Църквата се украсила! Светителят наистина е бил "добър пастир, който полага душата си за овците" - (Иоан.10:11); и справедливо свети Атанасий Велики в едно от писмата си до него го нарича "истински Божий  служител"!
2.      КАТО БОГОСЛОВ -няма отрасъл в богословското творчество, който да е чужд за неговата природа и недостъпен за неговия разум. В слово и с перо той е засегнал почти всички клонове на богословската мисъл - първенствуват, обаче, и първенствува в догматиката и полемиката. Той е челникът на Кападокийската троица, която е доразяснила, дооформила и запечатала, в дух и в буква, основните истини на православната вяра и на евангелската нравственост. Той е написал "Трактат против Евномия" - апология и доказателство за единосъщието и равночестието на Сина с Отца и Духа, против всуесловието на арияните. Написал е още и "Книга за светия Дух" - пак защита за равенството, по природа и достойнство, на Третото лице от света Троица с останалите Две, и опровержение на лъжемъдрието на македонияните. Тези класични, по дух и настроение, по мисъл и назидание, творения достойно са породили ласкавите епитети за великия Божи служител: "уста на Църквата" и "учител на догмите"!
3. КАТО    ПРОПОВЕДНИК -дивният светител е написал на скрижалите на сърцето си думите на великия Павел: "Горко ми, ако не благоветствувам" - (1Кор.9:16). Творенията му свидетелстват, че от ранни клирически години до смърт, той най-ревностно е  благовестил словото Господне. Проповядвал много често, всеки ден, дори и по два пъти на ден - това се вижда от встъпителни и заключителни части на негови проповеди. Свети Василий с богословския си талант, с философския си склад, с блестящото си красноречие, с идеалната си искреност, покорявал много сърца, спасявал стотици души, привличал хиляди слушатели, не само в празник, но и всеки работен ден. Стотици люде, в ранна сутрин, на път за нива, лозе, стадо, градина, работилница, дюкян или учреждение, се отбивали в Божия храм да слушат сладкодумния и убедителен проповедник. Той увлечен в мислите си, те пленени от словото му, закъснявали за работа и се отклонявали неволно от дълга си - това породило неразположение в някои заинтересовани: тогава благовестникът се принудил да почне да говори по-рано или да посъкращава беседите си - и отново пак всичко тръгнало в мир, доволство и успех. На една негова проповед е присъствувал и свети Ефрем Сирин - така той описва този паметен за него случай: "Аз видях този избран съсъд, който стоеше пред лицето на цялото свое паство, украсен и обогатен с думи толкова величествени, колкото скъпоценните камъни, и цялото събрание, както ми се видя сияеше от божествения блясък на благодатта"! За този дар и това съкровище свети Григорий Богослов пише: "Когато имам в ръцете си неговия "Шестоднев"и го чета гласно - аз тогава беседвам с Твореца, откривам законите на творението и се удивлявам на Създателя! Когато имам пред себе си обличителните му слова против еретиците - тогава виждам Содомския огън, който опожарява лукавите и беззаконни езици! Когато чета словото му за Духа - тогава Бога, Когото имам, откривам отново и чувствувам в себе си смелост да проповядвам истината! Когато разлиствам похвалните му размисли за подвижниците - тогава презирам тялото, събеседвам с възхвалените и се възбуждам към подвиг! Когато чета нравствените и аскетическите му слова - тогава се очиствам по душа и тяло и ставам угоден на Бога храм и орган"! Пак за същото Цариградският патриарх Фотий казва: "Във всички свои слова великият Василий е превъзходен. Наред с мнозина, той особено владее език чист, изящен и величествен; у него убедителността се съединява с приятност и ясност. Речта му е така плавна, като поток, който свободно тече от своя извор. Който би желал да бъде отличен граждански оратор, не му е нужен ни Демостен, ни Платон -достатъчно е да вземе за образец Василия и да изучи словата му!
Свети Василий е проповедник, догматик-философ. При разработка на проповедта той прилага научно-богословският метод: Свещеното писание и Свещено предание са първоизвор; вярата е почерпало; разумът е съсъд - тук Божествената и човешка мъдрост взаимно и естествено се преплитат за просвета, възраждане и усъвършенствуване на падналия Адам. В него вярата облагородява разума - разумът обосновава вярата: основата е Откровението, средството е живота, целта е спасението. По техника проповедта е образцова, по съдържание- класична, по художество- богата, по душеведство- рядка, по стил - възвишена, по речник - пъстра, по система - пълна, дълбока и изчерпателна. В нея обилно се срещат аналогията и антитезата. Господствува сложното изречение. От формите на проповедта са застъпени предимно словото, беседата и речта. В тях творчески и убедително се кръстосват обширните и разностранни познания на знаменития автор. Той еднакво е достъпен за учения и простия с подходни омилетични форми и беседи: за глада и сушата, против пиянството, за завист против лихварите, за смирението и против гнева - както и останалите още 19 беседи за разни случаи и обекти.
4.      КАТО ЕКЗЕГЕТ -обширни и системни тълкувания върху разни книги от светата Библия не ни е оставил, както някои други свети Отци, обаче, неговият "Шестоднев" от 9 беседи 13 беседи върху Псалмите, си остават перли в православното тълкувателно богословие. В тях няма следи от крайния мистицизъм на Александрия и фанатичния буквализъм на Антиохия озарено, обективно и убедително се разкриват основни истини на библейското мирозрение. "Шестодневът" заема централно място в творчеството на свети Василия - той го краси и слави през вековете. Този труд по основа е екзегетика, по дух апологетика, по насока - полемика: той е един паралел между истините на Откровението и постиженията на разума, относно светосътворението и назначението на човека - в него се кръстосват богословие, философия и наука. Той е сбита енциклопедия на тогавашната образованост и свидетелство за разнородните познания на автора. В него свети Василий се е обрисувал като: химнолог на Твореца, мъдрец на битието, жрец на науката, художник на природата, майстор на словото, учител на човека! Още през столетието на автора, тази книга е завладяла християнския свят - чрез буквалния почти превод на свети Амвросия Медиолански. "Шестодневът" е украса и съкровище за старобългарската книжнита чрез перото на Йоана Екзарха - настолна книга за първите отци и учители на родната ни земя.
5.      КАТО ПЕДАГОГ - пастирът по назначение е педагог в тесен и широк смисъл, защото той е наставник за човека от люлката до гроба. Пряко свидетелство за този дар и заслуга на свети Василия е знаменитата му беседа: "наставление за юношите как да се ползуват от езическите писатели" - една от 25-те. И в негови дни младежта е била силно любознателна - увличала се по жреците на словото и перото. Верен на основния си възглед, че обективното човешко познание не е противно на вярата -той не отклонявал юношите от езическата писменост: относно нашето време - от светската книжнина. При едно, обаче, условие: "Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте!" (1Сол.5:21). Този принцип авторът художествено го разкрива чрез примера за трудолюбивата и подборчива пчела - пред погледа ѝ се редят стотици пъстри цветя, инстинктът ѝ, обаче, я завежда само върху полезното и благоуханно цвете: така трябва да използуват и младежите езическите писатели - за нашите дни светските книжовници. Беседата е много ценна не само по идея - тя е и кратка история за представители и творения на разнородната елинска култура.
6. КАТО АСКЕТ- аскетиката за свети Василия не само кичлив възглед, а живот и поглед. Свидетели затова са: любовта му към пустинята, пътешествията му между отшелниците, творенията му за монашеството, организирването на манастир и личния му живот през всички дни - имал само две дрехи, хранел се само с хляб и сол, пиел само вода и спял на твърда земя, въпреки болезнено настроение и слабо тяло от детинство, обстоятелство, което се е сочело от враговете му като недостатък при избора му за архиепископ. Плод на това съзнание и настроение са неговите "Подвижнически слова" - те са уводни размисли към "Големите и Малки монашески правила", които пък от своя страна представляват верую и правило за живота и подвига на монаха. Това творчество е станало идеология и ръководство за източното монашество през столетия - то лежи и в основата на западното монашество, съответно приспособено. Към този род творения спада и етиката на свети Василия, дадена в неговите"Нравствени правила" с уводните към тях трактати "За съда Божий" и "За вярата". Неговата етика се корени в Евангелието, разкрива се чрез душата, защищава се от природата, изисква се от общността, налага се от бъдността. Нравствено - аскетическите му писания са още и основа, и богатство за православното каноническо богословие. На автора принадлежат още и 365 писма - много ценни: по етичното си съдържание, по историческия си елемент и по литературното си достойнство - те са лента от идеи, образи, живот и нрави.
7. КАТО ЛИТУРГИСТ - при озарение свише, от пастирско душепопечение и поради човешка немощ, свети Василий посъкратил древната и обширна света Литургия на свети апостол Иакова и съставил нова, известна под негово име. За хармонично разнообразие и жизнено участие в богослужението, той въвел колективното антифонно пение в своята църква. Поради напластени погрешности в съдържанието на литургичната книжнина, той основно прегледал нейния текст и коригирал всички недостатъци - това му създало врагове и почти разкол в диоцеза му от механичните поклонници на религиозната старина. Нещо подобно, много по-късно са извършили патриарх Евтимий у нас и патриарх Никон в Русия. От свети Василия са останали и много молитви - прекрасни по идея, чувства, мисли и език.
През езическо време и по-късни години, Кападокия не се е ползувала с добро име между останалите провинции - тя била нещо като Назарет в Мала Азия; жителите и били люти и злонравни; съществувала за тях дори и поговорка: "ако змия ухапе кападокиец - непременно змията първа ще умре"! Богу било угодно от тази нива на бурени и плевели да произрасте една вечно прекрасна и благоуханна роза, която да краси нетленния венец на Христовата църква! Блажена е утробата, която е родила такъв плод! Блажена е църквата, която е имала такъв светител! Блажено е стадото, което е имало такъв пастор!' Блажено е поколението, което е имало такъв наставник! Блаже на е страната, която е имала такъв светилник! Блажени са и всички, които вървят по стъпките на свети Василия Велики честити са такъв род и родина!
 Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов


Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки