Живот
и дейност
Блажено преселеният в страната на живите дядо Софроний Врачански казва, че който иска да говори или пише за свети Йоана
Златоуста, трябва да бъде "вторий Златоуст" - свети Григорий Богослов
пък пише: "Който се заема да хвали св. Василия Велики, той трябва да има
уста, каквито е имал светителят!" Ако няма такава - с молитвите на
светителя и с помощта на Бога, все ще изпълни намерението си, макар и скромно,
защото: "Невъзможното за человеците е възможно за Бога." - Лука
18:27).
Свети Василий Велики се е родил около 330 г. в гр.
Кесария - столицата на Кападокия, провинция в източна Мала Азия. Той е издънка
на стар род - благороден по корен, знатен по положение, богат по състояние и
благочестив по живот: род, който е дал блажена и паметна група от изповедници,
мъченици, монаси, епископи и светии на светата Църква. Баща му се казвал също
Василий - даровит и прочут кесарийски ритор, който пръв научил рожбата си на
четмо и писмо. Майка му се наричала Емелия- една от
великите в християнството жени, която въвела отрано чедото си в добродетелите
на Евангелието. Грижите на младите съпрузи в делото на възпитанието и
образованието на десетте им деца, щастливо и плодоносно се допълвали от старата
майка Макрина - първа учителка на даровития юноша Василий във вяра и
добродетел, в подвиг и саможертва. Баба Макрина била ревностна ученичка и
голяма почитателка на свети Григория Неокесарийски чудотворец - това е
причината тя да възпита и насочи внучетата си в строга църковност и
православие. Възпитанието и образованието на светите Отци и учители на Църквата
- бележи английският учен Фарар - са се започвали от люлките им и са ги довеждали
накрай до стъпалата на епископската катедра, като с вяра, разум и усърдие са
преминавали всички степени на духовното възрастване, на
служебното опознаване и на
житейския опит. В доказателство на това ще приведем следните слова:
"Понятието за Бога - пише свети Василий - което придобих в детинство от
блажената ми майка и баба, растеше в мене с развитието на ума ми".
Второстепенни източници и по-късни автори разноречат
помежду си относно числото на това семейство - 12. В мистико-лиричното
жизнеописание за света Макрина, старша сестра на свети Василия Велики и на
свети Григория Ниски - от когото е и животописа, се среща предсмъртната молитва
на блажената Емелия - тя гласи: "На Тебе, Господи, посвещавам начатъка и
десетината
от плодовете на моите детеродни мъки, моят начатък е тази първородна дъщеря, а
десятъкът –този последени мой син. На Тебе, по закона, се посвещават и двамата
и на Тебе и поднасям в дар. Нека слезе Твоето освещение над моя начатък и моята
десетина!" Благочестивата Емелия е починала в ръцете децата си Макрина и
Петър - по - късно епископ Севастийски. Тези дивни съпрузи имали четири сина:
Василий, Невкратий, Григорий и Петър и шест
дъщери - първа от които е била Макрина, кръстена на баба си. Това число и тези
имена се потвърждават и от редовете на прекрасния панегерик за свети Василия
Велики от свети Григория Богослова. Тези и други (старинни данни установяват,
че семейството на Василия и Емелия е било цяла и изрядна евангелска дружина.
Родът на свети Василий Велики и този на свети Григорий Богослова са рядък,
паметен и творчески роднински кръжок в историята на Църквата - често явление в
нейните векове, но много рядко подобно по съдържание и следствие.
Семейната школа на
искрена вяра, творческо благочестие и положителна култура, оформила в лицето на
Василия рядко благонадежден юноша за дом, отечество и Църква. С такива
добродетели и настроения той постъпва в Кесарийското училище, което безсъмнено
завършва като първенец по поведение, прилежание и успех за гордост на учители,
за радост на родители и за слава на родината. В тази школа той за първи път се
среща и опознава със свети Григория Богослова - среща промислителна и дружба
класическа, които направили по-късно от двамата "една душа в две
тела" и подготвили два стълба на християнската Църква! Неговата всестранна
любознателност тук не само не спира, но се разширява и вдълбочава. Културните
грижи и материална възможност на родителите му го завеждат в Цариград - голямо
средище на духовен и материален живот. Тук той слуша лекциите на знаменития
ритор Ливаний, слънцето на езическото красноречие, от когото придобил солидни
познания по риторика и литература, които по-късно образцово красят неговата
мисъл, перо и слово като мислител, проповедник и полемик. "Водим от самаго
Бога и движим от прекрасен глад" за широки знания, за хармонична култура и
за творчески светоглед, свети Василий се отправил за Атина - тя била за него
"златен град и лъжливо блаженство", понеже била най-шумния и най-виден
център на тогавашната култура и цивилизация. Елада открила и подготвила в
лицето на свети Василия "оратор и филолог, философ и математик, правист и
медик" - дарби и знания.които по-късно кръстосват, възвишават и
вдъхновяват многостранното му творчество и чудното му служение в полза и слава
на Църква, родина и род. Похвалното слово за свети Василия Велики от свети
Григория Богослова ни говори, че пристигането, учението и живота на Василия в
Атина били събития, пример и памет за културния свят и академичната младеж. С
добродетели и дарби, с поведение и живот, с успехи и знания той учудвал
съвременниците си, защото "стоял много високо над другарите си и се
приравнявал с учителите си". Тук той сварва и за втори път се среща със
свети Григория Богослова - среща, която запечатила дружбата им до живот,
посветен на наука и вяра, на добродетели и подвизи, които представляват златни
страници в развитието и утвърждаването на християнството в света. Свети
Григорий въвежда свети Василия в академичната среда и във висшето общество на
столицата. Студентството за двамата младежи не е било живот, волности и
падения, а труд, добродетели и култура. Свети Григорий за дните си в Атина
пише: "Търсейки познания, аз намерих щастие, като изпитах в себе си това,
което е преживял и Саул, който, търсейки ослиците на баща си, намерил царска
корона" (1 Царств. 9 и 10 глави). Така той оценява дружбата си и следването
си със свети Василия в Атина. На друго място в панегирика си, той пише за тази
дружба и живот още и класическите думи: "Нам бяха известни само две улици:
едната първа и най-превъзходна ни водеше към нашите свещени храмове и тамошните
наставници; другата -втора и неравна по достойнство с първата, ни завеждаше при
учителите на светските науки. Другите улици, които водеха към празненства,
зрелища, събори и пиршества, ги предоставяхме на желающите". При такова
съзнание, настроение и атмосфера прекарал свети Василий Велики петгодишната си
специализация в столицата на елините и завършил науките си с бляскав успех и
поведение. Професори, студенти и другари не искали да се разделят с даровития
учен и прекрасен човек. Предлагат му професорска катедра и други житейски
примамки - мъката към родината и любовта към пустинята надделяли! В онези дни
Кесария имала около 400 000 жители - тя била голям културен, политически и
стопански център и кръстопът в Изтока.
Тази среда предлагала
на даровития, знатния, богатия и учения Василий завидна кариера
и бляскаво бъдеще. В първите дни, по съветите на баща си, Василий става адвокат
- начална стъпка към риторска катедра и висша администрация. Това поприще не
било според въжделенията на сърцето му - мистичният му дух и аскетична природа
не могли да се примирят с порядките на тогавашното правосъдие и с нравите на
тогавашния свят: съвестта му не могла да понесе неправилното движение на
везните на Темида от нечисти ръце! Отвратен от суетата на живота в 359 година
той приема своето кръщение от ръцете на престарелия и благочестив Кесарийски
архиепископ Дианий - същият го постригва и за четец в храма. Новопокръстеният
става десница на светителя за известно време в строителство, просвещение и
ръководство на архиепископията-тези отношения са наложени по същите причини,
които свързали служебно и Григориевците баща и син. Наскоро след това свети Василий се отправя за втора
специализация - специализация в мистика и аскетика из пустините и манастирите
на Сирия, Месопотамия, Палестина и Египет. Това трудно пътешествие дало богати
резултати - пътешественикът се опознал със стълбове на благочестието и се
приобщил със солта на Църквата: неща, които по-късно го направили велик идеолог
на монашеството, и пръв организатор на манастири в Мала Азия. Благодатен плод
на тази специализация е неговото отшелничество при старите анахорети във
вълшебната котловина на реката Ириса - тук той основава общежителна обител; тук
при него дохожда и свети Григорий Богослов; тук и двамата се вглъбяват в
Божественото откровение, умъдря-Ват се в Богосъзерцание, четат творенията на
Оригена, каляват се в аскетика и подвизи, и се хранят с хляб, сол и вода
-"разкошествували в страдания", както се изразява втория от двамата.
Близко около това място бил организиран и девически манастир, където
манашествувала майка му Емелия и предстоятелствувала сестра му Макрина.
Около 362 година умира
архиепископ Дианий. По глас народен катедрата била заета от Евсевия - любим
военоначалник на императора и авторитетен воин в Кесария, обаче, човек
неподготвен за званието си и не особено склонен към духовно служение. Този
избор напомня случая със свети Амвросия Меди-олански, на когото папа Дамас
изпратил учен и деен помощник презвитера Симплиций. Така станало и тук.
Положението на Евсевия, състоянието на православието, нуждите на Църквата,
борбите в Изтока, отзовали свети Василия от пустинята -неговият гений не бил
нужен за бреговете на Ириса и за дебрите на Понт: той бил светилник за живота и
вселената! По внушението на Григория и против волята си, девственикът Василий
отива в Кесария - волята Божия го зове и той и се подчинява; връща се в мира,
обаче, не за суетни почести и гибелни блага, а за тежки подвизи и голготски
страдания! В 364 година Евсевий ръкополага Василия за презвитер и го назначава
за помощник в служба и ръководство на епархията. Свети Григорий Богослов така
определя ролята на презвитера Василия при архиепископа Евсевия: "Той бил
за Предстоятеля всичко: добър съветник, правдив председател, тълковник на
Божието слово, наставник в делата, жезъл за старостта, опора за вярата,
най-верен помощник по църковните работи и най-деятелен по обществени
инициативи". По човешка слабост това съгласие и послушание, това единение
и творчество между двамата не продължило дълго - злият влязъл по средата им и с
тях се повторила известната история между архиепископа Димитрий Александрийски
и чудния учител Ориген. Това принудило свети Василия да напусне света и да се
отзове пак в пустинята - мечтата на духа му и селението на природата му.
Печален спомен и вековен паметник на
това неразбирателство е класическото му слово "За завистта" - в него
има животописни елементи и велико душеведство: между редовете му, па и в самите
редове, се рисува пропастта между двамата - завистта. Миротворец между
скараните се явил свети Григорий - той склонил кириарха да осъзнае и притъпи
слабостта си, и успокоил и убедил презвитера да се върне на службата си.
Настъпил мир между Евсевия и Василия - подновило се бащино-синовното
взаимоотношение между двамата за честта на клира, за доброто на църковното изпълнение
и главно - за авторитета и силата на православието. При такава атмосфера
тяхното сътрудничество продължило плодоносно до смъртта на архиепископа Евсевия
- 370 или 371 година.
Угодно било Богу на
славния и овдовял Кесарийски престол да се възскачи безспорният достойник
презвитер Василий -такава е била волята на трезвите люде и достойни клирици,
въпреки съскането на еретиците и злобата на претендентите. От тук започва голготското шествие на неговия
живот и от този момент почва да се плете трънения венец за неговия подвиг! В
онова време дните на Църквата били люти и мрачни-людете на вярата неискрени и
злобни. Православието тогава е било почти безнадеждно разстроено - истинската
Христова църква била смъртно обуреваема: от свирепите вълни на ариянството, от
хищната намеса на короната, от празната надменност на Запада, от суетните
претенции на Юга, от неистовите раздори на Изтока, от Вавилонията в човешките
сърца и умове! Необходима била гениална натура, авторитетна десница, крепка
воля и девствена душа, която да възпламени тлеещото православие и да организира
истинската Църква против самозабравени господари и незвани учители, които
демонично поразили пастиря и разхитили стадото. Пръстът на Провидението се
спрял над свети Василия - нему се паднало да изпълни тази тежка, но славна
мисия: и я изпълнил бляскаво и жертвено, славно и безсмъртно! Мътните вълни на
ариянството залели почти две трети от обширния Изток - повече от половин век
еретиците господствували в Църквата и дирижирали светската власт против нея.
Кападокия, начело с Кесария, представлявала остров на православието сред морето
на ариянството. Това силно дразнело и еретическите вождове и светските
властници. Пакостният съюз между двамата сина на К. Велики и техните наследници
с първенците на ерестта, целял на всяка цена да залее и този остров на
православието, и да провъзгласи пълната победа на ариянството. Много време,
сили, средства и люде били мобилизирани в тази борба - като челници на идеологичния
двубой се обрисували фанатичният император Валент и класичният архиерей
Василий. Валент искал от Василия да се съгласи с вярата на императора и кападокийци
да приемат изповедта на ариянството - никой не отстъпил ни на йота! Словестните
средства като не помогнали, враговете прибегнали до крути мерки - лютата
стрела, обаче, на Валента като че ли се ударила на мрамор и се свила на две!
Личното влияние и
служебни права на свети Василия се простирали не само в границите на Кападокия
- неговата архиепископска власт обхващала и околните провинции. За да се
ограничи влиянието му и отслаби противодействието му -уиоцезът на катедрата му
бил разделен на две: ариянският епископ Антим Тиянски се възвисил в
митрополитско достойнство и обсебил откъснатите епископски катедри. Това
изолирало светителя - тази загуба, обаче, той запълнил с откриване на нови
епископии в окастрения му диоцез: на тях свети Василий назначил приятеля си
свети Григорий в Сасин, брат си свети Григорий в Ниса. И свети Ефрема Сирина
настойчиво убеждавал - но той категорично се отказал. Това озлобило враговете
на православието и на Кесарийския първоиерарх - те не давали дрямка на очите си
в борбата, затова вече прибягнали до неистови средства. Префектът на Кападокия
бил Модест -любоугодник при всички власти, фактор при всички промени и печално
оръдие за много злини. По поръка на Валента, Модест трябвало да се справи със
свети Василия полицейски - нередно го призовал в кабинета си и неблагочинно му
заговорил: "Ти трябва да се съгласиш с вярата на императора и да не
противодействуваш единствен!" Свети Василий отговорил: "В светските
работи ние се повиняваме на царя, но в църковните дела се покоряваме само на
Бога!" Раздразненият тиранин заплашил светителя: с конфискация на имоти, с
физически мъки, с далечно заточение, с насилствена смърт! Изповедникът
възразил: "Имам само две дрехи и няколко книги; с радост приемам мъки за
Христа; от заточение не се боя - навсякъде земята е Господня; от смърт не се
плаша - тя ще ме заведе по-скоро при Бога!" Тази смелост и твърдост
сковали Модеста - той се отдръпнал и казал на противника си: "Никой досега
не ми е говорил така!" Навярно не си имал случай да говориш с епископ -
продължил свети Василий! Срещата приключила с поражение на Модеста -той
докладвал на императора, че Кесарийският първопастир е непобедим! Това
принудило Валента сам да се срещне с пронивника си. На ден Богоявление
самодържецът пристигнал в Кесария и се отправил направо за катедралната църква.
Високият ръст, благородната осанка, смелият подвиг, мъдрото лице, кротките
движения, мистичният унес, ангелското служение и обаятелното красноречие на
свети Василия - подчертаното благочестие и съсредоточие на литургичния клир,
дивното пение и хилядно множество на православния свят, укротили яростта на императора,
разоръжили врага на правоверието! В края на светата Литургия владетелят, почти
разлюлян, пристъпил към светия Олтар и поднесъл скъпоценни дарове на храма.
Свети Василий -посрещнал венценосеца и го въвел в първосветинята - между
двамата се завела мирна и мъдра богословска беседа: от нея се породили мир за
Кападокия, надежда за православието, слава за светителя и чест за царя! В мир и
с почести Валент се завърнал в в столицата си.
Враговете на пастира и
стадото - духовни и светски, чужди и близки, явни и тайни, не скръстили ръце:
по разни пътища, с разни средства, за разни небивалици свети Василий отново бил
очернен пред властта - последвала присъда за заточение. Изповедникът покорно се
приготвил за изгнание; православните изпаднали в униние; враговете ехидно
ръкопляскали. Бог, обаче, не допуснал
тази гавра над верния Му служител. В това време тежко заболяло единственото
дете на императора - шестгодишният Галат. Никакви грижи и лекарства, никакви
врачове и врачки не могли да помогнат на болния. Императрицата Доминика съзряла
в това семейно злочестие пръстът на Божия гняв и побързала чрез неопетнени
посредници да изпроси молитвите на свети Василия над нещастното си чедо.
Светителят сърдечно изпросил от Бога здраве за умиращия царевич - детето оздравяло
и архиепископът бил освободен от заточение. Верният Христов ратник прекарал
останалите години от живота си в мир и творчество, в подвизи и победа над
враговете - лични и идейни. Ако свети
Атанасий Велики богословски разкри и догматически срази лъжемъдрието на Ария -
свети Василий Велики идейно сплоти православието и организационно обедини Христовата
църква, яростно разстроена от издънките на ариянството. Чудният светител и великият
поборник склопил очи на 1/14 януари, 379 година - неговата смърт помрачила
земята и разтърсила душите на людете; неговото погребение е било царско шествие
и всенародно поклонение; неговите останки привлекли православни и еретици, даже
иудеи и езичници; молитвите и песнопенията, сълзите и риданията на клир и народ
оглушавали околността и се възвисявали до небесата; всеки искал да се докосне
до съседа на благодатта и да се озари от светилника на вярата - мнозина
пострадали, а някои и загинали всред това море от люде и вълни от печал!
ТВОРЧЕСТВО
И ХАРАКТЕРИСТИКА
Многостранната личност,
многостранният живот, многостранната дейност, многостранното творчество и
многостранните заслуги на свети Василия Велики много трудно се поддават на опис
и характеристика - особено за характеристика: тук думите на свети Григория
Богослова - речени в началото се чувстват най-силно. Светата църква кристално и
класично го характеризира в тропара си за празника му - там четем: "По
цялата земя се разнесе твоята проповед, понеже прие словото ти. Чрез това слово
боголепно си предал истините, природата на всичко съществуващо си пояснил и
човешките нрави си украсил". Литургичната книжнина, плод на озарение,
мъдрост и благочестие, в празненството в чест на тримата светители Василий
Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, така възпява живота и деяниета им:
"Верни Божии човеци; избрани служители Господни; основи и стълбове на
Църквата; блажени работници на Христовото лозе; органи на Божията любов; гусли
на светаго Духа; сладкозвучни тръби на словото; мълнии на богословската мисъл;
поборници за светата Троица; мъдри учители на света; изрядни богослови на
православието; светилници на благочестието и ангели на земята; светила за света
и кормчии на Църквата; утвърждение за верните и съкрушители на еретиците;
утешители за скърбящите и възпитатели за младите; лекари за всички страдалци и
философи на неземна мъдрост; небесни човеци на земята и божествени архипастири
на Христовото стадо"! Всякакъв друг паметник за свети Василия и другарите
му - е излишен!
СВЕТИ
ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ:
1.КАТО АРХИПАСТИР -
негавото светителствуване съперничи с послушанието на ангелите, с добродетелите
на патриарсите, с ревността на пророците, с усърдието на апостолите, с
твърдостта на изповедниците и с жертвата на мъчениците! Сърцето му горяло по
три светини: Божия олтар - където в мистика и трепет отправял молитви и
принасял жертва за сближаване на Бога с човека, за омиротворение на земята с
небето; църковния амвон - където с ревност и любов учил верните и вразумявал
еретиците; и практическия живот -където със слово и дело раздавал утеха и
подкрепа на всякакъв род страдалци в "долината на плача". С личен дял
и обществено участие той построил великолепна катедрала, удобен църковен дом и
голяма църковна болница - това попечителство и строителство за верни и за
немощни се простряло и в много други кътове на архиепископията. Според думите
на свети Григория Богослова, само богоугодните и човекополезните институти в
Кесария образували "цял град" - сиропиталища, старопиталища, болници,
страноприемници и други. Паметен и примерен е случая с едно голямо бедствие в
диоцеза му: в Кападокия и околността цари продължителна суша; настъпва голям
глад; мизерия души мнозинството; отчаяние е завладяло всички; катастрофата е
неизбежна. Будният църковен страж държи класическо слово за глада на тест от
пророка Амоса „Лъв зарика- кой няма да трепне? Бог каза - кой няма да пророкува?"
- (3:8). Ревът на лъва- това било отчаянието на народа и глада на масата от
села и градове. След словото си свети Василий се разпоредил да се продаде
всичкото му богатство от наследство и да се нахранят и облекат гладни и бедни -
в това число и еретици, и иудеи, и езичници. Това трогнало и принудило богатите
да развържат кесиите си и крупните земеделци да разтворят хамбарите си в полза
на бедствуващите. Стомасите се задоволили, духовете се успокоили, страната се
умирила. Църквата се украсила! Светителят наистина е бил "добър пастир,
който полага душата си за овците" - (Иоан.10:11); и справедливо свети
Атанасий Велики в едно от писмата си до него го нарича "истински Божий служител"!
2. КАТО БОГОСЛОВ -няма отрасъл в
богословското творчество, който да е чужд за неговата природа и недостъпен за
неговия разум. В слово и с перо той е засегнал почти всички клонове на
богословската мисъл - първенствуват, обаче, и първенствува в догматиката и
полемиката. Той е челникът на Кападокийската троица, която е доразяснила, дооформила
и запечатала, в дух и в буква, основните истини на православната вяра и на
евангелската нравственост. Той е написал "Трактат против Евномия" -
апология и доказателство за единосъщието и равночестието на Сина с Отца и Духа,
против всуесловието на арияните. Написал е още и "Книга за светия Дух"
- пак защита за равенството, по природа и достойнство, на Третото лице от света
Троица с останалите Две, и опровержение на лъжемъдрието на македонияните. Тези
класични, по дух и настроение, по мисъл и назидание, творения достойно са
породили ласкавите епитети за великия Божи служител: "уста на Църквата"
и "учител на догмите"!
3. КАТО ПРОПОВЕДНИК -дивният светител е написал на
скрижалите на сърцето си думите на великия Павел: "Горко ми, ако не
благоветствувам" - (1Кор.9:16). Творенията му свидетелстват, че от ранни
клирически години до смърт, той най-ревностно е благовестил словото Господне. Проповядвал
много често, всеки ден, дори и по два пъти на ден - това се вижда от
встъпителни и заключителни части на негови проповеди. Свети Василий с
богословския си талант, с философския си склад, с блестящото си красноречие, с
идеалната си искреност, покорявал много сърца, спасявал стотици души, привличал
хиляди слушатели, не само в празник, но и всеки работен ден. Стотици люде, в
ранна сутрин, на път за нива, лозе, стадо, градина, работилница, дюкян или
учреждение, се отбивали в Божия храм да слушат сладкодумния и убедителен
проповедник. Той увлечен в мислите си, те пленени от словото му, закъснявали за
работа и се отклонявали неволно от дълга си - това породило неразположение в
някои заинтересовани: тогава благовестникът се принудил да почне да говори по-рано
или да посъкращава беседите си - и отново пак всичко тръгнало в мир, доволство
и успех. На една негова проповед е присъствувал и свети Ефрем Сирин - така той
описва този паметен за него случай: "Аз видях този избран съсъд, който
стоеше пред лицето на цялото свое паство, украсен и обогатен с думи толкова
величествени, колкото скъпоценните камъни, и цялото събрание, както ми се видя сияеше
от божествения блясък на благодатта"! За този дар и това съкровище свети
Григорий Богослов пише: "Когато имам в ръцете си неговия
"Шестоднев"и го чета гласно - аз тогава беседвам с Твореца, откривам
законите на творението и се удивлявам на Създателя! Когато имам пред себе си
обличителните му слова против еретиците - тогава виждам Содомския огън, който
опожарява лукавите и беззаконни езици! Когато чета словото му за Духа - тогава
Бога, Когото имам, откривам отново и чувствувам в себе си смелост да
проповядвам истината! Когато разлиствам похвалните му размисли за подвижниците
- тогава презирам тялото, събеседвам с възхвалените и се възбуждам към подвиг!
Когато чета нравствените и аскетическите му слова - тогава се очиствам по душа
и тяло и ставам угоден на Бога храм и орган"! Пак за същото Цариградският
патриарх Фотий казва: "Във всички свои слова великият Василий е
превъзходен. Наред с мнозина, той особено владее език чист, изящен и
величествен; у него убедителността се съединява с приятност и ясност. Речта му
е така плавна, като поток, който свободно тече от своя извор. Който би желал да
бъде отличен граждански оратор, не му е нужен ни Демостен, ни Платон
-достатъчно е да вземе за образец Василия и да изучи словата му!
Свети Василий е
проповедник, догматик-философ. При разработка на проповедта той прилага
научно-богословският метод: Свещеното писание и Свещено предание са първоизвор;
вярата е почерпало; разумът е съсъд - тук Божествената и човешка мъдрост взаимно
и естествено се преплитат за просвета, възраждане и усъвършенствуване на
падналия Адам. В него вярата облагородява разума - разумът обосновава вярата:
основата е Откровението, средството е живота, целта е спасението. По техника
проповедта е образцова, по съдържание- класична, по художество- богата, по душеведство- рядка, по стил - възвишена, по
речник - пъстра, по система - пълна, дълбока и изчерпателна. В нея обилно се
срещат аналогията и антитезата. Господствува сложното изречение. От формите на
проповедта са застъпени предимно словото, беседата и речта. В тях творчески и
убедително се кръстосват обширните и разностранни познания на знаменития автор.
Той еднакво е достъпен за учения и простия с подходни омилетични форми и беседи:
за глада и сушата, против пиянството, за завист против лихварите, за
смирението и против гнева - както и останалите още 19 беседи за разни случаи и
обекти.
4. КАТО ЕКЗЕГЕТ -обширни и системни
тълкувания върху разни книги от светата Библия не ни е оставил, както някои
други свети Отци, обаче, неговият "Шестоднев" от 9 беседи 13 беседи
върху Псалмите, си остават перли в православното тълкувателно богословие. В тях
няма следи от крайния мистицизъм на Александрия и фанатичния буквализъм на
Антиохия озарено, обективно и убедително се разкриват основни истини на
библейското мирозрение. "Шестодневът" заема централно място в
творчеството на свети Василия - той го краси и слави през вековете. Този труд
по основа е екзегетика, по дух апологетика, по насока - полемика: той е един
паралел между истините на Откровението и постиженията на разума, относно
светосътворението и назначението на човека - в него се кръстосват богословие,
философия и наука. Той е сбита енциклопедия на тогавашната образованост и
свидетелство за разнородните познания на автора. В него свети Василий се е
обрисувал като: химнолог на Твореца, мъдрец на битието, жрец на науката,
художник на природата, майстор на словото, учител на човека! Още през столетието
на автора, тази книга е завладяла християнския свят - чрез буквалния почти
превод на свети Амвросия Медиолански. "Шестодневът" е украса и
съкровище за старобългарската книжнита чрез перото на Йоана Екзарха - настолна
книга за първите отци и учители на родната ни земя.
5. КАТО ПЕДАГОГ - пастирът по назначение е
педагог в тесен и широк смисъл, защото той е наставник за човека от люлката до
гроба. Пряко свидетелство за този дар и заслуга на свети Василия е знаменитата
му беседа: "наставление за юношите как да се ползуват от езическите
писатели" - една от 25-те. И в негови дни младежта е била силно
любознателна - увличала се по жреците на словото и перото. Верен на основния си
възглед, че обективното човешко познание не е противно на вярата -той не
отклонявал юношите от езическата писменост: относно нашето време - от светската
книжнина. При едно, обаче, условие: "Всичко изпитвайте, о доброто се
дръжте!" (1Сол.5:21). Този принцип авторът художествено го разкрива чрез
примера за трудолюбивата и подборчива пчела - пред погледа ѝ се редят стотици
пъстри цветя, инстинктът ѝ, обаче, я завежда само върху полезното и благоуханно
цвете: така трябва да използуват и младежите езическите писатели - за нашите
дни светските книжовници. Беседата е много ценна не само по идея - тя е и
кратка история за представители и творения на разнородната елинска култура.
6. КАТО АСКЕТ-
аскетиката за свети Василия не само кичлив възглед, а живот и поглед. Свидетели
затова са: любовта му към пустинята, пътешествията му между отшелниците,
творенията му за монашеството, организирването на манастир и личния му живот
през всички дни - имал само две дрехи, хранел се само с хляб и сол, пиел само
вода и спял на твърда земя, въпреки болезнено настроение и слабо тяло от
детинство, обстоятелство, което се е сочело от враговете му като недостатък при
избора му за архиепископ. Плод на това съзнание и настроение са неговите
"Подвижнически слова" - те са уводни размисли към "Големите и
Малки монашески правила", които пък от своя страна представляват верую и
правило за живота и подвига на монаха. Това творчество е станало идеология и
ръководство за източното монашество през столетия - то лежи и в основата на
западното монашество, съответно приспособено. Към този род творения спада и
етиката на свети Василия, дадена в неговите"Нравствени правила" с
уводните към тях трактати "За съда Божий" и "За вярата".
Неговата етика се корени в Евангелието, разкрива се чрез душата, защищава се от
природата, изисква се от общността, налага се от бъдността. Нравствено -
аскетическите му писания са още и основа, и богатство за православното
каноническо богословие. На автора принадлежат още и 365 писма - много ценни: по
етичното си съдържание, по историческия си елемент и по литературното си
достойнство - те са лента от идеи, образи, живот и нрави.
7. КАТО ЛИТУРГИСТ - при
озарение свише, от пастирско душепопечение и поради човешка немощ, свети
Василий посъкратил древната и обширна света Литургия на свети апостол Иакова и
съставил нова, известна под негово име. За хармонично разнообразие и жизнено
участие в богослужението, той въвел колективното антифонно пение в своята
църква. Поради напластени погрешности в съдържанието на литургичната книжнина,
той основно прегледал нейния текст и коригирал всички недостатъци - това му
създало врагове и почти разкол в диоцеза му от механичните поклонници на
религиозната старина. Нещо подобно, много по-късно са извършили патриарх
Евтимий у нас и патриарх Никон в Русия. От свети Василия са останали и много
молитви - прекрасни по идея, чувства, мисли и език.
През езическо време и
по-късни години, Кападокия не се е ползувала с добро име между останалите
провинции - тя била нещо като Назарет в Мала Азия; жителите и били люти и
злонравни; съществувала за тях дори и поговорка: "ако змия ухапе
кападокиец - непременно змията първа ще умре"! Богу било угодно от тази
нива на бурени и плевели да произрасте една вечно прекрасна и благоуханна роза,
която да краси нетленния венец на Христовата църква! Блажена е утробата, която
е родила такъв плод! Блажена е църквата, която е имала такъв светител! Блажено
е стадото, което е имало такъв пастор!' Блажено е поколението, което е имало
такъв наставник! Блаже на е страната, която е имала такъв светилник! Блажени са
и всички, които вървят по стъпките на свети Василия Велики честити са такъв род
и родина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар