ЗА СМЪРТТА

Змей Горянин

„О, колко страшна е смъртта
и грозен гробът – вход за мрака;
заспиш – и вечна пустота:
едно огромно „нищо” чака…”
О, мъничък човешки дух,
в живота туй ли си научил?
Нима не схвана твоят слух
на ангелите хора звучен
да слави живия Живот –
Животът, който не умира?
Та виж: край тебе той извира;
над теб трепти от звездний свод;
кипи, шуми на дървесата
във сока свеж през пролетта;
ечи високо в небесата
на птичките във песента –
навред е Вечният Живот!
Та ти ли – син на Саваот –
от тук към „нищо” ще отминеш?
Нима не виждаш в гроба черен
легло – телото да почине,
и вход – единствен, прав и верен –
Отвъд при Бога да преминеш?!

Из „Майчина вяра”